Разговор с един арабин, живеещ в България, за това, което става в последните дни

Когато преди дни отидох да видя стария си квартал, го видях да носи кофи пълни с пясък, за да направи пясъчник за деца. Пред ужасния си блок в квартал Полигона. И ме обзе лек срам. Обикновено не се срамувам от мързела си, имам поне сто добре измислени довода за оправдаване, даже и за възгордяване от собствената ми леност. Но този път, при вида на този кротко носещ кофи с пясък човек, изпитах повей на неудобство. Той не приличаше на противните на всеки, вече почти изчезнали чичовци от породата домоуправител – общественик. Преди петнадесетина години те бяха много разпространени и ходеха, разнасяйки миризмата си на лошо храносмилане и неудовлетворена страст към всемирно господство, която се изразява в свикване на входови събрания. Селим не изглеждаше така. Тридесетинагодишен дребничък мъж, с деликатни ориенталски черти, които съвсем не са български и затова един среден националистически настроен изрод би нарекъл “мангалски”. Дори в съвсем неприемливи за нашата расова представа за правилност лица винаги се забелязва искрицата на интелигентността. При Селим я забелязвах.

След няколко дена се запознахме, тогава научих името му и – странно за арабин, той още в първите минути ме покани да изпием по една ракия. Знаеше добре български, беше живял вече десет години в BG. По повод на пясъчника, който беше построил, той каза: Да има къде децата да си играят, защото докато са малки, лапат всякакви лайна от земята и ме е страх, да не лапнат /не неговото, а всичките дечица/ някое стъкло. Ей така ми отговори.

Съвременните софийски квартали – нещо средно между села и лагери за временно настаняване – не предразполагат към сближаване. Все пак има някои остатъчни хора, помнещи с кръвта си махленските събирания, които се групират в малки групички, трудно връзващи се с духа на урбанистичното, квартално отчуждение. Такива са кварталните пияници - вечно подпийнали, играещи табла, по селски фамилиарни, извадили домашни буркани с доматен сок за водката си - пред единственото магазинче, на което собственикът се е сетил да сложи две маси отпред. Пияниците са истинските борци срещу алиенацията. Може би затова и Селим често седеше при тях, от немай къде се беше научил да пие по български ракия – за да избяга от идиотската отчужденост на “жилищния комплекс”. Жилищен комплекс му звучало като термин от психиатрията. Та значи Селим бягаше от отчуждението, но му беше трудно, защото не искаше да стане пияница, а другите българи – непияниците, не обичат да си играят с араби. Може би само българските курви, тоест, българските жени обичат да си играят с араби, но само ако са собственици на павилион за дюнери или на седем петролни кладенеца. А Селим имаше само някакъв утрепаничък бизнес. Може би затова не се беше заигравал много с българските жени. И се беше оженил за полу-рускиня, полу-корейка. Тя, носейки в гените си нещо от руските бабЫ, които мъкнат на ръце мъртвопияните си мъже от канавката до вкъщи, тя, поне никога не му правеше проблем за клечането при пияниците.

Селим беше и е просто един от многото араби, дошли да живеят в България, без да им харесва особено много тук, но благодарни, че все пак са далече от мястото където са се родили. Където винаги твърдят че имат огромни имоти, безброен добитък и петролни кладенци, но предпочитат свободата. Свободата да се оженят за българска жена, която да им скъса нервите и да пият сунгурларска ракия, замезвайки със свински пръжки.

Когато започнаха атентатите…

Единствения мюсюлманин когото познавах в момента беше Селим. Той наистина седеше пред магазинчето на пияниците и се наливаше с ракия, изпаднал в особено настроение. Сега не се чувстваше сам, защото всички гледаха към него. Стори ми се, че състоянието му е нещо средно между злорадство и безпокойство.

-Селим, нали знаеш какво правят твоите хора в Европа…Брюксел, нали?

-Кой не е разбрал вече, човек?

-Аз случайно гледах телевизия. Съвсем случайно разбрах. Какво ще кажеш за това?

-Малко им е на американците и на западняците…

-Как малко, загинали са стотици хора. /Тогава още не се знаеше колко са жертвите/

-Всеки ден в Афганистан и Ирак умират по триста деца, защото тези там (и той посочи някъде на запад) бомбардират. Защото няма лекарства. Забележи, човек, триста деца всеки ден!

После и двамата отпихме ракия от чашите си и аз отлях от моята: “Това е за загиналите тия дни в Брюксел и въобще…. Не обичам особено самодоволните европейци, нито американците, но тези хора бяха невинни.” Селим също отля от чашата си :”Това е за тристате деца, които са умрели в Ирак и Сирия днес. И те бяха невинни.”. И всички пияници отляха от чашите си, защото слушаха нашия разговор. Всеки отливаше според своята си съвест.

-Все пак ти не подкрепяш тероризма, нали Селим?

-Да, затова не подкрепям американците.

-Те терористи ли са?

-Да. Като си помислиш, човек: Виетнам, Гренада, Панама, Ирак, Либия, Югославия, Сирия – в тия години кого не са бомбардирали, а човек? Бомбардирали са най-бедните и най-слабите. Не са бомбардирали нито Англия, нито Германия. Те са им приятели. Защо не са бомбардирали Русия и Китай, те не са им приятели?

-Не знам, Селим. Все пак е много добре, че не са се опитали да бомбардират Русия и Китай.

-Да, защото те ще им отговорят с атомни бомби. А американците не обичат, когато водят война, някой да се бие срещу тях. Те искат да се герои, но да няма опасност за тях.

-Значи, да те питам все пак, разните там фундаменталисти не са ли терористи?

-Това, че някой иска страната му да си запази традициите, каквито са от баща му и дядо му, лошо ли е?

-Не е ли лошо да не се зачитат жените за хора? Или да се взривяват еврейски автобуси? Или да се режат ръце за кражба? Защо не дадете права на жените?

-За евреите не говоря, но палестинците наистина са идиоти. А за жените…За арабите жените не са хора. Мъжете обичат жените, жената може да е цвете, но не е човек. Много араби сега отричат това, но това е само за да се харесват на чужденците.

-На жените това харесва ли им?

-На арабските жени им харесва. Ако една жена иска да я уважават, се държи като добра жена. Ако не иска, прави каквото ще. Освен това, колко хора трябва да избиеш, защото не дават на жените си да ходят по улиците без забрадки?

-Мисля, че николко. Това война на исляма срещу християнството ли е?

-Не, това е война на тия, които винаги са били бедни и децата им са умирали от глад, срещу тия, които са богати и са хвърляли бомби срещу градовете им както децата хвърлят бонбони на мечката в зоопарка.

След като изпихме ракиите си, се разделихме, а аз не бях доволен от този разговор, защото от него остана горчивина.