Писателят като самотен човек

Първо ми дойде на ум заглавието „Писателят като свободен човек”. Но после прецених, че „самотен” е по-подходящата дума, поне в емоционално отношение. Емоционалното послание, така да се каже, което тя отправя, е по-точно.

Тия дни се заговори много приятно и обнадеждаващо за свалянето на ДДС на книгите от 20% на 9%. Чак аз, човек, който не е склонен да симпатизира особено много на властта – която и каквато и да е тя – се замислих: дали не е редно когато някой, па ако ще да е донякъде дискредитиран в моите очи, направи нещо много хубаво – аз да изпитам симпатия към него?

Дали, да речем, не трябва да ревизирам ежедневното си отношение към Делян Пеевски – щом е толкова сериозен и загрижен в благотворенето? Защото – знаете – човек има едно работно, ежедневно отношение, да го наречем – кинетично; и едно общо, по-базисно отношение – би могло да бъде наречено „потенциално”. По принцип се дразня от властта; винаги се чудя каква ли би могла да бъде причината да се влееш в нея и да търсиш изява в тая сфера: ниско самочувствие, липса на специален талант, прекалена амбициозност?

Но си давам сметка, че донякъде и за мен „гроздето е кисело”. Вероятно ако някакви странни житейски потоци ме бяха завихрили на младини към политиката и към борбите за власт – въобще нямаше да разсъждавам на тема „дали тия, които стават политици не са просто хора с големи комплекси?”. Сигурно напротив – щях да ги оправдавам и (ето нещо еретично!) да ги харесвам! Знае ли човек?

И така: Бойко Борисов предложи една такава мярка за книгите и аз сериозно се замислих – дали да остана непроменимо черноглед, да остана непоправим българин и да кажа, че това е една поредна празна демагогия...

...или да оценя доброто намерение също добронамерено. Защото всички знаем, че ако човек е силно пристрастен – винаги може да каже и за златото, че е боклук. Не че казването на едно „ще предложа да падне ДДС-то на книгите” е точно злато. Но – да речем – добро намерение.

Такива неща си мисля и се чудя всъщност дали заемането на категорична позиция е много умно; особено пък за един интелектуалец. Защо? Ами защото застанеш ли твърдо на една страна – губиш всички положителни компоненти на другата страна. Категоричността е нещо, което обикновено се постига с глупост или поне – чрез компромис с ума.

Апропо – затова Еразъм е любимият ми мъдрец от Ренесанса (макар че е трудно да наречем времето на Контрареформацията точно „Ренесанс”) – защото за него Цвайг казва: Той беше най-малко фанатичния европеец! Да – Еразъм на крайна позиция никога не е заставал – и това прави мъдростта му особено богата и деликатна.

Както и да е. Нека си призная. Изпитах нещо като повей на симпатия към Бойко заради това негово добро намерение. Самият факт, че са се сетили именно за ДДС-то върху книгите и говорят за него като едно от належащите неща след края на карантината - говори добре за тях. За нашите иначе неблестящи с книжовността си управници.

Но аз се замислям и като поет.

Какво, казвам си, Бога ми, е отношението на писателя към някакво ДДС? С какво именно писателят ще стане по-богат, по-щастлив, по-смислен, по-добре пишещ, по-сигурен по пътя, по-уважаван в обществото, по-спокоен за това, че културата няма да умре и да го изостави насред голо поле? Каква е връзката между писателя и ДДС-то на книгите?

Защото, повярвайте ми, важното в този комплекс от взаимосвързани условия и факти е именно личността на писателя. Или евентуално – тоя симбиотичен организъм – писател-читател. Който всъщност осъществява литературата, който Е самата литература.

Важни са и книжарниците, важни са и собствениците на книжарници, важни са издателствата, важни са и собствениците на издателства, важни са работещите в издателствата, важен е всеки един компонент от цялата тая сложна композиция, наречена книжнина или книжовност или литература или както щете. Но колкото и нескромно да звучи, пак ще натякна – всички те съществуват, за да живее и да процъфтява именно това симбиотично същество – писател-читател.

Ще забогатее ли някой писател...

Пфу, подлъгах се, заплеснах се, подхлъзнах се. И заговорих като някой търгаш. За какво забогатяване, по дяволите, става въпрос! Не не не. Не искам да питам това. Искам да питам: Ще стане ли някой писател по-свободен и по-голям, и още повече – по-любим...благодарение на едно по-ниско ДДС?

Някой ще каже: Книгите ще станат по-достъпни.

Но естествено това не е така. Никой няма да започне да произвежда или да продава книгите, защото са с по-ниско ДДС, по-евтини.

А и книгите не бива да стават по-евтини. Защото човек не цени това, което му показват и доказват, че струва малко.

Просто, струва ми се, от пониженото ДДС ще позабогатеят (но те веднага биха казали, че това не е вярно и аз съм мръсник) собствениците на книжарници и издателите. Не знам точно кой от тях носи по-голяма тежест в плащането на ДДС, но както и да е – бенефициенти ще са именно те. А те, калкото и да ги обичам – са чисто и просто капиталисти. И важното за повечето от тях е не това, какво продават...а какви пари ще спечелят от продажбите.

И така – писателят, зарадван и дори заобичал Бойко Борисов заради така благородно намаленото ДДС, ще стои и благородно ще гледа в пространството. Някакви пари ще се въртят, ще намаляват или ще стават повече. Той, така или иначе, отношение към парите няма. Ако има много специално отношение към парите – значи не е точно писател, а нещо друго.

Ще стои той, ще гледа в пространството и ще въздиша.

Защото за него не е важно да спечели той; не е важно да спечелят неговите издатели; още по-малко е важно да спечелят тия симпатични дребни капиталисти - книжарите. Парите не са никаква цел. За него важно е да живее в общество, в което професията му, неговата свещена кауза, се цени и се уважава.

Ех, какви неща говориш – ще каже някой (примерно Бойко) – отвлечени и крайно непрактични. Дай някакъв конкретен съвет! Как така се прави че да уважават писателя? Че то не си ли зависи от него?

О, небеса, не не и не!

Целият огромен инструментариум за създаване на престиж на една професия или една фигура в обществото е съвсем добре познат. И е наличен. И даже не изисква толкова много пари. Как се прави така, че писателите и литературата, която правят да се превърне в нещо престижно, обичано и желано в едно общество? Просто се хванете и почетете. Има много и много книги, в които се говори за това. Да, мили хора от властта.