Песента на славеите (разказ на Деян Енев)

Деян Енев Само преди 2 седмици разказът на Деян Енев "Бабата, която хранеше котките" се падна на седмокласниците на изпита им за езиковите гимназии. Разказ на Деян Енев се пада на изпит в училище за втори път в последните 4 години. За нас е чест, че всяка седица можем да ви представяме негови разкази, написани специално за OFFNews.bg.   И тази софийска градинка си отиде мърцина. Вече я заградиха с поцинковани ламаринени тараби и скоро в нея ще влязат тежките земекопни машини с марка ГРИЗЛИ. Виждали ли сте ги? Те могат да изкопаят тунел до другия край на земята. В тази градинка имаше няколко израсли дървета, имаше дори и катерушка. Тя беше безстопанствена софийска градинка, толкова неугледна, колкото неугледни са софийските врабчета или софийските улични кучета. Бяха я оставили нарочно да пустее, за да се превърне в пущинак и сетне да кажат – това е пущинак, я по-добре да го застроим. Почти всеки ден минавам край нея на път за пазара „Красно село”, където разглеждам сергиите с книги. Градинката водеше своя малък незабележим живот пред очите ми. Хората бяха направили пътечка през нея за по-пряко. Имало е навремето някаква желязна ограда и оградата наистина още стоеше, но нашите кафяви братя се бяха опитвали да я крадат, не бяха успели и оградата стърчеше изкривена грозно встрани. Цялата градинка беше ошмулена, грозновата – но в нея растеше едно високо дърво, имаше буен храсталак, имаше и детска катерушка, насочена като ракета към небето. С малко усилия градинката можеше да се превърне в истинска градинка. Наместо това веднъж видях в нея да се разхождат някакви мазни хора със скици и планове в ръце, дори дочух и фразата, че някаква архитектка „нищо не разбирала” и вече ми беше ясно, че тук ще строят. Скоро след това градинката осъмна облепена с прокламации: че тук, точно на това място, на мястото на тази градинка, така и така, общината се кани да строи офис сграда. Осеметажна офис сграда. Прокламациите призоваваха гражданите да отидат на 29 април и 12 май в община „Красно село”, за да защитят градинката си. Било е значи точно преди една година. Както се разбира, гражданите не успяха да защитят градинката си. Сега тя вече е заградена с поцинковани ламаринени тараби и скоро в нея ще започнат да строят. Къде се намира тази градинка ли? Тя може да е навсякъде. Но за протокола ще ви кажа къде се намира. Градинката се намира на ъгъла на бул. „Гоце Делчев” и ул. „Дойран”, от страната, където ул. „Дойран” се превръща в ул. „Стефан Тошев”. Там се намира. Ще ви кажа и още нещо – кой беше кмет на София, когато тази градинка си отиде мърцина. Кмет беше госпожа Йорданка Фандъкова. А кмет на община „Красно село” беше Пламен Църноречки. Ето какво пише във визитката му: втори мандат кмет на района; инженер-химик по образование; сред приоритетите му е запазване на зелените площи. Имам един познат от казармата, който живее в дългия блок зад градинката. Наскоро го срещнах, той сега работи като лекар анестезиолог и отдавна е забравил за младежкия си порив да пише стихове, както, впрочем и аз. Но като се разговорихме, той ми призна, че най-хубавият му час от денонощието е сутрин в четири. Тогава се буди, прави си чаша истинско горчиво кафе и излиза с цигарите на балкона. Само тогава, каза ми той, мога да чуя славеите. Те се събират отсреща, в короната на дървото в градинката. Само тогава се чуват славеите, каза ми той. После махнахме с ръце и се разделихме.