Партизански сметки

Приемането на промените в Изборния кодекс постави началото на активната предизборна кампания. Независимо от демонстрираната активност, партиите не могат да прикрият факта, че отношението им към изборните правила се изчерпва със собствените им партизански сметки. Няма и помен от разбиране за това, че Изборният кодекс би трябвало да е устойчива във времето, обща регулация на изборния процес. Още по-парадоксалното е това, че усилията не са насочени към създаване на повече възможности за всички избиратели, сред които да има по-голям шанс да гласуват и такива, които ще подкрепят една или друга партия. Амбицията се свежда до ограничаването на възможностите за участие на избиратели, които биха подкрепили различна от „нашата” партия.

Активната пред-кампания в българските условия най-често изглежда като партиен скандал. Поради изключително слабата и конформистки настроена опозиция, този скандал естествено се разполага в пространството на управляващото мнозинство. Сложната конструкция на мнозинството позволява тактиката на малкия изнудвач да бъде прилагана многократно, макар и с променлив успех. Най-последователно към нея се придържат от АБВ, но ПФ през последните месеци направи серия от заявки в същата посока. След като всички разбират, че ДПС никога повече няма да има ролята и значението, които имаше до сега, подкрепящите управлението партии решиха да се възползват от тази поредна промяна на партийното статукво.

По-малко от шест месеца преди президентските избори интригата се свежда до това дали кандидатът на ГЕРБ ще спечели на първи или на втори тур. Само по себе си това има значение, тъй като ще определи динамиката на противопоставянето през следващите месеци и преди всичко шансовете за предизвикване на парламентарна криза в края на януари или началото на февруари 2017 година. Отвъд хоризонта на президентските избори, на които никой не обръща съществено внимание, бъдещето на партийната система изглежда проблематично.

Изборът на нов председател на БСП бе посрещнат като знак за оживление, но всъщност потвърждава песимистичните прогнози за развитието на модерна, европейска левица в България. БСП никога повече няма да бъде факторът, който определи досегашното развитие на партийната система в България. Но упорството, с което социалистите продължават да се опитват да подменят реалността, ще продължи да отлага във времето появата на нормална социалдемократическа платформа, както и периферното съществуване на отделни, проруски комунистически фракции.

Дори и най-оптимистично настроените не могат да пренебрегнат потресаващо ретроградния стил на конгресните документи. Няма никакво значение кой ще управлява партия, която не знае къде се намира и продължава да се опитва да подмени историята, за да оправдае съществуването си. „Левият завой” на Миков насърчи сектантските левичарски импулси и върна БСП в периода на нелегалната борба. Партизанската реторика се завърна с пълна сила, подреждайки фашизма и неолиберализма в обща линия, но пропускайки услужливо националсоциализма. Самият факт, че симпатизантите на БСП и Русия продължават да говорят за фашизъм в Германия, показва не само дълбоката и старателно поддържана политическа неграмотност на кадрите и избирателите на тази партия. Тя е диагноза за непреодолимата дистанция, на която се намират българските социалисти спрямо ПЕС и европейската политика.

Нинова доказа, че под натиска на предконгресната истерия в собствената си партия е готова да възпроизвежда същата реторика, залагайки единствено и само на левия популизъм. Ако към това се добави и фактът, че клановете в БСП предпочетоха да я подкрепят, за да продължат да правят това, което винаги са правили, слага край дори и на най-упоритите надежди за модернизация и развитие в бившата комунистическа партия. Партизанските сметки ще съхранят позициите на партийните барони, а те нямат никакъв интерес за обновяване и промяна в партията, претендираща напълно неоснователно за някаква „своя” 125-годишна история.

БСП е изправена пред перспективата да остане трета политическа сила на президентските избори. Оттеглянето и капсулирането й в нишата на посттоталитарната носталгия отвори още повече пространство за национал-популистки проекти. Кандидат, който би се опитал да мобилизира този вот, има шансове да изпревари кандидатурата на БСП. Той/тя ще разчита на периферии от избиратели на БСП, които са податливи именно на подобен тип леви популистки призиви. Подобна кандидатура, която ще разчита на „разочарованите социалисти” и истинска амалгама от стари и нови губещи, има шанс да достигне до втори тур на президентските избори и да направи заявка за нова политическа формация, която да измести както Атака, така и Патриотичния фронт.

В България няма пространство за популизъм, използващ дясна реторика. Профилът на подобни кандидати се свежда до националистически призиви, които винаги са свързани с Русия; искания държавата да се грижи за всички и всичко; празнословия на тема корупция и престъпни политически елити, както и задължителните призиви за излизане от НАТО, връщане към православието и славянството и разбира с – въздаване на възмездие.

В тази ниша има достатъчно кандидати, както и между шестстотин и осемстотин хиляди активно гласуващи избиратели. Задачата на политинженерите ще бъде само да направят кастинг за кандидати, които в най-голяма степен са способни да мобилизират тези електорални групи. По всичко изглежда, че ВМРО ще продължи да се дистанцира от НФСБ и да търси подходящи съюзници за реализирането на подобен проект. Атака до голяма степен изчерпи потенциала си, но и в тази формация има достатъчно амбиции за оцеляване. Референдумът на Слави ще насърчи допълнително избирателите, които биха подкрепили поредния „народен трибун”, който да проправи път на нов национал-популистки проект през следващите години.

По всичко изглежда, че Реформаторският блок в сегашния си вид не е в състояние да излъчи единна кандидатура. От твърде много амбиции и лични партизански сметки, общата политическа равносметка ще бъде по-скоро негативна. Заявките на ДСБ за изграждането на нов десен проект продължават да звучат неубедително, а амбициите на ДБГ за овладяване на Блока не предполагат дори и постигането на споразумение с ГЕРБ. Силно фрагментираното пространство на части от ОДС, Синята коалиция и земеделците не могат да бъдат механично обединени около подобен проект, ако той няма ясна властова перспектива.

ГЕРБ запазва комфортната си позиция, доколкото не е принуден да лансира ранна кандидатура за президентските избори. Управляващата партия разполага с достатъчна електорална подкрепа, за да си осигури предимство на втори тур, при липсата на силна опозиционна кандидатура, но политическият залог на тези избори е в демонстрирането на убедително предимство и дори в победа на първи тур. Проблемът пред ГЕРБ се свежда до това, че евентуална победа на втори тур, със сравнително малко предимство, може да насърчи амбициите за предизвикване на предсрочни избори през пролетта на следващата година. В десетата година от създаването си ГЕРБ се нуждае от убедителна победа, която да стабилизира парламентарното мнозинство и да увеличи шансовете за успешно завършване на мандата.

Все пак, отвъд партизанските сметки, стои волята на избирателите. Тя е разколебана от шумотевицата около Изборния кодекс, но може да бъде мобилизирана през следващите месеци. Залогът на президентските избори е голям и не се изчерпва с това кой ще бъде следващият Президент на Републиката. Колкото по-рано политиците и гражданите разберат това, толкова по-голям ще бъде шансът за разумен политически дебат за бъдещето на страната ни.