Новият политически сезон

Усилията за налагане на собствен дневен ред заличиха представата за ваканция. И все пак, предстоящият сезон ще наложи нова динамика на политическо противопоставяне.

Срещу конкретните резултати на кабинета във външнополитически план, опозицията ще търси възможности за радикализиране на противопоставянето във вътрешната политика. Полетата на тази политическа конфронтация вече придобиват ясни очертания. Част от тях имат „сезонен“ и регулярен характер, но има и такива, които са тематично ориентирани. Най-съществените рискове са концентрирани в полетата, които съчетават и двете характеристики.

В чисто партиен план, целта на опозицията е да генерира напрежение в отношенията между ГЕРБ и партиите от Обединените патриоти. Все по-ясно се очертава избирателност в подхода при отправянето на критики към управлението. Политическата цел е не само да бъде увеличен натиска върху ГЕРБ, но и да бъдат увеличени дистанциите между НФСБ, ВМРО и Атака. Коалиционното споразумение и програмата за управление позволяват да бъде подвържат динамичния баланс между коалиционните партньори, но през новия политически сезон опозиционния натиск ще продължи да се увеличава.

След извеждането на образованието като приоритет за управлението на коалицията и неуспешния опит за внасяне на промени в Закона за предучилищното и училищно образование, БСП концентрира все повече усилия в тази сфера. С наближаването на първия учебен ден все по-често ще бъдем свидетели на различни по мащаб акции, които ще се опитват да скандализират всеки конкретен случай. В полето на образованието, опозицията се опитва да проектира противопоставяне между частни и публични учебни заведения. Търсената политическа конфронтация не засяга съдържанието на образователните политики, а използва образованието като „бойно поле“, на което да бъде възобновен един напълно изчерпал съдържанието си идеологически дебат.

Темата за паметниците е поставена в същия контекст. Вън и независимо от тяхната културна и историческа стойност, тяхното съществуване, премахване или преместване ще продължи да бъде използвано като фон за набиращата нова сила псевдо-носталгична реторика. Противопоставянето по тази линия компенсира липсата на конкретна политика, но насърчава стихийна мобилизация, която на свой ред задълбочава усещането за загубата на памет и идентичност. Изглежда, че ролята на „пазител на миналото“ ще бъде все по-оспорвана през следващите месеци.

Подготовката и приемането на бюджета за следващата година е пространството на собствено политическо противопоставяне. Няма никакви основания да се очаква, че ще бъдем свидетели на системни опити за лансиране на управленска алтернатива. Това прави политическия дебат за бюджета плосък и неразбираем за гражданите, а с това открива нови пространства за разгръщане на радикален популизъм. Изглежда, че опозицията ще се опита да структурира критиките си към бюджета през призмата на отношението между държавна и местна власт, но това все още не означава готовност за предлагането на цялостен модел на ефективна децентрализация.

Едно от основните полета на противопоставяне през новия политически сезон ще бъде определено от дебатите по приемането на закон за противодействие на корупцията. Въпросът за ефективната координация на държавните институции и постигането на конкретни резултати, вече е изместен в пропагандна насока. Темата за независимостта на централизираната институция, която би трябвало да осъществява политиката по превенция и противодействие на корупцията, постепенно започва да променя същността на проблема. Ако спорът продължи в същата посока, той би могъл да прерасне в институционално противопоставяне за партийна употреба. Обществената подкрепа и участие в този дебат остава все така неубедителна, а това е предпоставка за ново задълбочаване на недоверието в институциите, призвани да противодействат на корупцията.

Предстоящият избор на членове на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание ще бележи само нов етап в политическото противопоставяне по отношение на съдебната власт. Непосредствената политическа цел е това да се отрази върху съдържанието на поредния мониторингов доклад, който би трябвало да се появи началото на месец ноември. В по-дългосрочен план, този тип конфронтация има за цел да блокира възможността за ефективно самоуправление на магистратските общности и по този начин да отложи във времето възстановяването на общественото доверие към институциите на съдебната власт.

Екологията, опазването на природата и промените в околната среда ще продължат да бъдат тема на политическо противопоставяне и през новия политически сезон. Без да отразяват ново равнище на екологично съзнание, взетите поотделно и скандализирани примери за замърсяване, унищожаване или разграбване ще продължат да бъдат употребявани като средство за изграждане на негативен политически образ на опонента. Фалшивото противопоставяне между екологични организации и местни общности ще продължи да бъде използвано като прикритие за сблъсъка на мощни корпоративни и политически интереси.

Трудовите спорове и синдикалните протести ще бъдат политизирани в много по-висока степен отколкото обикновено през следващите месеци. Критично ниските равнища на солидарност в българското общество не позволяват изграждането на по-широка платформа, но за сметка на това ще бъдат търсени всички възможности за усилване на ефекта на всеки конкретен секторен проблем. Затварянето, ниската ефективност и относителното изолиране на социалния диалог ще продължи да предоставя подходящи теми и проблеми, както за работодателите, така и за синдикатите.

Всички тези проблеми ще бъдат фокусирани в темата за предстоящото българско председателство на Съвета на Европейския съюз. Политическата конфронтация ще продължи да разчита на сравнително ниското равнище на информираност и недоверието в публичните институции. През следващите месеци ще бъдат положени допълнителни усилия за формирането на антиевропейски настроения, дори и сред групи, които принципно подкрепят задълбочаването на европейската интеграция на България.

Опитът темата за председателството да бъде обвързана единствено и само с ремонта на НДК, със съмнения за корупция и злоупотреби и да бъде омаловажена като цяло, изглежда само като предварителна подготовка. Налагането на клишето „да не се изложим пред чужденците“, не отразява, а формира обществени нагласи. По всичко изглежда, че тази кампания ще продължи още по-интензивно през следващите месеци. Тя е замислена като предварително създаване на оправдание за политически атаки по време на самото председателство.

Независимо от политическите декларации, реалният тест за това дали председателството ще продължи да бъде употребявано за партийни цели, ще бъде готовността на парламентарно представените политически партии да подкрепят обща позиция по отношение на европейските и националните приоритети на страната. Дори и това да се случи, то няма да преодолее принципните различия в политическите представи за смисъла, ценността и перспективите на Обединена Европа. Тези различия са много по-дълбоки от партийното противопоставяне, въпреки че то се опитва да ги представи за политически по своята същност.

Тук ще бъде търсен реванш, а не политическа алтернатива. Именно затова, превръщането на темата за българското председателство в „бойно поле“, може да отслаби позицията на страната ни в предстоящите изключително трудни преговори за бъдещето на Европейския съюз и мястото на България в него. Затова залогът на новия политически сезон не е стабилността на правителството само по себе си, а условията за реализация на стратегическия български национален интерес.