Невъзможното „програмно“ правителство

Политиците не разчетоха правилно резултатите от президентските избори.

Това е проблем на политическа култура. Както разрастващата се криза, така и невъзможността за нейното ефективно управление от страна на партийните елити, кореспондира с доминиращата у нас политическа култура на поданика. Поданикът предпочита властта здраво да държи юздите му, предоставяйки му възможности от време на време да излъже държавата. Мнозинството не реагира протестно, а по-скоро инстинктивно на усещането за слабост в управлението. Отвъд крехката гражданска култура, която се заражда у нас, мнозинството продължава да възприема държавата като враг, а управляващите като шайка мошеници, които се облагодетелстват от властта.

След като Реформаторският блок прие проучвателния мандат, бяха налице всички условия за формиране на т.нар. програмно правителство. В конкретния случай това би означавало РБ да предложи няколко приоритетни задачи пред следващия кабинет и да води преговори за подкрепа на конкретна програма. Подобно правителство в рамките на сегашното Народно събрание би било напълно възможно, ако на преден план бъдат поставени ясни приоритети, а не конкретни личности и техните амбиции. По всичко изглежда, че това няма да се случи. Вместо преговори за формирането на правителство, повечето участници в тях ще се опитат да спечелят преднина в започналата предизборна кампания.

Няма смисъл да бъдат давани примери с Великобритания и Италия. И в двата случая, министър-председателите лансираха референдуми, които изгубиха, след което подадоха оставка. И в двата случая, след оставката на кабинета бяха формирани правителства от същите партии. Няма обективна причина това да не може да се случи и у нас. Освен това, мнозинството от българските граждани не желае избори, защото си дава сметка за цената, която ще трябва да платим всички. Именно затова си струва да бъдат изследвани субективните причини, поради които изглежда, че повечето политици у нас предпочитат да отидат на извънредни парламентарни избори през пролетта на следващата година.

ГЕРБ претърпя първата си изборна загуба, но на втория тур успя отново да мобилизира собствените си избиратели и препотвърди мястото си на най-голямата партия в страната. Подобен или близък до този резултат ще осигури на ГЕРБ повече места в следващия парламент, отколкото в 43-то Народно събрание. Отказът от съставяне на второ правителство, както и очевидното нежелание да подкрепи управление с мандата на РБ, показва че партията предпочита отново да търси подкрепа сама, вместо да поеме негативите на коалиция с неочакван край. Стрес-тестът от първия тур на президентските избори мобилизира партийните структури и ГЕРБ продължава да се надява, че след почти четири месеца отново ще успее да постигне успех.

БСП побърза да се обяви за победител и активира временно отложени вътрешни противоречия и конфликти. Първият месец след президентските избори изтече, но по всичко изглежда, че бъдещата администрация на новоизбрания президент няма да бъде филиал на „Позитано“ 20. В нея ще намерят място и хора, които по различни причини, но в еднаква степен не споделят ентусиазма на новото партийно ръководство. Агресивната кампания, на която заложи екипа на Нинова е път без изход, защото предполага непрекъсната градация с поредния скандал и поредната декларация, които все по-бързо биват забравени. С отдалечаването на президентските избори, приливът на оптимизъм спада, както и стихийната електорална подкрепа за БСП. Само с реваншизъм не става.

Патриотичният фронт постигна резултат близък до собствената си електорална тежест, но с наближаването на изборите, Обединените патриоти могат да влязат в конкуренция помежду си. Всеки подобен жест ще намалява подкрепата за тях и ще разпилява доверието, което спечели двойката Каракачанов-Ноев. Все по-често националистите ще трябва да търсят разграничителни линии спрямо БСП, която почти напълно влезе в тяхната реторика. Гръмката критика срещу ГЕРБ няма да помогне съществено, защото част от избирателите им очакват много по-радикални призиви, а за останалите те са неприемливи. Деликатното равновесие между националистите може да бъде нарушено много бързо дори и при най-слабия признак на слабост, а воденето на преговори се възприема сред избирателите на Фронта като израз на немощ.

РБ доказа максимата, че понякога механичния сбор формира по-ниска политическа стойност. Преди да разберат защо са заедно, партиите от Блока решиха да вървят по свой път. Както и БСП, те също решиха, че резултатът на Трайчо Трайков е техен и се надяват, че с раздялата си преди изборите, ще успеят да си върнат поне част от изгубените избиратели. Поне такива очаквания изглежда, че има в ДСБ, които разчитат че могат да спечелят отново онези които ги напуснаха заради двойния компромис – с останалите партии от Блока, и с ГЕРБ. Дори и такава възможност да съществува, времето до предсрочните избори не е достатъчно, за да бъде реализиран подобен резултат.

Сред общия шум, ДПС някак незабелязано потвърди прогнозата, че никога повече няма да може да играе ролята, която му бе отредена през изминалите две десетилетия. През следващите години Движението ще продължи да присъства в политическия живот на страната, но не в ролята на някакъв митичен „балансьор“. Не толкова конкуренцията на ДОСТ, колкото разместването на пластовете по „руското направление“, ще отреди на ДПС ролята на трети резервен партньор във властта. Въпрос на време е номенклатурата на Движението да преориентира услугите си към друг донор.

Отказът от усилие за съставяне на второ правителство в рамките на сегашния парламент няма да донесе успех на нито една от парламентарно представените партии. Мнозина от днешните политици смятат, че все още се намират в условията на липса на алтернатива, която толкова дълго време осигуряваше присъствието им във властта. Днес, а и в месеците до изборите, тази картина вече се променя. Трудно е да се каже доколко конкурентните популистки платформи ще предоставят повече възможности, но изглежда много вероятно съществена част от сегашния партиен елит да се раздели с позициите си. Този процес вече започна в БСП, а в другите партии все още предстои.
Провалената възможност за съставяне на второ правителство в този парламентарен мандат ще открие нови пукнатини в партийните структури. Ефектът ще наподобява срива на виртуалния финансов пазар през 2008 година, но с тази разлика че верижните фалити ще трябва да бъдат платени с лихвите.

Съставът на служебното правителство на новоизбрания президент вече се превърна в бойно поле за различните крила в и извън БСП. Неговите първи действия бързо ще започнат да заличават следите на изборната победа. А през това време конкурентните популистки платформи ще започнат да разширяват подкрепата си. Потенциалът им не трябва да бъде подценяван, още повече че става въпрос за поредната „еднократна продажба“, при която фалшивата стока ще трябва да бъде платена, без право на рекламация.

Достигнат бе определен праг на насищане в партийната система, отвъд който нейното оцеляване в сегашния й вид е поставено под съмнение. Промяната няма да има характера на революция, но е неизбежна. Президентските избори маркираха значима промяна в общия политически фон, върху който партиите се опитват да проектират амбициите си. Тази промяна ще открои нови разделителни линии, които са по-значими от досегашните и ще имат дълготрайни последици. Заради всичко това невъзможността за съставяне на „програмно“ правителство ще определи характера и на следващия парламент.