Народ за ритане

Накратко.

На 26 септември в държавата ви за пореден път беше извършено нещо чудовищно по своята наглост. Беше извършена гавра с вас. Държавата за пореден път ви показа, че сте никои. Само че държавата, мили българи, сте вие. Колкото и да ви е неприятно.

Защото не обичате да поемате отговорност.

Защото сте роби (поне в главите си).

Защото е по-лесно да грухтите пред някое прецизно режисирано ''ТВ-риалити'', отколкото да наблюдавате живата реалност. Да я живеете. Да се информирате за нея, да задавате въпроси и да търсите техните отговори.

Но, разбира се, Вие прекрасно знаете, че сте един чудесен, морален, честен и трудолюбив (ще рече – ''любите'', обичате труда) народ, а политиците са виновни за всичко.

Или поне така е по-лесно.

Да, в голямата си част, те са лоши, корумпирани и с морал на животни. Като вас.

Между тях има и много истински трудолюбови и съвестни хора. Както и добри експерти и професионалисти. Точно като вас.

Защото те не просто са избрани от вас, те са ваша функция. На вашите риалити-мозъци. Вие си ги зачевате, износвате, раждате, откърмяте и отглеждате. Затова и си ги (пре)избирате едни и същи.

И докато вие си избирате политици, които после да напсувате, вчера шведът Ралф Сундберг, който неотдавна изрита брутално в главата българска камериерка, беше пуснат на свобода срещу глоба от 4500 лв., като ще трябва да заплати и разноските по делото, които възлизат на малко над 580 лв. Общо 5080 лв..

Толкова струва вашата чест и достойнство, мили българи. За тази сума всеки полуграмотен общ работник със средно образование, като нашия Ралф, може да дойде от другия край на Европа и да ви рита в главата, да се гаври с вас, защо не и да ви изнасили. Стига да си плати достатъчно. За 5000 лв. Плаща си и върши с вас каквото му сърце поиска. Това е цената ви, мили наследници на Кубрат, Борис и Симеон. Толкова струвате - 5000 лв. Честито! Вие сте народ от роби за ритане.

Едва ли преди 13-14 века кан Кубрат си е представял, че някога неговата Велика България ще се превърне в най-бедната и изостанала държава в ЕС. В която народът служи за ритане по главата.

И затова наистина не са виновни само политиците. Защото те не произлизат от германския, американския, руския или испанския народ. Българските политици произлизат от вас, мили българи. Защото в съвременна България потомствени политици почти няма. Изключения правят единствено наследниците на политическата върхушка в НРБ. Всички останали са хора, които произлизат ''от народа''. Нали и любимецът ви бай Тошо беше такъв. Даже той произлизаше от ''низините'' на народа.

Което, разбира се, следва да е повод за особена гордост. Каква по-добра перспектива за един народ, от тази да бъде управляван и да повери съдбата си на своите… низини…

Малко като анекдота с Радой Ралин, който навремето попитал Тодор Живков (оня, от ''низините'') как избират кой град да е областен център. И когато получил отговор, че обикновено това е градът, който е в средата на дадената област, Радой сполучливо отбелязал, че и на него задните му части се намират в средата на тялото, но той все пак мисли с главата си.

Но стига толкова за низините.

Темата беше за отношението на българския народ към неговите политици. Да, вие мразите политиците си, но не защото са такива, каквито са, не защото са лоши или неморални (ако приемем, че са такива), не защото искате да ги промените, а тъкмо обратното, защото им завиждате и искате единствено да сте на тяхно място, да седнете в техните кресла, да се возите в техните (държавни) коли, да спите с техните жени, да взимате техните рушвети, да въртите тяхната контрабанда…

Размечтахте се, нали?

Сега разбирате ли защо дяволският кръг, в който държавата ни се върти вече 73 години, след поробването на Царство България от червените слуги на сатаната, никога няма да спре?! Защото завиждате (а не искате да промените) политиците си, точно така, както ревете за ''светлия'' комунизъм, в чийто мрак ще растат и внуците ви.

Често се питам може ли да има паралел между 1876 г., когато избухва Априлското въстание и настоящето. И тогава българският народ е бил заспал, бил е невежа, сбирщина от роби. Било е нужно някой като Левски, като Ботев или Раковски да бие звънеца, да прекъсне злокобния и блажен сън на роба.

Затова и ''признателният'' български народ им се отблагодарява като предава Левски на турските заптиета и изоставя дружината на Ботев сами да се бият и да бъдат изклани (като агнетата, за които по-рано иска да си платят) за народната свобода.

Сега българите официално не са роби, но явно манталитетът си остава. Защото след османското и съветското робство чуждопоклонничеството остава и сега ние живеем в най-страшното робство. Робство без поробител, от което няма освобождение. Робството на собствената си низост, на тоталната липса на достойнство. Проблемът е, че днес ''не разполагаме'' нито с Левски, нито с Ботев или Раковски. Макар че те едва ли биха могли да живеят в днешна България, досущ като в следосвобожденска с нейните непрекъснати тънки политически сметки, дребни боричкания за власт, предателства и срамно оголване на задните части пред Европа и света. Защото ''тия бяха честни и непорочни като ангели, идеални, каквито България едва ли ще роди вече втори такива подобни на тях''. Защото в кочината ангелите не могат да оцелеят, в кочината оцеляват само прасетата, били те български, шведски или някакви други.

Но, това няма значение.

Уважаеми прасета,

елате в държавата на цар Симеон Велики, елате и ни ритнете в главата! Струва само за 5000 лв.