Мъдрият не застава на пътя на лудия

След среднощната акция на полицията протестът на българските граждани, искащи оставките на правителството и главният прокурор, е на прага да навлезе в нова фаза. Принудителните действия на органите на реда бяха свързани с употребата на сила спрямо мирно изразяващи своите справедливи искания сънародници. Този акт е следствие от политическо решение на настоящото управление и то носи отговорността за него. Важно е да се посочат последиците му, които могат да са твърде сериозни.

Отдавна известно е, че насилието поражда насилие. Следователно акцията на полицията, наредена от нейното политическо ръководство, има за резултат нагнетяване на напрежението сред недоволните граждани. То цели ескалация на противопоставянето им с държавните органи. Неговите автори преднамерено подстрекават протестиращите към радикализация на техните действия. Очевидно се стремят да ги подтикнат да преминат от гражданско неподчинение към размирици и открит бунт. Разчитат, че българите по площадите ще си изпуснат нервите и ще бъдат обхванати от беса на унищожението, превръщайки се в лумпени. Крайната им цел е дискредитация и провал на тяхното начинание.

Трябва да припомним, че всеки граждански протест има своята „логика”. Векторите му са ясни: от омерзение към погнуса, от раздразнение към неприязън, от нетърпимост към омраза, от недоволство към ненавист, от възмущение към гняв, от съпротива към ожесточение. Представителите на настоящата власт също са наясно с тях. Те обаче си играят с огъня като съвременен Херострат, спечелил си славата на безумеца, който е готов да унищожи дори храма, за да бъде запомнен с ужасното си дело. Съзнателното тласкане на хората към физически сблъсъци с органите на реда допълнително подклажда пожара на народното негодувание. Провокиране на гражданите към насилие и окървавяване на съпротивата им се очаква да даде основание за саморазправа с тях. То тласка сънародниците към братоубийствен конфликт, чиято кулминация е гражданската война.

Със своите действия днешните властимащи поставят на изпитание търпението и личната зрялост на протестиращите и симпатизантите им. Те тестват моралните устои на българските граждани, като се надяват да ги сринат. Начинанието им обаче е обречено на провал. То буди само презрение към техните жалки опити за запазване властта на всяка цена. Това порочно управление днес предизвиква все по-голямо отвращение към себе си. Със своите самохвалство и самодоволство, високомерие и арогантност, корист и алчност, безсрамие и честолюбие, то все повече се опозорява. Безсмислената му упоритост и инат обаче не отменят неговата обреченост и само удължават агонията. Очевидно неговите представители не са в състояние да се оттеглят с достойнство, като съхранят дори минимум уважение към себе си. На път са да загубят човешкия си облик.

Времето ще даде оценка за настоящия режим, като е много вероятно от него да остане споменът за дълбоката му поквара, ако не го осъди на забвение. Днес е важно протестиращите български граждани и техните съмишленици да не загубят здравия си разум и да не се поддадат на силните си негативни чувства. Те трябва да проявят твърдост в отстояването на своята справедлива кауза, да запазят мирния характер на своите действия, да не допуснат ексцесии. Ако е необходимо, могат да направят дори крачка назад – понякога силата е във временното отстъпление. Мъдрият не застава на пътя на лудия, знаейки, че часът на победата му неумолимо приближава.

Добрин Тодоров, преподавател по философия