Куфарът на балерината

На ъгъла на казиното в градската градина е закачена дъската с програмата на Народния театър. Този път е запълнена не с афиш, с а огромна кутия, изрисувана отвътре като езеро. Художникът на това триизмерно чудо е един от най-добрите театрални плакатисти - Николай Глински. В предната част на това синьо езеро е монтирана малка, изящна балерина, която сякаш плува. Ако се загледаш дори за минута в крехкия ѝ силует - ще ти се стори, че той съвсем леко се завърта в кръг и всеки момент ще подскочи в балетна арабеска. Фигурата всъщност се задвижва отдолу със скрита верига.

Това е модернистичното обявление за софийския репертоар на „Умиращия лебед“, който тази вечер ще бъде изпълнен от световноизвестната балерина Анна Павлова. В турнетата си из столиците на Европа през 1928 година тя е включила най-известните класически балетни произведения и солови изпълнения. Когато не е на турнета, гениалната балерина всяка вечер излиза да танцува сред внушителните модернистични декори на Парижкия театър „Шатле“ (Théâtre du Châtelet). Няма компромис и отлагане. Дори когато е болна играе своя знаменит „умиращ лебед“. И танцува брилянтно.

Изобретението на самата Анна Павлова - дори неин патент, е една брошка - кървавочервен рубин, който е прикачен върху белия плат на корсажа, за да символизира смъртната рана на птицата. Вижда се дори от последните редове в театъра. Сякаш хвърля искри, а изящните ръце на балерината плавно падат и се надигат. Белият пух на балетната ѝ пачка леко потрепва, а краката ѝ сякаш не се движат по сцената, защото плуват на сантиметри във въздуха. Вълшебство!

Една вечер зад кулисите на театъра композиторът Шарл Камий Сен-Санс се разминава с „лебеда“ Анна и възторжено прошепва в ухото ѝ: „Мадам, благодарение на Вас, разбрах защо и за кого съм написал тази музика!“.

Тази вечер перлата на „Руските сезони“ в Париж Анна Павлова изнася представление в София, в Народния театър „Иван Вазов“. Посещението ѝ е широко отразено в българската преса. Културният живот през 1928 година в столицата е активен, дори пренаситен с театрални и музикални събития. И всичко това, въпреки че страната още се гърчи след бурните години на сполетелите я войни и политически промени.

Публиката в София включва представители на културния елит, някои вече са гледали нейните участия в Париж, Лондон или Виена, както и обикновени почитатели на балета - всички до един са възхитени и са останали без дъх от нейното изкуство. От посещението на Павлова се възползва управата на града, която иска да блесне пред другите столици като важен културен център. Раждат се всякакви идеи и планове как да се задминат всички други европейски столици. Билети са закупили и офицерите от българското комендантство на Букурещ от хотел „Капша“, където цели две години от 1916 до есента на 1918 на входа навиват грамофон с химна „Шуми Марица", а когато слънцето залязва румънците отсреща пускат плочата с “Лебедово езеро”, за да им върнат тормоза. Днес нашите офицери ще видят балета на Павлова на фона на музиката, която са слушали по цели нощи.

Плакат от гастролите на Анна Павлова н САЩ, скрийншот

От няколко дни гостите от провинцията вече са придошли с влакове и омнибуси и са заели всички хотели в центъра. Пълни са дори и най-долнопробните, а обитаващите там проститутки са пуснати в отпуск. Билетите са продадени до последния. В градската градина пред театъра от сутринта стотици минувачи се спират и цъкат с език, четейки програмата от огромния плакат на Глински с малката балерина и езерото. Ще прозвучат и най-добрите части от „Лебедово езеро“, а ефирната и магична лекота на танца на Павлова ще очарова за сетен път публиката и ще я остави без дъх.

Анна обаче малко ще закъснее за представлението. Това още никой не го знае, дори нейният импресарио не го подозира. Само секретарят на трупата е уведомен за причината. Балерината има намерение да посети един особен детски дом - сиропиталище за малолетни престъпници. Анна има уговорена среща с директора му малко преди представлението. Тя дори замисля да дари всички приходи от представлението у нас, както винаги е правила, за десетките домове за сираци и бежанци по света.

Половин час преди посещението това божество на танца излиза от фоайето на хотел “Империал” и спира пред първия файтон на пресечката на улица "Леге" и булевард "Клементина". Крехката жена дава на кочияша адрес, написан на бланка от хотела. Той прочита мълчаливо и накрая кимва преди да промърмори нещо от сорта на: "Мадам, разбрах къде е. Качете се."

Файтонът на Анна препуска към изправителния дом. Белият ѝ шал се носи сред вятъра. Ръцете ѝ, тънки и изразителни, стискат голяма кутия с дребни шоколадови подаръци. Лицето на Анна е поруменяло от вятъра. То е леко загадъчно, усмихнато и прелестно с високото си чело и къдрици, носът ѝ е с лека гърбица, очите ѝ са маслинени. Ясно е защо в тях преди време се е влюбил самият Чарли Чаплин.

Изправителният детски дом принадлежи на едно специално софийско дружество, създадено преди десетилетие от съдия. След като години раздава присъди на малолетни, някои които сираци, решава да надзърне от другата страна - тази на изпълнението на закона. Дотогава властите смесват в килиите на Централния софийски затвор малките нарушители със закоравелите престъпници. Съдията преценява, че на съгрешилите младежи не им е мястото при старите рецидивисти. Решава не само да ги извади от “академията” (*затворнически жаргон, б. а.), но и да ги подготви за свободния им живот след присъдите. Намират се и други единомишленици, които финансират идеята и така скоро се появява сградата за малолетните престъпници. На първия ѝ етаж са обособени разнородни занаятчийски школи: резбарска, столарска, реставраторска, кошничарска и обущарска. На горните етажи са разположени класни стаи и спални. Организирано е собствено земеделско стопанство при това на терен на училището.
.......

Един от учителите в занаятчийската школа също има билет за представлението на Павлова тази вечер. Мъжът се е завърнал скоро от Париж, където е бил зашеметен от „павломанията“ заливаща цяла Франция: сладкарници с шоколадови бонбони „Павлова“ с отпечатан подпис на опаковката, пасти и вафли кръстени на нейното име, в парфюмерията тоалетна вода “Павлова”, в цветарските магазини рози опаковани като балерина и какво ли не още. Учителят бързо измисля как да бъде още по-оригинален от французите: да накара учениците си да направят най-удобния за многото пътувания на балерината... куфар. Дава проекта на най-умелите занаятчии-кожари в училището.

Парфюм "Анна Павлова" по време на "павломанията" във Франция, личен архив

Изработват го от мека и удобна дръжка. Слагат и три скрити секретни закопчалки с красиви катарами от мед. Краищата му също са обковани с медни ъгълчета. Елегантният куфар е много красив и всички очакват с нетърпение посещението на балерината, за да ѝ го връчат.

Анна стига с файтона си малко преди часа на срещата си и се втурва в общежитието. Обитателите на дома я следват по петите - никой от тях не е виждал на живо балерина и всеки иска да се докосне до симпатичната посетителка. Някои получават рядко виждани сладки деликатеси. Други стискат плочи, които по-късно ще се въртят до безкрай и на грамофона във фоайето.

Управата я кани на скромна вечеря. Кой може да си помисли, че един ден ще ги сполети такова щастие - да дойде една от най-великите балерини? Анна не се докосва до ястията, казва, че не хапва преди спектакъл.

Час по-късно тя се качва на файтона, който чака отвън, с куфара, който ѝ е подарен от обитателите на изправителния дом. Спектакълът на Павлова триумфира в препълнената зала. Овации, планини от цветя, картички от богати търговци, хиляди поздравления и какво ли не още. Може би това посещение е първия тласък на младите ни театрални изпълнители към балетното изкуство - нещо непознато, чието откриване тепърва предстои. Хонорарът от представлението е предаден на дома за превъзпитание на малолетните престъпници...

На другата сутрин изпращат Анна Павлова на Централна гара до вратите на Ориент Експрес към следващата серия от концерти из Европа. Новият кожен куфар заема мястото си сред другия багаж в купето. На Анна ѝ предстои дълго турне, включително и в Съединените щати на Америка. Българският кожен куфар е навсякъде с нея.

Тъкмо той пада върху крехкото тяло на балерината при железопътен инцидент близо до Дижон, Франция. Анна остава невредима и напуска влака, загърната с намерено до линията палто. Върви до следващата спирка. Там мръзне още 12 часа заедно с останалите пътници от дерайлиралата композиция. Всички чакат следващ влак, на който да се натоварят. А януари си е януари, Павлова жестоко се простудява и се разболява от тежък плеврит.

На 17 януари 1931 г. Анна Павлова пристига на турне в Хага. Повиканите в хотела лекари ѝ казват, че могат да я спасят, само ако премахнат пукнатото от куфара ребро и извадят течността от белите дробове. Иначе рискува живота си. Нейният приятел и продуцент Дандре обаче не се съгласява на такава интервенция, решава, че тя за пореден път ще се справи и на другия ден ще танцува на спектакъла си. Анна изрича последните си думи: "Донесете ми костюма на лебеда."
За жалост великата балерина умира от заразяване на кръвта заради счупеното ребро, което не не е премахнато.

Статия за смъртта на Анна Павлова от вестник "Комоеди", скрийншот

Приживе куполът на Victoria Palace Theatre в Лондон e увенчан с нейна статуя. Позлатеният паметник е излят от нейния голям поклонник Алфред Бат, собственик на сградата на театъра. Говори се, че легендарната балерина не оценява този жест - бидейки суеверна, Павлова, минавайки покрай Victoria Palace Theatre, дръпва щорите на колата си, за да не види сияещата златна фигура кацнала на купола на сградата. Така и докато е била жива никога не е зърва статуята си.

През 1939 година, от съображения за безопасност, статуята е премахната. Нейната съдба е неизвестна. След повече от половин век куполът на английския театър отново се сдобива със статуя - през 2006 година копие на предишната фигура на балерината е поставено на същото място. И още е там.

А в самия театър винаги има две свободни места - за Анна Павлова и композитора и певец Айвър Новело. Според легендата призраците им заемат местата си по време на всеки спектакъл. Там би трябвало и да е куфарът от детския дом. Но, кой знае?

Разказите на Николай Братоев-Крижицки са обединени в сборниците "Ръкавелите на стария полковник" и "Стъпки...". Книгата "Стъпки..." може да бъде закупена в книжарниците "Български книжици", ул. "Аксаков" 10 и "Нисим", бул. "В. Левски“ 59 или да я поръчате онлайн тук.

Следете новините ни в GoogleNews