Кой ще унищожи Европейската империя – варварите или бюрократите?

Почти по едно и също време приключиха две исторически събития – смяната на караула в Белия дом и на „Дондуков“ 2. От първото се интересуваше целият свят. От второто само няколкостотин премръзнали любопитни граждани на жълтите павета.

В нашия случай така и не стана ясно кога, всъщност, новият президент встъпва в длъжност: когато полага клетва и подписва клетвения лист в парламента, когато влиза в президентството или когато изпраща стария президент на вратата. Никой не обясни и защо трябваше да има 3-4 церемонии по този повод на най-различни места. Може би, за да се подчертае, че държавният ни глава има предимно церемониални функции. В хода на двете паралелни инагурации, протичащи тук и зад океана, някои медии допуснаха малка грешка. Те предричаха, че ще има бурни демонстрации срещу новият стопанин на „Дондуков“ 2, но въпросните многохилядни демонстрации се изсипаха срещу новият бос на Белия дом. Както и да е. Важното е, че и двете исторически събития вече са факт. И трябва да се заемаме на работа.

И понеже за нашата страна, като една човешка длан, няма кой знае какво ново да се каже /дето се вика тук всичко е ясно/, а за далечните богати и могъщи Съединени американски щати няма смисъл да се притесняваме излишно, защото и там всичко е ясно, то най-добре е да се съсредоточим върху нашия общ европейски дом. Доскоро приеман като райска обетована земя на проспериращи социални държави, днес той е обект на постоянен натиск от недоброжелатели от всички страни. Очевидно обстановката е военновременна, мирните години на света са вече минало, навсякъде около нас гърми, трещи, кърви, и проблемите се решават вече предимно с военни средства. Затова добре е от тук нататък да назоваваме нещата с истинските им имена. На война като на война.

На Запад от европейския Рай противостои новата Америка на Доналд Тръмп. Милиардерът никога не е крил своя негативизъм към ленивите социални европейски общества, които плащат много на своите граждани за малко работа, а на всичко отгоре и не си внасят справедливите вноски за общата отбрана на НАТО. Дето имаше един лаф: „гаранция - Франция, Америка плаща.“

Новият американски президент никога не е крил и неприязънта си към колективното ръководство на Еврокомисията, към което той отправя простият, но изключително точен въпрос: „Вас кой ви е избирал да ръководите европейските държави?“ Тръмп директно прогнозира, че след Брекзита на Великобритания и други държави ще напуснат Евросъюза, след което той ще се разпадне. Разбира се, дай Боже никога да няма конфликт между Европа и САЩ, но нека не забравяме, че г-н Тръмп е главнокомандващ на най-силната армия в света.

На Изток от западния Рай противостои Русия на Владимир Путин. Той също не предрича бляскаво бъдеще на ЕС. Често държи в шах обетованата земя с монополните доставки на „Газпром“. А отговорни фактори в ЕС твърдят, че води хибридна война срещу западния съюз с цел да внесе в него разкол. Разбира се, дай Боже никога да не се стига до конфликт между Русия и Европа, но нека не забравяме, че Путин е главнокомандващ на втората по сила армия в света.

На Юг от западния Рай противостои многомилионна Турция на Реджеп Ердоган. Скоро, след референдума с предизвестен край за превръщане на страната в президентска република, може да го наричаме спокойно и султан Ердоган. Там затворите са препълнени със стотици хиляди хора, задържани само по подозрение, закрити са медии на килограм, арестувани са опозиционни депутати, отрича се правото на самоопределение на 20 милиона кюрди, а 3 милиона сирийски бежанци всеки момент могат да бъдат пуснати да нахлуят през българската граница към обетованата европейска земя, ако ЕС не изпълни условията на султана. Разбира се, дай Боже, никога да не се стигне до конфликт между Турция и Европа, но нека не забравяме, че Ердоган е главнокомандващ на четвъртата по големина армия в света.

Още по на юг върху нефтени полета и безводни пясъци лагеруват около 500 милиона араби и 100-200 милиона северно африканци. Те също бленуват да се доберат до обетованите земи и социални фондове на обединена Европа. Там на власт е Ислямска държава, която в момента е дислоцирала няколко хиляди бойци в сърцето на Стария континент. Това са няколко хиляди потенциални убийствени и самоубийствени атентати, които могат буквално да сринат Европа. И срещу които импотентните органи за сигурност, кастрирани от хуманните и любвеобилни конституции, издигнали в култ човешките права в социалните европейски държави, на практика нямат противодействие.

Само от север лъха ледено спокойствие. Северният ледовит океан все още няма претенции към клетата Европа.

Както и да го погледнем, положението става все по-напечено. Доналд Тръмп директно упрекна Ангела Меркел, че е допуснала катастрофална грешка, като е пуснала на континента 1 млн. бежанци. Може би. Но ако ги беше спряла, това решаваше ли проблема? Труден въпрос. В такива заплетени случаи е добре да се чете история, ни посъветва тия дни премиерът в оставка Борисов. О кей. За целта се обърнах към най-доброто. Към най-влиятелния западноевропейски историк на 20 век британецът Арнолд Тойнби. Ето каква историческа аксиома извежда достопочтеният сър Тойнби в своето прочуто „Изследване на историята“:

Когато границата между по-цивилизованото и по-малко цивилизованото общество престане да се придвижва, не се установява стабилно равновесие, а с течение на времето накланя в полза на по-изостаналото общество… Когато границата между цивилизация и варварство не се мести, времето винаги работи за варварите.

Изтощена от жестоките войни с Анибал, Римската империя, например, за дълго установява границата си с източния варварски свят по река Рейн.Това е фундаменталната причина, според Тойнби, поради която в крайна сметка варварите пробиват границата и унищожават богопомазания Рим.

Ако оприличим днешната, все още къпеща с в материален и социален разкош Европа, с някогашната Римска империя, а изостаналите и потънали в бедност и престъпност Източна Европа, Русия, Турция, Близкия изток и Северна Африка с някогашния варварски свят, може би, историческото пророчество на гениалният британски историк е валидно и днес? Нищо добро не очаква благоденстващият Запад, подложен на постоянният натиск на 700-800 млн. „варвари“ от Изток и Юг. При положение, че ЕС практически няма голяма и ефективна армия, ясно е, че ако това състояние се задържи твърде дълго, в един момент, по един или друг начин, пришълците ще пробият и външните и вътрешните граници на съюза, и нищо чудно днешната Европейска империя да последва съдбата на някогашната Римската империя.

Впрочем, прословутото дългогодишно разширение на Европейският съюз не е нищо друго освен прилагане на практика на теорията на Арнолд Тойнби. Тогава в ЕС все още имаше умни и далновидни лидери и водачи. Просто границата на богатия съюз на католически държави съзнателно, целенасочено, и въпреки очевидните географски, културни , икономически, социални и дори религиозни неудобства, се придвижваше към „варварският“ свят с цел да намали натиска на по-малко цивилизованото общество към по-цивилизованото. Дали нещо подобно не е имала предвид г-жа Меркел като пусна един милион пришълци с цел на отслаби натиска? Но как да продължим по-нататък? Засега, изглежда, никой не знае. Или поне не казва. Да се пускат нови и нови милиони пришълци и бежанци, е рисковано. Да се мести границата към тях, на изток и юг, е още по-рисковано. От приобщаването на Турция към ЕС и евро ценностите не излезе нищо. С възцаряването на Ердоган тази идея на практика приключи. А Турция е най-светската от останалия мюсюлмански и арабски свят! Очевидно в настоящия исторически момент решение на въпроса с външните „варвари“ няма.

Още по-лошо, че няма решение на проблема и с вътрешните „варвари“ на ЕС. Които за удобство наричаме брюкселски бюрократи. Защото, ако се замислим, ще видим, че най-големият враг на Европейският съюз не е нито на изток, нито на запад, нито на север, нито на юг. Най-големият враг на ЕС е в Брюксел. Многохилядният паразитен бюрократичен апарат, предвождан от съвършено негодни, слаби, често и направо карикатурни началници, наричани кой знае защо „лидери,“ всекидневно рушат ЕС отвътре, унищожават доверието в него, не могат да предотвратят нито една криза – икономическа, финансова, бежанска или терористични атаки – и предизвикват вълни от гняв и недоволство сред милиони европейци, които се чувстват унижени, оскърбени, предадени. Неконкурентната европейска икономика е в застой, безработицата на юг е рекордна, банките са на ръба, моралната криза е повсеместна, бежанската криза провокира мощни националистически реакции.

Ще унищожат ли „варварите“ Европа, както някога унищожиха Рим? След време историците ще знаят отговора. Но не и ние сега. Единственото, което ни е известно/ пак от историята/, е че и римляните са се чувствали богати, велики, вечни и недосегаеми. Докато вождът на хуните Атила не ги убедил в противното.