Калин Терзийски: Навсякъде виждам дявола

Някой бързешката ще каже: вероятно развиваш параноидна шизофрения! Това е част от синдрома на Кандинский-Клерамбо (синдром на психичен автоматизъм), при който се наблюдава именно такова едно ужасно усещане (всъщност – налудни мисли) за овладяност, разкритост и психичен контрол. Тия, които страдат от него, казват често, че външни и опасни за тях сили ги владеят, че ги овладяват (обладават) демони, духове или свръхмощни компютри! Чрез токове, чрез вълнови въздействия или чрез телепатия им крадат или влагат в съзнанието мисли, чувства, страхове и желания.

Аз развивам, ще река, но вижте и вие също.

Защото аз все имам едно чувство, че някой непрекъснато и подмолно иска да ни направи първо на идиоти, а след това да си седи, да си пие кайвето и да ни гледа сеира! Ох, че мазно и анадолско се получи това изречение, но както и да е. Такъв ни е животът, такива ще са ни и думите. Така де – все имам чувството, че някой върти, суче, и все натам подкарва нещата – да ни оглупи, да ни видиоти, да ни направи удобни за водене за носа, да ни вдебили и ушие, да ни тури хомотя на глупостта, за да ни води в избрана от него посока. Да му орем, да му копаем и да му стоим диван-чапраз.

Кой ще да е това, викам си, ако не дяволът?

Всеки знае: глупав човек лесно се кара да прави разни неща!

Но някой бързешката ще рече: Напротив, напротив! Колаборативността, драги, е характерна за по-умничкия, за по-изискания в ума, за по-образования. Простият човек е и див, той е неопитомен, все се дърпа, той не е склонен да сътрудничи, а напротив – подозрителен е и страшно мнителен – във всяко чуждо и външно нещо му се привижда опасност, всяка новост го плаши и го прави агресивен. Той така се защитава от бълващия опасни новости свят!

Да, това е романтически портрет на истинския, автентичен български селянин. От 19-и век. Не сегашният, който плаче с горчиви сълзи, че е пропуснал промоцията на новия вид смартфони и ще трябва да чака цели три денонощия до следващата промоция – ще чака и ще скърца със зъби, лишен от изконния за всеки български селянин чисто нов смартфон!

Някой върти, суче и ни прави по прости!

Защо тръгнах да пиша това? То е ясно - всичко в средата ни ме навежда на тая мисъл. Телевизиите, вестниците, фейсбук атмосферата, въобще – цялото медийно кълбо, в което живеем - мигновено провокира такава мисъл във всяка чутура, която се опитва да мисли: Някой, дяволите да го вземат, се опитва да ни направи на идиоти. Някой работи за това: да оглупеем...

Но аз не пиша просто за Въобщето, а и по конкретен повод.

Любимата на всеки дървен философ Уикипедия е мястото, откъдето се черпят познанията. Преди, помня, в края на палеозоя, когато бях млад, все още имаше главни редактори, които казваха: Не ми цитирайте Уикипедия, не приемам за източници такива глупости като статии от Уикипедия.

Това време отмина, динозаврите измряха и вече Уикипедия се ползва за всичко. Искаш да разбереш как се готвят пълнени чушки с боб – Уикипедия. Искаш да разбереш какво е емпириокритицизъм – Уикипедия. Че кой ще ти ходи до Александрийската библиотека, за да прави справки?! С истински хартиени книги? Че тя Александрийската, доколкото помним, изгоре!

Някой ще викне бързешката: Тя Уикипедия се промени за тия две три хиляди години откак ти я откри и започна да я ползваш, тъпанар такъв!

Да, ще кажа, промени се. Вече има и повече статии, има доста неща в нея, има даже статия за Къци Вапцаров (може и да няма, но ако няма – аз ще напиша). Но едва ли нивото и надеждността на статиите изведнъж е станало по-високо!

А пак ще повторя (обратно на мацката от комунистическата съпротива от "Ало, ало") – Уикипедия, по мои наблюдения, вече е един признат, меродавен източник за Всичко.

Но аз не говоря за това. Не за това дали са меродавни, дали са стоманено-надеждни статиите в нея! То къде ли нещо човешко е стоманено-надеждно? Ей ти мост в Генуа – строен от италианците, признатите крале на дизайна – падна и изби сума народ; сега се налага да го взривяват. Но аз говорех още в началото за видиотяването.

Не е съвсем лесно да го обясня, но ще опитам: Става въпрос не за фактологически погрешни статии – то и такива има колкото щеш! Не става въпрос и за груби обърквания на логиката в текста – макар че и такива има – също колкото щеш. Става въпрос за една прокрадваща се, лека, минаваща под прага на осезаемото, набиваща се под кожата и пълзяща, лайк а краулинг кинг снейк – идиотия. Несмисленост. Празнота. Неяснота.

Четеш и нещо не схващаш. Четеш и тръсваш глава: Нещо не се разбира!

Казваш си – аз съм идиот! Статиите обикновено се пишат от умни и проверени хора, с доказани знания и отговорно отношение. Щом е в енциклопедия, значи е нещо отговорно – не е ли така? Е, щом е така – а нищо не се разбира – значи вината е у мен. И аз съм идиот.

Чета и се тормозя.

Но ето, струва ми се, един ден като че ли схванах за какво става въпрос: много от статиите са копирани и пействани в гугъл преводач, а той е свършил останалото! Преводи, скалъпени от машина! И именно поради това нелепо абсурдни.

Но остави това, но за да се хванат в размера, който си е предвидил писачът на статии – произволно (намерки) редактирани – на размер. Отрязана една част, пришити двете оставащи части и се получил резултат, пред който и речта на шизофреника бледнее и се срамува от своята банална смисленост.

Направо - неразгадаеми!

И още по-печално – статии, писани чрез невежо преписване от стари учебници. Взети, разбира се, от библиотека. Вероятно, казвам си, първоизточникът е бил някоя стара и благоуханна, леко плесенясала книга; някой дебел учебник по политикономия, взет от библиотеката на Академията за обществени науки и социално управление.

С какво искрено и трепетно учудване открих, че куп статии, посветени на историята или философията, са написани с кристално чист, пеещ и звънтящ, комунистически език!

Все едно ги е писал, казах си, комсомолски секретар от 1956-та година! Чиста проба агитация и пропаганда. В статията за споменатия вече емпириокритицизъм се говои как Владимир Илич Ленин „...разкри корените на емпириокритицизма, разобличи тая философия като реакционен идеализъм и прикрита попщина, разгроми махистките школи, възникнали в епохата на столипинската реакция в Русия...”.

Естествено, аз цитирам тая статия не защото ми е направила особено впечатление. Тя просто се оказа най-близо, под ръка. В доста много статии, свързана с философия или обществени науки, поради причината, че създателите на статиите са преписвали от стари учебници от времето на комунизма, има подобни глупости.

И след като е преписано механично, често е и редактирано механично (възможно – дори и машинно) и се е получило нещо хем тенденциозно, хем объркващо.

А както казах, Уикипедия вече е мястото, от което се черпи знание. Най-малкото – в нея се правят всички справки. Убеден съм, че и професорите от университета, когато искат да се справят по някоя тема, по която не са съвсем компетентни, не отиват в библиотеката в Бъркли, а цъкват на телефона и влизат в Уикипедия. А там пише, че Ленин разгромява. И аз си представям един свят, в който стройното и просветляващо знание някак лека полека угасва, логиката – дори и най-базисната – на свързаното езиково послание – логиката на правилния синтаксис – изчезват. Получава се някаква каша от полузнания, полуистини за нещата, сумрачни и неясни полуфакти, които често си противоречат, а и въобще – звучат объркващо. И хората губят вярата си в знанието. Хората, ровещи като в бунище за ценни огризки, развиват алергии от това ерзац знание и започват да гледат на него с нарастващо съмнение.

Идва неграмотността. Която се заключава не в непознаването на буквите, а неразбирането на смислите.

И идва Средновековието. И народ от неграмотни бива воден от своите перове – дебели и късоврати феодали, собственици на вестници и списания, в които е пълно със стотици чудесни статии, преведени чрез гугъл преводач от марсиански!