Какво няма да научат децата ви за комунизма

Престъпленията на комунистическия режим в България (от септември 1944 г. до ноември 1989 г.) влизат в учебната програма за 10 клас.

Децата ще изучават какво е "Народен съд", "трудововъзпитателни лагери" и "репресивен апарат". Учениците ще трябва да дават примери за "политически терор" и нарушаване на граждански, политически и човешки права и свободи.

Прекрасно.

И логично.

Комунистическият режим беше признат за престъпен от 38-то Народно събрание със закон още на 26 април 2000 г., обнародван в Държавен вестник, брой 37 от 5 май 2000 г.

Днес у нас, съвсем понятно, трудно можеш да се разхождаш с тениска със свастика или с лика на Хитлер, без произтичащите от това последствия, докато всевъзможен соц.''аутфит'' със сърп и чук, с петолъчка или с др. Ленин се продават ''на ишлеме'', не само в подлеза на ЦУМ, под ''носа'' на президентството (и на няколко метра от православен храм - ''Св. Петка Самарджийска''), но и непосредствено до Синодалната палата.

И именно тук ''зейва'' огромната (и грозна) дупка…

Наследниците на нацистките главорези, своевременно, след краха на Третия Райх и края на Втората световна война, са изтикани в периферията на обществото. Печатът на срама от престъпленията и зверствата на техните предци ги следва неотлъчно и до днес и те са задължени да се отрекат от тях. Доколко това е искрено е съвършено различна тема, но те имат достойнството да зачеркнат наследството на бащите си, в името на едно общество, от което искат да са част.

Някои нацистки наследници, като дъщерите на Херман Гьоринг – Еда, и на Хайнрих Химлер – Гудрун, не го правят и дори открито афишират обичта си към своите отци и почитта си към тяхното ''чисто'' дело.

Но затова те никога не биха могли да заемат висша държавническа служба, да влияят по какъвто и да било начин на живота и съдбата на своите съграждани или да предприемат каквато и да било изява в обществото. Те са ''изплюти'' в най-тъмното ъгълче на ''сосайъти''-то, защото развитите общества са извършили лустрацията и са екзекутирали легитимността на подобни безсрамия в главите си.

Дори дъщерята на ''бащицата'' Сталин - Светлана Алилуева, която сатрапът е издигал на пиедестал и единствена е успяла да се ''наслади'' на цялата любов, на която може да е способен един анти-човек – до края на живота си отричаше методите на действие и престъпленията на оглавявания от Генералисимуса режим.

А у нас?

Е, тук винаги е по-различно. Наследници на комунистическите лидери и до днес се разхождат по всички медии, пускат нелепи шегички за лагерите на смъртта и гръмко ни учат и поучават как да се адаптираме към трудните условия на прехода и как да превъзмогнем негативните последствия от него. А също и как да живеем в условията на демокрация.

Съчиненият и заченат с уродливото им ''ДНК'' преход. И режисираната с извратените им, сатрапски мозъци демокрация.

Това е все едно Адолф Айхман да е съветник на Бенямин Нетаняху…

Но това е комплексът на робските нации, ние винаги обичаме да сме ''по-католици от папата'', дори в негативен план.

Нашите ''партизански наследници'', престъпленията на чиито деди вече ще се изучават в училище, и в момента седят на едни от най-топлите и удобни държавни кресла, обладали са висшите етажи на родната политика, контролират медиите, бизнеса, културата, спорта...

Имаше една приказка, че комунизъм, където мине, трева не никне.

Изглежда, че и излекуването от бацила на комунизма също е невъзможно.

Защото упорството (не, упоритостта!) и инатът са в природата на злото. И когато то, злото, се ''докопа'' до нещо – не пуска. Като бясно куче. Като ''светлий комунизъм'', който несъмнено и доказано е най-голямото зло, най-зловещият експеримент в историята на човечеството.

Защото комунизмът с етикет на социализъм (а реално първобитен живковизъм) у нас, макар и правен от примитивни индивиди, винаги се е целил и е покосявал освен бита, душите и умовете на хората.

Затова и подрастващите ще трябва първо да разсеят розовата мъгла в мозъците си - за ''спокойния и уреден живот'' през комунизма, ''насадена'' им от техните баби и дядовци и чак след това, ''на трезва глава'', да посочват ''характеристики за едноличната власт на Тодор Живков''.

Чудесно! Ама нали тези деца, освен да слушат чалга и треторазряден БГ-рап, от време на време (поне някои от тях) четат новини и се интересуват какво се случва в тая държава. И току-виж се загледали в някое ''оборотно'' ТВ предаване и какво да видят – внуците на оня с ''характеристиките на едноличната власт'' - който започна живота си като полуграмотен овчар, а го завърши като полуграмотен диктатор - и до днес се разкарват по всевъзможни медии и хората им се радват.

Е, тогава учениците на кого да вярват - на учебниците или на собствените си очи и уши?

Мисля, че сетивата все пак ще победят.

Пита се - колко ли точно време ще отнеме на прокуратурата във ФРГ да се самосезира, ако някой наследник на Хитлер или Химлер тръгне да обяснява по Дойче Веле и по РТЛ как тея двамата със смешните мустачки всъщност не са чак толкова лоши и т.н., и т.н….

Пита се и друго - ще учат ли десетокласниците за гаврата с паметта и историята ни?

За подмяната на исторически факти?

За пропагандата и удобното тълкуване на класически текстове от българската литература?

За оковите върху знанието и мисленето чрез унищожаването на книги (спомняте ли си кладите на Гьобелс?!) и забраната на определени заглавия и дори автори?

За смазването на Църквата, на духовността и културата на българина?

За смазването на човешкия му облик?

Ще учат ли това, че в почти всички правителства от 10 ноември 1989 г. насам, почти няма такова, в което да не е имало бивши агенти или сътрудници на ДС?

Ще прочетат ли в учебниците по история, че комунистическата върхушка подготви плацдарма за мафията и окачи конци на пелените на новородената демокрация, за да може да я контролира и досега, за да запази парите и влиянието си?

Отговорът е кристално ясен. И кристално отрицателен.

И все пак, това, което няма да научат децата ви за комунизма, зависи от вас.