Из делниците на един луд (22-26 август)
Понеделник, 22 август
Голяма драма с пожара в тютюневите складове в Пловдив. Всякакви хипотези се изказаха. Основната, но не единствена, по която работи прокуратурата, е, че на един клошар му станало студено и запалил огън. И всичките складове пламнали отведнъж.
Тази хипотеза има някои пренебрежими слабости. Като например защо при 31 градуса навън някой ще се грее на огън. А защо не? Леко издиша и откъде мотив. Но мотивът не е задължителен! Нима Нерон е имал мотив да подпали Рим? Не, за кеф го е направил.
Прави впечатление, че единственият специалист сред управляващите, мълчи. Колегата Иван Бакалов му обръща внимание, че сега е моментът да се изкаже: «Друг път се изказва за неща, които хич не разбира. Сега мълчи.» И е прав. Премиерът пропусна брилянтен шанс да блесне с компетентност по специалността си.
Вместо Борисов на местопожара отишъл Веждито, понеже складовете като паметник на културата са под неговата шапка. Съобщавам го за тези, които твърдят, че Веждито немал нищо под шапката. Както виждате, под шапката му гори.
Някои пловдивски граждани подозират нарочен палеж от собствениците на складовете. Защото из града се носел мирис на нафта. Други обаче твърдят, че миришело на ракия. Пещерска. Което ми се струва абсурдно.
Струва ми се обаче, че прокуратурата пропуска една хипотеза, която не толкова, че е вероятна, колкото е традиционно правдоподобна. Складовете били собственост (това и Вежди дори не го знаеше!) на Пещаците, на некой си Пиетро Луиджи Гиа, почетен консул на Италия в Пловдив, и някакви наследници евреи. Защо евреите да не са ги запалили? Както казваше проф. Иван Славов, когато в една държава работите се объркат, обикновено се прави клизма на евреите. Има си традиции и кои сме ние, да ги нарушаваме?!
Атанас Делчев качил във ФБ линк (weforum.org) с много интересни карти и данни за миграцията на чешкия лингвист и математик Якуб Мариан. Оказва се, че работата с мигрантите не само не е толкова проста, ами и изобщо не е така. Англичаните, които направиха такъв голям въпрос от мигрантите, не са в първата петица по брой на пришълци спрямо мирното население. Там са Люксембург с 45.9% чужденци, следван от Швейцария с 29.6%, Швеция с 18.5%, Австрия - 17.4%, Естония -15.8% и Джърмъни с 14.5%. Юнайтед кингдъм има едва 13.4%. А България и по този показател е на дъното – само 1.4% от пребиваващите у нас са чужденци. По-зле са само румънците с 1.1%.
По-интересна е картата, която показва откъде са дошли мигрантите в европейските държави. Великите сили са наводнени от граждани на бившите си колонии – във Франция най-много са алжирците, в Англия индийците, в Испания маврите, в Италия даките (траките са се пръснали равномерно из цяла Европа), в Германия поляците. Само при руснаците движението е обратно – от метрополията към колониите. Те са основната маса емигранти в страните от бивша Източна Европа. Само това е достатъчно за който мисли да си помисли.
Едно време питаха Радио Ереван могат ли руснаците да влязат в Европа. И арменците отговориха: «Могат. Ако трябва и до Брюксел ще стигнат.» От картата се вижда, чеѝ напредват. Във всеки случай до България са стигнали. Голямата част от мигрантите у нас са руские. Което може и да обясни защо новият руски посланик е Макаров, Анатолий Макаров. Последната му месторабота е била директор на Департамента за работа със съотечествениците към руското външно министерство. Които ни четат внимателно вероятно ще си спомнят, че ние още преди години обявихме, че американците гледат на нашата външна политика за своя вътрешна, но май избързахме.
Вторник, 23 август
Кристина Кръстева с ново лично постижение в «24 часа»: «На кого намигна ГЕРБ с мотото на кампанията?» Авторката гадае по слогана и стига до извода, че той е универсален и става за всички дейци в ГЕРБ: «Кого си представяте, като го чуете? Тутакси изплуват образите на няколко “строители”, които са откривали толкова заводи, училища, магистрали, пречиствателни станции и водопроводи, че няма как да ги сбъркаш: Бойко Борисов, Йорданка Фандъкова, Лиляна Павлова, Димитър Николов, Томислав Дончев, Цветан Цветанов, Цецка Цачева. За премиера няма нужда от обяснения...»
Направо сублингвално, както казват лекарите, когато предписват нещо за смучене.
Да беше Шекспир жив, написал би щастлив…
През нощите и тук ще бъде светло
като при антиподите, ако
със слънцето редувате се вие!
Антиподите, ако случайно някой не знае, са човеци, живеещи с краката нагоре на противоположната нам страна на земното кълбо. За тях, естествено, ние живеем с краката нагоре… И, ако се замислите, някои от нас, журналистите, наистина живеят с краката нагоре. От наблюденията, които имаме върху Борисов още от времето, когато беше бодигард на Живков и царя, той предпочита, вместо да се бие с многоглавата медийна ламя, да я обладава. На ламята там ѝ е слабото място. Щото може да има и три глави, даже съм чел, че имало и с пет, но има само една... такова. И като я атакуваш там е безпомощна.
Както и да е. Искам да кажа, че одобрявам това, че слоганът е универсален. Опитът от минали години показа, че личностно ориентираните слогани не работят: «Вие ме познавате!» И кой би гласувал за политик, когото познава? «Той е!» Ама не беше той...
След като похвалва всички споменати поименно, Кръстева все пак стига до извода: «С днешна дата обаче Фандъкова и Борисов сякаш са лицата, за които е писан слоганът на ГЕРБ - “Работим в интерес на гражданите.”
Дето рекло Айшето, приканено към свещенодействие на долния етаж, мерси казваме ние за такава работа... Благодарим, но немаше нужда.
Часовете поне са постоянни в подгъзването. Което не може да се твърди за някои т. нар. «политолози». Антон Тодоров, авторът на книгата «Шайка: Бойко, Росен, Цецо и другите», е претърпял крайна метаморфоза. Вече е яростен защитник на Борисов. Говори направо като Краси Велчев и почти толкова политологично.
По телевизора сравни Бойчето с Бисмарк. Представяте ли си? По повод обвиненията, че премиерът станал прекалено гъвкав и комбинативен, Антон се изхвърли като... такова на сух песък: "Преди 150 г. Бисмарк е бил обвиняван в същото нещо. Но един мъдър човек, тогавашният император Вилхелм казва, че Бисмарк е единствения човек, който може да жонглира с 5 топки, от които три са непрекъснато във въздуха. Това не е непременно недостатък, а тъкмо обратното..."
Не си разбрал, бе! Бисмарк е жонглирал с три топки. Но е имал и две в гащите. И затова му се е получавало.
За Фандъкова политологът вика: "Тя изпълва на 99% характеристиките, които са нужни за един кандидат-президент..» Даже ѝ намислил и слоган: «Меката сила». Което ме кара да допускам, че нянката, която са му подали, е общинска.
Вече се комплексирам. Чувствам се като Борисов по времето на ген. Бонев. «Когато той повика на среща застрахователни и охранителни босове със съмнителен имидж, мен не ме викна. И аз се чудех дали да се потисна, или да се гордея.» И аз така се чудя. В един момент се гордея, но в следващия се чувствам като застояла стока. От четвърт век съм на тоя пазар и... Но сам сме си виновен. Психолозите твърдят, че човек може да прости когато бъде обвинен, че е лъжец, крадец, корумпе. Но никой не прощава, ако ката ден го наричаш тъпанар. Ама било истина. Ами то по света има много истини, които си остават неизвестни...
Според едно определение за лъжата, тя представлява деформиране на действителността на излъгания. А истината деформира собствената ти действителност. Честно, не ви лъжа. Опитайте се да казвате истината и само истината и ще видите как ще ви се преебе цялата действителност...
Министърът на спорта Красен Кралев обяснява пред «Труд» какво се губи на спортистите ни: «За мен това е концентрацията в най-важните моменти. Мисля, че е задължителна вече работата с психолог. За борбата и бокса например... В джудото също има психологически проблем. И смятам, че ако малко се поработи с психолог, нещата ще си дойдат на мястото.»
И социолог, г-н министър, и социолог. Вижте в МВР как потръгнаха нещата, като ги пое социолог!
Всъщност, за МВР може и да не съм съвсем прав. Но във всеки случай вината не е социологическа. Ще ви кажа нещо, което знам от психолозите в МВР. До идването на власт на ГЕРБ в МВР приемали само хора, чието IQ е от 90 нагоре, но след 2009 г. свалили на 75. Щото, нали, не е възможно полицаите да имат IQ над 90, пък Цветанов да им е началник! Освен това се взели под внимание и особеностите на българската популация. Но да не се отплесваме.
Допускам, не съм сигурен, че идеята, че на спортистите им трябва психолог, е на Борисов. Той е хем психолог, хем виден спортист. За спортист няма какво да го доказвам, то е пред очите на всички. Последният му подвиг в контролния мач на втория отбор на "Витоша" с едно ЦСКА, не го знам кое точно. Премиерът вкара гол от дузпа. От втория опит. При първия опит вратарят не мръдна, но Борисов го уцели и той нямаше какво да направи. Съдията отсъди дузпата да се повтори. Защото, както правилно писа «Дневник», премиерската дузпа се бие доде влезе. При втория опит вратарят вече много внимаваше, усети, че премиерът ще бие в десния ъгъл и се хвърли в левия. Публиката горещо аплодираше: «Смешници!, «Ненормалници!», «Мамка ви!», «Оставка!»... След мача
Борисов лично поздрави съдията за коректното реферство.
Така че за спортист - ясно. За психолог нещата са малко объркани. Полани, при откриването на учебната година в УНСС ректорът Борисов представи премиера Борисов така: „Той не е само генерал, а и доктор по психология. В смисъл, той е член на академичната ни общност...” После и «Стандарт» писа, че бил „доктор по психология на Академията на МВР”! Студентите още помнели неговите теоретични лекции, изпълнени с практически примери…
Обаче пък колегата Крум Благов, бог да го прости, лично ходи в Драгоман, където е хранилището на дисертациите. И каза, че Бойко е кандидат на „физкултурните науки”.
Сряда, 24 август
Дяволът умира от смях. Първанов е преметнат. Корнелия го отхвърли като дребен рушвет: "Не мога да повярвам, вика. - Аз съм водил толкова преговори и с партийни, и с държавни фигури, но за първи път ми се случва това - да сме стигнали до края, да сме направили толкова компромиси и да ни отхвърлят в последния момент..."
И сега се чудел как да обясни на съпартийците си, че са го преметнали. Трудно ще е, да. Но, дето се казва, понякога и тарикатите носят вода на баламите.
И така бракът на БСП и АБВ се разпадна още пред олтара. Урочасахме ги – едни с надеждите си, други със завистта си... Доколкото разбирам, скарали са се кой кого да настъпи.
От изявлението на Нинова се разбира, че АБВ са искали да ги третират като равноправен партньор на БСП. А ген. Радев да се разглежда като еквидистантен, както казват братята македонци. Първанов бил рекъл на преговорите: «Аз съм го направил генерал!» Което не е аргумент, щото той е направил и Борисов генерал и по тая логика Борисов би трябвало да му е... Всъщност, има някои симптоми, че му е...
Понеже ние в едно отношение не сме чист българин, имаме тоя недостатък в характера да помним и да си записваме, та ето какво се сетихме: «Най-важното да не се кандидатирам за президент беше, че с Георги Първанов съм работил прекрасно и се разбирах много добре като главен секретар на МВР. Той ми връчи пагоните за генерал-лейтенант. Е, мога ли да си изкривя душата после и да почна да говоря на избори против него? (22.05.2007, „Стандарт")
Не може, не може...
Но не само в личен план го уважава, а и като държавник: «Президентът Първанов направи няколко добри неща безспорно, които дори десен президент трудно би направил. Той подписа за НАТО, той подписа за ЕС предприсъединителния договор, той подписа за американските бази... Изигра ги абсолютно правилно и професионално темите, тежки теми, особено за човек, произлизащ от БСП.» (Бойко Борисов, бТВ, „Тази сутрин”, 22.05.2006)
Обърнете внимание на глагола – «изигра». Много точно. При Първанов този глагол е структурообразуващ за личността.
С една дума направиха голям себап на Борисов. Сега наистина може да издигне магаре, което си иска магаре. Има един милион галфони, поне толкова бяха на предишните избори, които вървят след Борисов и чакат…
Преди години четох из медиите, че в Индия един скрил 1722 диаманта в купа сено. Обаче една крава ги изяла… И той ходел след кравата да рови в лайната. Точно това правят и поддръжниците на ГЕРБ вече десет години. Вървят след свещената си крава и чакат да изсере някой диамант. И ровят с надежда, ама нищо… Но пак чакат, щото много добре знаят какво е излапала.
Такива поетични метафори ме налазват понякога…
Четвъртък, 25 август
Илияна Йотова си бае за кураж: «Борисов няма да се кандидатира, ген. Радев ще е президент.»
Ще, ще... Генерал Радев президент, Илияна Йотова вице. Такива слухове вървят. Между другото, оня ден за малко да я блъсна с колелото изодзад по «Иван Асен». Както си вървеше и изведнъж свърна вдясно. Опитах се да я заобиколя, но никак не е лесно да заобиколиш Илияна Йотова. Чак сега разбрах смисъла на израза „незаобиколим фактор” в цялата му дълбочина и най-вече ширина. Както и да е, размина се.
(Ей, внимавайте по улиците, че не знаете докторът откъде дебне!)
Представителят на монолитната българска десница Радан Кънев прогнозира пълен и необратим разпад на левицата. Като любител на народните умотворения добре съм подготвен за подобни случаи: присмял се хърбел на щърбел, кука на крива бука, крастав на келяв... Мога и още да кажа: «Дръж, ми мари, колелето, та да се посмея на оназ курва...» Но това ще ми трябва за друго. Упорито се твърди, че историята с любовницата на ген. Радев е изтекла от Първанов и хората около него. Първанов, чийто мискинлъци знае цяла България! Верно, че се пуснаха и някои измислени неща, като трипера, но другите са документално доказани. И той сега тръгнал да дезавуира ген. Радев по причина на тънката част. Срамота!
Чух две ватенки в трамвая да коментират. Едната вика: «За мъж с любовница поне едно е сигурно – че не е педал. А за мъж без любовница няма нищо сигурно.» И като се замислих, точно така си е.
Апропо, попадали ли сте по телевизора на рекламата на спалните на Aiko? Изключителна находка на неизвестен рекламен специалист. Ако, разбира се, не е дело на директора по производствените въпроси. Рекламата е насочена към дамите и ги уверява, че тези спални са много подходящи да си крият любовника под тях.
А сега ми кажете в този културен контекст ген. Радев ще загуби ли или ще спечели от разкритията на Първанов!
Петък, 26 август
Край Босфора шум се вдига… Само шум, нищо друго.
След срещата си с Борисов султанът на Турция го потупал по необятния гръб и рекъл: Ах, Борисов ефенди, да те имах за велик везир, не ме е страх от целия свят!”
И нашият веднага предаде: Ако беше само да си реша нашите проблеми с Турция за бежанците, веднага мога да го направя. Но аз съм солидарен с Европа…
Точно така е станало! Но не тоя петък, а един друг петък преди 124 години. На 31 юли 1892 българският министър-председател Стефан Стамболов пристига на посещение в турската столица и въпреки протестите на посланиците на Русия и Франция е приет на официална аудиенция от султана. И след разговора им султанът уж му бил казал тия думи. Дали е така, Аллах и Господ само знаят. Но е факт, че след тази визита Високата порта позволява на Българската Екзархия да притежава свой имот в турската столица и тя се премества в престижния район Пера и започва да издава свой вестник. Статутът на българските и гръцки училища в Македония е приравнен. Портата дава берати на още двама български владици - в Неврокоп и Велес, признава българската националност на нови 40 общини…
Така правят добрите политици. Но Борисов не прави така. Ако още не сте разбрали какво прави Борисов в Истанбул, ще го кажа с думите на поета: лови мухите и ги пуска. (Да ме прощава Борис Христов, че в такъв опростачен контекст използвам красивия му стих!) Още докато обещаваше на комшиите как ще говори в Европа по техния въпрос и от Брюксел казаха, че няма да стане: Турция не е изпълнила условията за безвизов режим. За наше щастие! Защото много от същите тия мигранти ще ни цъфнат с турски паспорт. Но ще има и още много други. Накъде първо ще погледнат репресираните стотици хиляди след преврата? И ние какво ще ги направим! В чували и обратно?
Рядко се среща политик, па и човек, който да има толкова много основания да бъде скромен… Но понеже не е, сам се постави в ролята на залутан по пътя пощаджия… Представете си например как Фидипит припка като побъркан от Маратон до Атина, за да каже на съгражданите си, че персите са се оттеглили, и когато стига там, разбира, че всичко това вече са го съобщили по радиото и телевизията...
Паралелно с метаните в Истанбул Борисов подмокря и леля Меркел. В интервю за „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг” е направил това, което Кристина Кръстева прави на него: «През изминалите десет години не само в Европа, но и в целия свят, едва или има по-успешен политик от Ангела Меркел… аз лично съм научил много от нея… На срещите на върха на ЕС чувам много упреци срещу канцлерката. Какъв избор е имала през лятото на 2015 г.?... Къде да отидат тези хора?... Да не се помогне, не беше опция… Преди една година не трябваше да бъдем по-малко човечни, а да реагираме по-бързо и по-гъвкаво.”
Няма как да задам въпроса „Как”, защото знам, че няма как. Не може и онова до края и душата в рая! Това може само в някои мозъци, в които протичат неконтролирани процеси на величествено фантазиране…
Страхувах се, огорчавах се, срамувах се, отчайвах се. Питах се: „Това ли заслужавахме?!” Вече не се питам. Потънах в това, което италианците наричат qualunquismo – състояние, много сходно със състоянието на оня пациент, който страдал от разстройство, но по погрешка му дали успокоително.
Пак съм си погнусен и отвратен, но все по-малко ми пука. Което означава, че Борисов победи окончателно. Но по-страшното е, че победи борисовщината! А най-страшното е, че борисоподобните са превзели международната политика. Светът никога не е управляван от толкова ограничени политици. Никога посредствеността не е превземала така тотално световната политика. И светът ще си плати за това.
To be continued