OffNews.bg

Иво Маев: Deconstructing Борисов

Сещам се за Дракър, който разсъждава как да превръщаш неорганизираната тълпа в ефективна и целенасочена група, която произвежда бъдеще. Какво имам предвид? Че голямата българска цел би трябвало да бъде така наречената wellfare state. Най-общо, държава, която хем се грижи за бизнеса, “откачва” му регулациите и го стимулира, хем, така да се изразя, не си изоставя болните животни от стадото; за да може в крайна сметка да се постигне едно общо прилично ниво на благоденствие.

Това е проект, за който ти няма да получиш подкрепа на десет километра от София.

Както впрочем се е видяло и по време на Априлското въстание? (смях)

Да. Населението иска да е е selfmade, но, ако може, да го направи заобиколно – за сметка на околните.

През удар, а не със систематични усилия.

Разбира се, българинът се сеща за национални проекти в дните, когато има национални празници - два-три пъти в годината. Но welfare state, за която ти така мечтаеш, няма да получи подкрепа отвъд Околовръстното.

Защото – и това е непопопулярно - трябва много да се работи, а от “брежневизма” през 70-те насам у нас като че се е насадила културата на “неработенето” и “скатаването”? И на “получаването отгоре”, от дъроавния черпак, а не съзиданието със собствени усилия?

Да. Но забележи: при двеста шестдесет и колко са общините в България, няма кмет на община над 10 000 души, който да не е милионер е евро. Т.е. ние имаме доста милионери само в рамките на администрацията. Ако сложиш 10 000 души в бизнеса, ти получаваш един много сериозен пласт от заможни хора, които обаче са успели развиват своя личен успех на гърба на националната кауза. Тоест те представят това нещо като успех на българския капитализъм, на българските реформи или на българския преход, а в същото време не могат да го представят като свой личен успех.

Какво би казал на дясно-демократичната общност (както се самонарича напоследък), която остана извън управлението?

По-горе говорихме за дясно-консервативното управление, сега говорим за дясно-демократична общност. Явното понятийното, идейно и структурно неразбиране непрекъснато причинява трудно зарастващи рани върху снагата на активното гражданство. То ще се лута още – поне още един изборен цикъл, докато подмени състава си. Проблемът тук е поколенчески и организационен – подкрепата за поовехтели фигури е струпана основно в София и няколко по-големи града. А това не е достатъчно, за да бъдеш дори и малък коалиционен партньор.