OffNews.bg

Иво Маев: Deconstructing Борисов

През задния вход.

Не, не може да си тръгне с неизпълнен мандат. На него му е важно това нещо. Така че той ще прави отстъпки до последно. И тези отстъпки вероятно ще продължават, докато съвсем не му се качат на главата. А коалиционните партньори – за тях не изглежда много обещаващо, защото те си имат други проблеми. Те сега гледат да реализират политически проект, който наричат “консервативен”. Този консервативен проект трябва да се превърне в патерицата на – така те го виждат – ГЕРБ за едно евентуално следващо управление. Понеже се вижда, че по някаква причина Борисов не може да се сработи с реформаторите.

С някои успя, с други не успя. И като стана дума: какво мислиш за новото обединение ДСБ-Да, България (плюс още три партии)? Няма ли нужда от истинско дясноконсервативно обединение, в което истинските десни преодоляват отвращението си от някой като Валери Симеонов, и го канят на кафе?

Обединението ДСБ-Да, България не е дало заявка за дясно-консервативно, даже бяга от подобни категории. Още повече – със Зелените под ръка. Няма как да е нито „дясно“, нито „консервативно“ с тези играчи. Самите те казаха, че проблемът „ляво-дясно“ не ги вълнува, което бе доста изненадващо за мен.

Дясно-консервативното няма да се състои като обединение (т. е. електорално-тактически прийом) на вече играли състезатели. По-вероятно е да се състои като поколенчески прелом – в играта да влязат бавно и настоятелно нови лица, вдигнали хоругвите на консервативните ценности.

ВМРО: аз съм се шегувал, че старите войводи, ако могат да станат от гроба и да видят какви ги върши Каракачанов, ще му теглят ножа (смях).

Точно така. Ванче Михайлов вероятно се върти в гроба (смях). Но все пак това, което виждаме във ВМРО, сега е ново – на европейско ниво търсят съюз с консерваторите-реформисти, и изоставиха лутанията в лабиринта на Льо Пен. А Валери Симеонов, впрочем, е кръчмарско-патриотарски казус.

Валери Симеонов е на три морета през цялото време (смях).

Или, по-точно, “сите българи заедно”, защото това е то. Даже се шегувахме, че онова писмо, което писа до Ска Келер, прилича на картината на Репин за запорожките казаци, пишещи до турския султан. Волен Сидеров е друг вид „политическо животно“ (по Аристотел) – един от малкото с индивидуален вот. Каквото и да прави, какъвто и рейтинг да му отделят агенциите, той си има негови лични 200 000 твърди гласа. И това го прави много важна част от политическия пейзаж.

Само че “дзоон политикон” на Аристотел е в неразривна релация с друга негова идея - “дзоон логикон”, т.е. човекът като рационално животно. Тук някъде аналогията със Сидеров вече е до кръста в подвижните пясъци (смях).

О, да, може да се каже.

Сърцевинният проблем на сегашното българско управление: няма план. Няма широко обсъден, последователно изпълняван дългосрочен план (да не говорим за тактически action plan) - и това е най-лошото, което може да сполети управлението на една държава.

Това е проблем, да - но той е проблем на която и да партия, дошла на власт, и няма нищо общо с идеологическата й закваска или партийна програма.

Навремето покойният Бжежински, в началото на 90-те, каза, че преходът във всяка една от бившите комунистически страни ще продължи точно толкова, колкото е продължило комунистическото управление.

30 минаха.

Да, има още 15 (смях). Ако средната работна заплата – говорим с икономически показатели – по някакъв начин заприлича на полската или унгарската, или гръцката, добре; но ние никога няма да “станем” холандци, германци, датчани, скандинавци. Можем да бъдем положени за много дълъг период в зоната на южняшкото спокойствие, да бъдем винена, а не бирена култура, и относително добре да съществуваме, балансирайки между европейските норми и ориенталския манталитет. Твърде вероятно е да бъдем гранична територия на относително стабилен ЕС – това е чудесна дългосрочна цел. Може да правиш всякакви магарии – както гърците се усетиха, – може да похарчиш всякакви пари и накрая пак да ти ги опростят. И ние тепърва ще започнем да се възползваме от това нещо. И ще си живеем прекрасно, като гърците, ако границата с Третия свят е прокарана тук долу, на Капитан Андреево. Разбира се, трябва със сигурност да спираме всякакви брадати типове, които искат да унищожат Европата и да участваме в това, което се нарича обща сигурност. Това общо-взето е краткосрочна цел, за която всяко правителство ще работи, използвайки възможността да повлече избиратели. Дългосрочната цел е по-трудна за формулиране. Защото ние от Възраждането насам все се питаме кои сме, какви сме, що сме. То е много голям въпрос.