Има ли светлина в тунела за топлофикациите?

Доскоро Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) почти винаги се изживяваше като някаква кръстоска между енергийно и социално министерство. В крайна сметка, уж „независимата“ КЕВР се беше превърнала в един от най-политически зависимите органи в държавата, като всяко правителство „шушнеше“ на ухото на шефа на КЕВР да намалява цени на ток, вода и парно, за да бъдат щастливи избирателите. А някои избиратели, най-често в ромските гета, ако може пък изобщо да не плащат – те, като най-лоялни, следва да бъдат и най-щастливи. В интерес на истината сегашното ръководство на КЕВР даде сигнали с някои свои решения, че обективизмът ще надделее над популизма в работата на комисията. Амин!

Лошият край в тази история е отдавна предречен от Маргарет Тачър – проблемът със социализма е, че рано или късно чуждите пари свършват. Това вече се случи с електроенергийния сектор – популизмът на гърба на ЕРП-тата (в които остава не повече от 5% от сметката за ток) работеше, докато чуждестранните инвеститори в сектора (две чешки и една австрийска компания) можеха да правят инвестиции с надеждата, че някога българските политици ще се осъзнаят и ще спрат с плоския популизъм. Преди около две години обаче инвеститорите в този сектор почнаха един по един да вдигат ръце.

EоN директно се изтегли – като една от най-големите енергийни компании в Европа, немците прецениха, че циркът у нас ще има прекалено тежки последствия за репутацията им. Активите на EоN в България бяха продадена на загуба. Те бяха заместени от чешкия инвестиционен фонд Енерго Про, който е специалист по високо рискови инвестиции в енергийния сектор. Липсата на т.н. „стратегически купувач” беше логично следствие от загубите на EоN в България – когато един от най-добрите в света стратегически инвеститори се оттегля, няма как да очакваш да дойде подобен тип инвеститор. Същото се случи и с ТЕЦ Марица Изток 3, където италианската компания ЕНЕЛ, една от най-големите в Европа електрически компании, продадоха мажоритарния си дял на инвестиционния фонд КонтурГлобал, а не успяха да продадат дела си на подобен на тях стратегически инвеститор.

Междувременно ЧЕЗ също неофициално вдигнаха ръце и компанията започна да се оглежда за купувач на активите им в България. Чехите закриха и ТЕЦ "Варна", поради невъзможността тя да работи непрекъснато на загуба. Интересът на инвеститорите във ВЕИ прекъсна напълно. Всичко това не премина и без солидно недоволство сред дипломатическия корпус – не един и два посланика се питаха публично докога ще продължава безумният популизъм в енергийния сектор. Европейската Комисия стартира и наказателна процедура срещу България за нарушения в газовия сектор. А чешката “Енерго про” и австрийската ЕВН започнаха дела срещу България в международния арбитраж към Световната Банка във Вашингтон, твърдейки, че КЕВР през периода 2010-2013 г. е причинила загуби на притежаваните от тях електроразпределителни и електроснабдителни чрез водената от нея регулаторна политика за цените на електроенергията.

Е, след като ножът опря до кокала, политиците май дадоха зелена светлина на КЕВР да проведе нужните реформи. Макар и ненапълно все още, новият председател Иван Иванов се справи с това – пазарът на електроенергия е либерализиран, макар и все още съществуването на регулирана тарифна опция да обезсмисля конкуренцията при битовите потребители. При бизнеса обаче функциониращият пазар до голяма степен е факт. В обозримо бъдеще цялата търговия с ток ще минава през новосъздадената с помощта на скандинавски експерти енергийна борса.

Такава зелена светлина за реформи обаче все още не е дадена изцяло за топлофикационния сектор. Там популизмът продължава с пълна сила, като надеждите, че чуждите пари няма да свършат, са все така живи. Топлофикациите в България устойчиво генерират между 40 и 100 милиона лева загуби на година, като най-голям дял има общинската "Топлофикация София". При нея загубите традиционно се поемат от данъкоплатеца – а неговият джоб се смята за бездънен. Към момента "Топлофикация София" е де факто в технически фалит, защото текущите ѝ задължения надхвърлят текущите ѝ вземания, машинната ѝ база не се обновява в степента, в която е необходимо – амортизациите надхвърлят новите инвестиции, а количеството просрочени над 3 години сметки вероятно е рекордно за целия свят (следствие на дълги години „добро“ отношение към клиента от някои от управляващите я чиновници в миналото, които бяха по-заети с оборудване на кабинетите си с джакузита).

При останалите топлофикации положението не е особено по-различно. Дори в добре функциониращите топлофикации Варна (френската Далкиа) и Пловдив (австрийската EVN) се трупат загуби, въпреки че потребителите са доволни и броят просрочени над 3 години сметки е несъществен.

През пролетта на миналата година предрекох, че ако КЕВР не започне да се държи адекватно и не предприеме спешни мерки, това лято ще се окаже, че половината топлофикации в България ще са пред фалит и отоплителен сезон 2016/2017 ще се посреща с Бог знае какво отопление. Гигантската годишна загуба от 100 милиона наистина докара топлофикациите до де факто фалит, макар и хлопването на кепенците все още да се чака. Всичко това беше ясно и предварително предвидимо.

Неясното в случая е кога българските политици ще позволят на КЕВР да проведе адекватните реформи в сектора. Ножът е опрял вече до кокала, така че заравянето на главата в пясъка вече е излишно. КЕВР показа склонност към реформи с последните си решения в сектора, но все още има какво да се желае – например, крайно време е да се премине към одобрението на по-дългосрочни (3-5 годишни минимум) инвестиционни програми и тарифи в сектора.

Трябва да се вземе ясно политическо решение - дали докато цените на горивото падат и даже в топла съседна Гърция се строят нови топлофикационни системи, в България, под натиска на популизма и некомпетентността, политиците ще фалират местните топлофикационни дружества? Или КЕВР ще последва добрите международни практики? Близкото бъдеще ще покаже.