Хейтпарад

В родината на омразата няма работно време.
Тук всеки, по всяко време, във всеки един момент е готов, за честта на родината си, да стане, да нахлузи омачкания си панталон и да започне да мрази.
В родината на омразата мразенето е задължително за всеки, навършил една годинка.
Първо ни раждат в болници, в които лекарите се мразят, мразят шефовете си, мразят заплатите си, мразят системата, която пък ги мрази от своя страна.
След това ни захранват с мляко, закупено в омразните и скъпи хипермаркети.
Ваксинират ни с омразни ваксини, четат ни омразни приказки, прекъсвани сегиз - тогаз от някоя друга омразна песен.
В родината на омразата няма добри и лоши.
Тук всеки, независимо от това какво е направил, трябва да бъде мразен.
Човекът, който е спасил нечий живот - за това, че си е направил евтин PR.
Човекът, нахранил 200 бедни - за това, че им е пробутал скапани хранителни продукти, които иначе е трябвало да бракува.
Човекът, който е донесъл медал за България - за това, че "аман от кух ракиен патриотизъм".
В родината на омразата ние не разграничаваме ясно нещата.
Ние мразим композитора, защото, да речем, не ни харесва музиката, която прави, но не само това - ние искаме той да бъде прегазен от валяк, да бъде полят с напалм и запален.
В страната на омразата няма ясна разлика между това да имаш опонент и това да имаш смъртен враг.
Тук всяка теза, която противоречи на твоята трябва да бъде наказана с китайски мъчения, смърт, изваждане на вътрешностите и разчекване на 4 коня.
В страната на омразата ние мразим всичко, защото ако ние не сме първи, други ще ни преварят.
Много е важно в тази страна да сте пръв в нещо.
Например - да мразите хан Аспарух, защото е направил България именно на тези географски ширини - "Тоя левак не можа ли да се поразходи до Австрия, сега щяхме да говорим немски, да ядем шницели и да слушаме Моцарт вместо Фики Стораро".
Или - да мразите Кирил и Методий, както и учениците им - "Тия да бяха занесли кирилицата на руснаците само, ние сега щяхме да си пишем на латиница и да се числим към по - цивилизованата част на Европа".
В родината на омразата е важно да имаш разнообразни тези, но всяка да води до разделение, омраза, бой, гражданска война и терор.
Тук, в родината на омразата боят е важен елемент от аргументите.
Нещо повече - той е демонстрация за превъзходство във всеки един момент:
"Бихме ги на изборите"
"Бихме ги в мача"
"Бихме престъпността"
"Бихме ги в аргументите"
В страната на омразата основната поговорка е "Бий, за да те уважават", а помощната е "Бие ме, значи ме обича".
Тук да треснеш два тупаника на жена си не е грях, а демонстрация на внимание.
Да набиеш детето си не е престъпление, а елемент от възпитанието.
Подозирам, че когато кажем на някой "липсват ти първите 7 години" - имаме предвид, че е ял твърде малко кютек, за да бъде добре възпитан.
Добре дошли в родината на омразата.
Тук ние няма да ви посрещнем с "добре дошъл".
Тук си имаме своите процедури.
Ако се завърнете след дълги години в чужбина, вместо с хляб и сол, ще ви чакаме на летището с менте такси за 13 лева на километър, след това ще ви накараме да си платите здравните осигуровки за всичкото време, за което не сте си бил у дома.
Накрая ще напишем за вас в социалните мрежи - "И за к'во се прибра тоя сега? Да ни се прави на интересен? ИзкарАл некое евро и сега ще си прави каквото си иска?".
Ако пък сте чужденец и за първи път посещавате родината на омразата, направо ще ви заклеймим - "Ей го тоя агент на Сорос (Путин, Израел, масоните, рептилите, темплиерите, розенкройцерите, илюминатите).
В родината на омразата има едно желязно правило - ако не мразиш, ще бъдеш мразен.
Нищо, че това правило не е изпитано напълно, защото няма никой, който да не мрази.
Ние никога не сме опитвали метода на Ганди, защото "тоя Ганди е некакъв скапан индиец бе, какво ни го набутвате тоя ром за пример".
В родината на омразата всичко си тече така, както си е текло последните много години.
Омразата генерира енергия.
Енергията генерира омраза.
Така едното захранва другото и това перпетуум мобиле, което движи всичко в родината на омразата създава феномена, наречен - "България, 2015 година".
Тази енергия е вечна.
Неразрушима.
Неизчерпаема.
Ако можехме да я изнасяме, щяхме да бъдем най - богатата страна в света.
Но ние не можем.
Тя ни е нужна, за да имаме сили да обясняваме на всеки, че сме много, ама адски много зле.
Зле сме заради Русия, САЩ, ЕС, Германия, Испания, Исландия, Бурудни, папата, първия български космонавт, Алпийска фирма "Дъглас" и какво ли още не...
Май това е всичко.
Питате дали има нещо общо между текста и всичко онова, което изчетохме вчера по форумите по повод на един трагичен инцидент с едно дете?
Да, има.
Има нещо общо с този случай, но има и друго.
Всеки текст трябва да има някаква поука.
Ето я моята:
Спрете да мразите! Омразата е онова, което ни държи покорни!
Спрете да мразите и вместо това си дръжте очите отворени!
И вижте кой иска най - силно ние да се мразим. И когато го видите, го игнорирайте!
И когато игнорираме тези хора, които искат да се самоизяждаме, за да могат лесно да ни водят за носа, България от страна на омразата ще се превърне в добро място, в което ще пускате спокойно децата си на училище, ще поздравявате с усмивка съседа и ще живеете без страх.
Май това е, което имам да ви кажа.
Ако се сетите за нещо друго, добавете го в хейтпарада под статията...