Години на криза

Началото на новата 2015 година очерта съществени елементи от нейния бъдещ дневен ред. Част от събитията през първата седмица на януари ще бележат публичния дебат, както в Европа, така и в България. В международен план, след терористичния удар в Париж, Европа ще трябва още по-сериозно да вгледа в заплахата на ислямизма. България има свое място в този процес – не като „мека цел” или като жертва на атентат, а като страна, в която от векове съществува конкретно отношение и разбиране за културата на исляма. Предизвикателството и свързаните с него рискове са огромни. Всяко подценяване на проблема може да ни струва прекалено скъпо.

Във вътрешнополитически план, 2015-та ще бъде поредната година на криза. Сложната конструкция на управляващото мнозинство и правителството ще поражда периодично напрежение, но поне засега няма реални предпоставки за предизвикване на правителствена и парламентарна криза. Много вероятно е правителството да успее да завърши успешно тази година, но кризата ще продължи. Тя е породена от безпрецедентно ниското обществено доверие не само в партийната система, но и във всички публични институции. Кризата на доверие ще определя параметрите на икономическата активност, задържайки на сравнително ниски равнища инвестиционните намерения и икономическата инициатива.

Дебатът за характера, обхвата и целите на съдебната реформа ще бележи съществена част от политическия и институционален дневен ред на България. Процесът започна с подготовката на Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната власт и ще продължи да се разгръща на различни равнища. Европейският натиск за насърчаване на реформите трябва да бъде трансформиран в политическа воля, която едновременно да налага върховенството на закона и защитата на правата на гражданите, като в същото време съхранява авторитета на магистратите. Подобна реформа е възможна и необходима, но съпротивата срещу нея също нараства. От развитието на публичните политики в тази сфера, до голяма степен ще зависи устойчивостта на управляващата коалиция.

Ключово значение за развитието на България през тази година ще има организацията и управлението на европейските средства. Огромното забавяне в подготовката на Споразумението за партньорство и стартирането на оперативните програми за периода до 2020 година, отново постави страната ни в неблагоприятно положение. Приключването на програмите от предишния период и стартирането на новите оперативни програми представлява изключително сложна задача пред българската администрация на централно и местно ниво. Ако правителството успее да организира и насочи усилията на администрацията към успешното изпълнение на тази задача, в края на тази година бихме могли да разчитаме на стабилна основа за излизане от кризата.

Постигането на тези цели е невъзможно без осъществяване на интелигентна административна реформа. Преди всичко, тя трябва да се основава на обективна оценка на съществуващата в момента „топография на властта”. Съществена част от административните структури са подредени зле, струват скъпо и не постигат целите си. Реформата в администрацията не ознчава единствено и само съкращения. Механичните съкращения, рано или късно, водят до ново разразстване на персонала. Това не е задача за една или две години, но именно сега, повече от всякога, от реформите в администрацията ще зависи постигането на непосредствените цели на българското развитие.

Развитието на Доктрината Путин, както и заплахите, свързани с ИДИЛ, направиха още по-видим българския национален интерес. Гарантирането на сигурността и перспективите за развитие на България, преминава през задълбочаване на евро-атлантическата интеграция на страната ни. Този подход няма алтернатива. Можем да отстояваме собствените си интереси и да постигаме цели, само доколкото сме активен участник в процеса на европейско развитие. Това не е просто прилагане на европейските директиви. България трябва да се превърне в активен участник в процеса на изграждане ан Обединена Европа. Удобната за съществена част от българския политически и стопански елит позиция на „беден роднина”, на азиатска периферия на Европа, на провинция, която не може да артикулира ясно своите интереси - подобна нагласа не може повече да бъде толерирана. Днес Европейския съюз и НАТО са много по-готови да чуят и да отговорят на очакванията на България. През следващите месеци България може да постигне чувствителен напредък в назоваването и отстояването на собствените си интереси. Само от нас зависи това да се случи.

Местните избори през есента на тази година имат критично значение за съществена част от политическите партии. Ако БСП не постигне удовлетворителен резултат, това ще доведе до тежък вътрешнопартиен сблъсък и до възможна нова смяна на ръководството. ГЕРБ трябва да докажат доминиращата си роля и на полето на местната власт. ДПС все така е заинтересувано от разширяване на електоралната си география, дори и ако не бъде постигнат по-голям брой гласове. Местните избори ще бъдат тежко изпитание за Реформаторския блок, ако до есента на тази година не бъде преодоляна вътрешкоалиционната недостатъчност.

АБВ ще разчитат на местния вот като на нова възможност за представяне на собствената си версия за „социална държава”. Движение 21 ще потърси място в местната власт като елемент от цялостната си стратегия на навлизане и позициониране. Партиите от Патриотичния фронт ще потърсят нова енергия за разширяване на влиянието си в местната власт, където запазиха политическото си присъствие за дълъг период от време. Атака има ограничено и оспорвано пространство за участие в местната власт, което може да разширява ситуативно само през присъствието си в Народното събрание. Местните избори ще ознаменуват края на проекта ББЦ, но могат да бъдат използвани като възможност за лансирането на нови политически експерименти.

От пролетта на тази година, по-голямата част от политическите партии, все по-често ще търсят възможност да спечелят предимство по отношение на местния вот. За съжаление, преминаването към по-сериозни реформи по посока на реална децентрализация и увеличаване на правомощията на местната власт, остава все така малко вероятно. Липсата на политическа воля за реформа на териториалното деление и органите на местно самоуправление ще бъде компенсирана отчасти, ако стартират по-голяма част от новите оперативни програми, чиито основни бенефициенти са именно местните власти.

Няма предпоставки за прилив на нова гражданска енергия. Протестният потенциал остава ограничен и идеологически определен. В същото време, рискът от предизвикване на нови вълни от типа на фревруарските протести от 2013 година, остава реален. Състоянието на всекидневната сигурност в живота на българските граждани остава критично. Ако към това добавим стопанското развитие и рисковете от фалити на предприятия, традиционно осигуряващи поминък на големи и компактно живеещи групи от хора, не бихме могли да изключим вероятността от локални протести, свързани със загуба на работни места. Тази среда е подходяща за реализирането на част от традиционните походи на синдикалните организации, които също търсят възможност за влияние върху политическите процеси.
Миграционният натиск към България ще продължи да структурира групи от рискове, които налагат цялостна управленска стратегия. Едната насока, в която би трябвало да бъдат положени системни усилия през тази година е реформирането и модернизирането на пазара на труда. Неговите институции продължават да бъдат все така неадекватни на съвременните условия, а това на свой ред ще продължава да рефлектира негативно върху осигурителните системи. Очакваният и напълно постижим напредък в сферата на здравеопазването би могъл да компенсира част от социалния песимизъм, но и през тази година, той най-вероятно ще доминира.

Предстои ни сложна и изпълнена с предизвикателства година. Но, българският интерес и възможностите за неговото реализиране са по-видими от всякога. Ако успеем да неутрализираме и управляваме рисковете от блокаж на цели публични сфери, бихме могли да постигнем напредък въпреки все по-сложната външнополитическа конюнктура. Същественият проблем е в това, че постигаме резултати на изключително висока социална цена, а това изтощава потенциала ни за развитие. Затова нека отново си припомним в началото на тази година, че постигането на целите ни като нация и общество зависят преди всичко от самите нас.