Евгений Дайнов: Криворазбраната представа за зелените

Според шефа на пожарникарите, зелените не били гасили пожара в Кресна. Говори, докладва пред камера, пуска „технически” термини като „огнища на припламване”, а – лъже. И знае, че лъже, тъй като той лично се е опитал да „евакуира” зелените доброволци, гасещи на място. 

Думата ми не е, обаче, за лъжата. Този сюжет е ясен: тази власт си е поставила една само задача – да краде; а щом краде, ще трябва да лъже. Едното без другото не става.

Иде реч за друго. Повличайки се по лъжите на властта и подхванати от кафявия порой на л*йняните медии, доволно количество български граждани рутинно псуват зелените. Спирали напредъка, вземали къшея от устата на гладни дечица, получавали милиони и клатили държавата. Но – забележете – в момента, в който в селото / двора / града на някой такъв гражданин цъфне изедник, тръгнал да прави пари от ликвидирането на природа, в този точно момент псуващият зелените гражданин пребледнява и започва да върти телефона. За да намери познат на познат, който да му даде номера на някой зелен.

И после се обажда чичо ви Драган от Долно нанагорнище на въпросния зелен и започва да въпие: „Идвайте да спасявате!”.
Не съм от най-видните зелени, та подобни разговори ми се случват сравнително рядко, 3-4 пъти годишно. Винаги обаче леко ме втрисат.

В обичайния случай, подобен разговор звучи така:

Чичо Драган от Долно нанагорнище (за краткост – ЧДДН):

-Как я мислите тая работа, бе?

Наша скромност (за краткост – НС):

-Кои ние коя работа как да мислим?

ЧДДН:

-Нали сте от зелените?

НС (внимателно, знаейки какво се задава):

-Мдаа?...

ЧДДН:

-Ми къде гледате? У наше село тия искат да ни заприщят реката (изсекат гората, отровят язовира, копаят руда)! Отиде ни селото! А вие къде сте? Защо не сте тук да спасявате?

НС:

-Ами... Нито знам нещо за случая, нито ми се плаща да тичам из страната; имам си работа – даскал съм, в разгара на семестъра сме...

ЧДДН:

-Ама нали сте от зелените? Защо ви няма тука да спасявате?

НС (с дълбока въздишка, знаейки, какво се задава):

-Вижте... Напишете ми накратко, за какво става дума и се органиизрайте на място. Ако имаме възможност да помогнем – ще помогнем...

ЧДДН:

-И няма да дойдете да спасявате селото? Че за какво сте тогава? Правилно ви попържахме оная вечер в кръчмата...
И кръгът се затваря: зелените са гадове, защото не тичат тука да ни спасяват селото, докато ние гледаме сеира под навеса на кръчмата.

Характерното е обаче, че когато проблемът тупне в двора на чичо ви Драган, той не се сеща да задейства някой държавен орган. Дори чичо ви Драган е разбрал, че тази власт, която му внушава да псува зелените – тя не работи нито за него, нито за селото му. И няма да се задвижи в негова защита.

Затова веднага тича да търси зелените – нищо, че снощи ги е попържал на гадове. Няма лошо, но чичо Драган си представя нещата така: натиска копчето – веднага долита хвърковата чета зелени и оправя работата. Важното е той, чичо Драган, да не си дава зор да прави каквото и да е било.

И не само чичо Драган постъпва по този начин. Неотдавна ми се обади общински съветник от градче, чийто бизнес – минерални води и бани – е застрашен от някаква мина. Разговорът протече горе-долу по описаия тертип, а накрая не получих нито описание на случая, нито дори приблизителна представа, какво смятат да направят местните, за да си защитят хляба. Явно – ще клечат и ще чакат някоя зелена хвърковата чета сама да се изсипе надолу по склона и да разбие лошите, като полския крал Собиески при обсадата на Виена.

Има, разбира се, и изключения. За последните 10 години в два случая местните се организираха, беше им помогнато – и си решиха проблема. В останалите 20-30 случая – нищо. Най-вероятно, след като на чичо Драган са ми ликвидирали реката, гората или каквото там – той пак зелените е изкарвал виновни в кръчмата. Че не са дошли да му свършат работата.
Да му угасят пожара, така да се каже. Като на шефа на пожарникарите...

Не ви натрапвам никакви изводи и поуки от тия случки. Можете да си ги направите сами.