Джон Кери в своята колония

Джон Кери, сешсе, дето вилня на Слънчака? Ти да не помисли за оня американеца, дето идва да прави инструктаж на Бойчето? Не, не той, тоя е друг. Съвпадението между имената им е чиста случайност, но съвпадението в отношението им към нас е съвсем закономерно, как иначе да се държат с нас, когато сме англосаксонска колония с голяма рубладжийска диаспора. Пълна кретения, казвам ти. Хибридната война е като хибридния кукуруз, нищо не става от него, смесица някаква. Никой не ще да го кльопа. А ако хибридната война се провежда и на хибриден терен, вече става комплицирано, да не кажа сложно. Та аз не знам какво е хибридна война, но американски филми гледам от малък. Там ченгето изкрещява на престъпника само една единствена дума – замръзни. Фрийз. Да влиза у фризера, демек. Нищо друго не му казва. Не го увещава да чака. Не му вика чакай бе, чакай бе. А нашите колониални милиционери викат на Джон чакай бе, Джоне, недей така бе, джанъм, успокой се. Видеото е покъртително, сълзи тръгват от самосебе си. И то горчиви сълзи, хем на унижение, хем на подигравка. Говорят си с Джон, докато той хвърля тежки предмети по тях и докато ги налага с гаечни ключове. Ама чакай сега... А после му носят куфара от болницата.

Нали си спомняш какво прави ченгето, ако престъпникът не замръзне на секундата?

Когато брадатите прадеди на дивака Джон още смучели подгизнали ферментирали дъски, нашите тук вече имали домове от камък, правели вино и носели долно бельо. Днес обаче той се усмихва на излизане от болницата, защото си е в собствената колония и се чувства комфортно в компанията на добрите български полицаи, които му носят куфара. Неговата страна колонизира нашата. Дребните местни мишоци са си все тия от епохата на Ти Джей, техните деца и внуци са наместниците на колонизаторите. Бързо се преориентираха. И понеже целият елит на нацията е подменен от десетки години, колонизаторите нямат никакви проблеми. Идват тук с нагла стъпка, омазват се до плешките, след това шарят на адвоката някакви жълти стотинки, Джон ще си плати щетите и по двете трошки, дето е нанизал на мотокара, но него бълха го ухапала. Нали затова е дошъл в кочината, понеже му е евтино. И ще си плати. Почти всичко. Всичкото не може да го плати даже и кралицата-баба, понеже достойнството не струва пари.

И сега предусещам как чистофайнстващите пуритани на либерализма ще ми наскачат, че полицаят от снимката просто е любезен и културен тип, който постъпва в нашите народни традиции за гостоприемност, като с жеста си доказва, че полицията ни не е обидена от отношението на Джон. Кери. А че е над тези неща и като потомци на хилядолетна цивилизация ние не можем да се обидим на един дивак. Напротив, ще му понесем и чантата, за да види той какво е християнска постъпка. Ако те удари някой с гаечен ключ, ти вземи да му поносиш куфара. Българският полицай е пиколо. Долнището на сивия му панталон отзад е свлечено и торбесто, неволно поглеждаш дали случайно вместо кубинки не носи галоши, погледът му е един спокоен, леко изтръпнал и безучастен, чуди се защо го снимат сега тия журналисти. Когато не го снимат, люпи семки. Псува и говори мръсотии. Той не смята униформата за престижна, защото тя отдавна е изгубила подобни качества. Ноблес оближе при него е безсмислица, така щото онова, което трябва да го задължи, се е изпразнило от смисъл. Кое придава стойност на униформата? Нали държавността? Когато това понятие се обезценява, служителите на тая държавност също изпадат в морална инфлация. И вече не са длъжни да бъдат горди, че са пазители на реда, че са призвани да служат на народа си, че мисията им е малко по-специална от на пъдарите... Чуваш ли, братле, какви думи ползвам – гордост, призвание, мисия! А тук става дума за заплати. За пари.

Кралицата-баба и нейният поданик Джон Тъпото Парче не могат да ми платят за нанесената обида. Моралните щети са малко по-големи от материалните. Да не кажа, че са несъизмерими. Ама сигурно аз съм нещо превъртял и моите представи за суверенитет и самочувствие са нещо объркани, а? Ако е така, ще се опитам да се променя и да стана роб и аз, за да не се мъча. Ще приема, че кой откъдето дойде, може да си се гаври спокойно с моята страна, да си вилнее на воля, после бецален, шарим на когото трябва и си тръгваме накъм своята богата, чиста и уредена държава. Хак ви е, щом сте с такова колонизаторско отношение, падат ви се всички бежанци и мигранти, задръжте си ги там, дано те ви променят, ама надали, колонизаторът няма да си пусне кокала. Ще си го държи в устата винаги кучето. И не е виновен полицай Стоян Петров нито за отегчението си, нито за свлеченото долнище, нито за семките и псувните, защото рибата се е вмирисала откъм главата и когато станахме обикновена територия и изгубихме всеки един признак на държавност преди няма и двайсет години, човекът Стоян Петров просто се оказа на това работно място. Той сам не може да придаде чест на професията.

Той сам не може да изкрещи само една дума на мускулестото говедо – замръзни. И след тази дума да последва такова действие, след което говедото да бъде обезвредено. Не, това е невъзможно. Случаят с Джон Кери е много ярък пример за нашата колониалност. (Тук може да си представите когото искате от адашите, американския дядка или английския тупан. Няма значение.) Джон Кери идва и ни показва къде ни е мястото в днешния свят. Единият казва на Бойко нещо стресиращо, от което онзи после зяпа като Ти Джей на последно заседание, а другият бъхти българската държавност с бутилки и гаечни ключове.

И да не помислите, че искам да кажа нещо против нашата полиция? От малък съм научен да имам респект и когато съм се провинил на пътя примерно, свивам уши и никога не споря, защото първо осъзнавам вината си, второ знам, че този човек представлява българската държава. Което за мен, дето все още си въобразявам някакви идеали, все още има тежест и значение. Не, не съм против полицията. Не съм привърженик и на полицейщината, не съм съгласен в България да става като в полицейска Словакия. Нито като в параноично превъртялата САЩ. Тук всичко е добре. Само дето ни оставиха без онова, основното. Без достойнството.