Ден 314: Среден пръст. Канадските дневници на Райна Александрова

Пиша това, докато украинците стоически мръзнат в окопите и тъмните си, студени жилища, докато иранците са по улиците без ток и интернет, обстрелвани от собствената си полиция и армия, докато жителите на Минесота протестират денонощно и са във фактическо състояние на война с правителството си - в първите две седмици на новата година всички тези хора се изправят решително, всеки по своя възможен начин, срещу посегателството върху живота, имота и честта си.

Кои са основните функции на държавата - да осигурява горните три неща като минимум за гражданите си. Правото на живот, на достойнство и лична свобода до вчера ни се струваха даденост поне в нашата част на света - колективният Запад, както ни нарича Русия. Не поради география, а по силата на споделените ценности на демокрацията.

Последната една година разклати този фундамент най-силно от последната десетилетка насам. Можем да кажем, че всичко започна с окупацията на Крим като начало на края на световния ред, установен след края на Втората световна война. Зачитането на границите и суверенитета на държавите се превърна от свещено правило в пожелание, а хищни опортюнисти и вманиачени лунатици са втурнаха да си преразпределят света на "сфери на влияние" като през Студената война.

Проблемът на тия старчета е, че светът отдавна не е това, с което те са израснали и свикнали. Путин например не ползва Интернет. Тръмп го ползва, ама така, че ни се иска и той да не знаеше как. За Хаменей не знам дали ползва това сатанинско изобретение, ако да, вероятно не лично. И живеейки ментално-комуникационно в 20-ти век, но със стремежите на досредновековен варварин за завладяване на чужди земи и покоряване на населението им, както и установяването на тотален контрол, тия тримата вдъхновяват един куп хора с подобни проблеми с цивилизационното приспособяване.

Проблемът не идва от възрастта, има хора на 90+, като бившия премиер на Канада от 90-те Жан Кретиен, които отлично се ориентират в съвременния свят и дори да имат ограничения, те са технически, а не мисловни.

Оня ден Негова Циничност 47 ходи да посети заводите на "Форд" в Диърборн - посрещнат и разведен лично от внука на Хенри Форд. Естествено, не пропусна да спомене как с това велико производство и неговите велики тарифи Канада става излишна в тоя бизнес и ненужна на САЩ (като гадже, което те е зарязало и не мож да простиш, камо ли да забравиш). Това само мимоходом го отбелязвам, не беше новина, а още по-малко - новината на деня.

Новина стана изокването на един работник отдолу, от низините на цеха, докато Луи 47-ми минаваше по някакъв остъклен мост на горното ниво и внезапно чу по свой адрес: "Pedophile Protector!" ("Защитник/прикривач на педофили!" ), на което, без да се замсили и миг, отвърна с показване на среден пръст. Два пъти. Да няма колебание, какво е искал да каже.

Реакцията на социалните медии, при всички други дивотии от уикенда насам, беше като че е сложил черешката на тортата от скандали за седмицата. Както коментира Лорънс О'Донъл, това е първият президент в историята, който си позволява публично такъв жест - а не е като да не са ги ругали в лицето, замеряли с обувки, а и с други неща неговите предшественици. С което свали още повече нивото на институцията, ако това изобщо е възможно.

Ти Джей Сабула, работникът който влезе в историята с това си изокване, е бил незабавно отстранен от работа (не уволнен), което още повече прегря медиите и предизвика светкавична реакция на синдиката, в който членува и откъдето се заканиха да не оставят правата му погазени така грубо, специално правото на свобода на словото дори на работното място.

Отделно, вдъхновени от смелостта му, почитатели отворили две сметки за набиране на средства за семейството му и до тази сутрин, когато той официално е помолил да се прекрати кампанията, по тези сметки има повече от 800 хиляди долара! Това са всички, които изразиха желание да го черпят по бира из социалните медии. И така публичният заклеймител на 47 се превърна в национална емблема.

Което само по себе си е ответен среден пръст от цялата публика - изискана и не чак толкова. Представете си лавината от мемета и карикатури, която продължава да набира скорост. А от какво се страхува най-много един диктаторски режим - от смеха, издаващ липсата на страх.

По този начин гражданите воюват с тази непоносима посредственост и примитивизъм - защото откакто 47 се възкачи на президентския престол нищо не е нормално - нито властта като такава, нито критиката към нея - всичко се извива в едно кресчендо, което ехти на честота, отдавна нетърпима за човешко ухо. Или за човек с нормални възприятия.

Някой беше постнал статията на французина Арно Бертран за края на САЩ (има я в Substack) - където той защитава най-общо тезата, че една власт е обречена, ако свали открито моралните задръжки - защото дори претенцията за морал (лицемерието) на властта все пак показва на народа, че властта ЗНАЕ разликата между добро и зло, и се старае да постъпва морално или поне да дава вид, че го прави. Когато обаче тази последна задръжка падне ("Превзехме Венецуела заради петрола, който ще си вземем за нас!"), доверието в тази власт се изпарява, а оттам - и легитимността ѝ. И дали властта ще показва физически среден пръст или не, няма особено значение.

Технически, свободното падане е започнало още със съгласието на Републиканската партия да номинира 47 въпреки всичко, "в името на победата". Защото когато победата е по-важна от добруването на страната, когато очите се затварят не само за престъпленията, но и за очевидната непригодност на 47 да бъде начело на каквото и да било, имаме отказ от морала и дори претенцията за него.

Когато се одобряват закони пак срещу общото благо, създадени по прищевка на диктатора в полза на личните му приятели и спонсори, това е морално падение. Да вземеш купоните за храна на бедните ученици, на майките, които сами отглеждат децата си, да отрежеш от медицинска грижа най-уязвимите, за да дадеш още някой милиард на десетина и без това скандално богати човека, е това е среден пръст към американския народ.

На свой ред, народът протестира и звъни наред на представителите си - поне тия, до които може да се добере. Ставащото в Минесота не е някакъв екзотичен сценарий, а шаблон, който се прилага и ще се прилага към всички "непокорни" щати - сплашване, физически сблъсъци, предизвикване с цел да се ескалира напрежението и "бащицата" да обяви военно положение и да отмени изборите, "щото след тях ще ме импийчнат" - ясно му е, че популярността му спада с всяка минута.

Вчера изтече физически в мрежата първият списък с данни на агенти на Айс (тия дето тероризират Минесота, а преди това Орегон, както и други сини щати) - като се твърди, че "изпускането" е от вътрешен човек на агенцията, омерзен от ставащото в Минесота.

Ако Кристи Ноем от самото начало е извадила и двата си средни пръста и ги показва на цялото възмутено гражданство, не всички в нейното ведомство са във възторг от това в какво го е превърнала. И тъй като въпросните "агенти", събрани от кол и въже и слабо тренирани за такава работа, се ползват с анонимност (маски) и абсолютна безнаказаност, това разкриване на 4500 от тях - имена, рождение, местоживеене, е една крачка към търсене на бъдеща отговорност и съответно ще ги запре малко от това им бандитско поведение.

Потвърди се в тия данни, че помилваните от 47 бандити, които участваха в погрома на 6-ти януари 2021-ва и убиха няколко полицаи, сега са в редовете на Айс - например ръководителят на крайнодясната групировка "Proud boys" и още няколко знакови фигури от тая престъпна паплач. Те, естествено, отричат. Ама данните са си данни. Голям среден пръст показа тогава 47 с това помилване, няма да се забрави. И ако не могат да ги приберат пак за същите престъпления, за тия новите няма да им се размине.

За Гренландия да кажем две думи. Вчера на посещение в Белия дом бяха датският външен министър и министър-председателят на Гренландия. Те се срещнаха с Марко Рубио и ако не се лъжа, с Хегсет. Значи сигурно единият е говорил с благи думи, седейки на чувалче с пари, а другият е въртял един пистолет в ръцете си... Така си ги представям. Мкинистър председателят, един трийсетина годишен красавец спортен тип(забравих по какво е бил шампион, но наистина е спортист), рече и повтори, че не са за продан или 0пък за анексиране - не щат и толкоз. Брей, хем красив, хем решителен.

Изключително ме впечатли класата в речта на датския външен министър пред журналистите после - направи 47 и антуража му на бъзе и коприва, при това без нито една нецензурна дума. Със земята ги сравни какви са диваци и варвари. Ето това беше културният еквивалент на среден пръст от страна на Кралство Дания.

И от днес, даже вчера, се мина към действия от страна на съюзниците - Франция, Англия и всички северни страни пращат войски там, ез уи спийк. Не много, ама достатъчно за започване на конфликт, ако 47 съвсем откачи и нареди десант. Ние от Канада, нали това ни е задния/предния двор, не разполагаме войници, ама ако стане някоя заваруха, познайте кой ще изнесе логистиката през оградата. Да не дава Господ!

Днес в Конгреса, втрещени и неподвижни от такъв бърз обрат на събитията (Боже, доживях европейските държави да ДЕЙСТВАТ, благодаря ти!), депутатите се събрали и рекли, че ако оня лунатик в Белия дом нападне Гренландия, ще го импийчнат на часа! И това било не само самотен минорен демократичен плач, ами рев и на отделни републиканци. Та тоя път може и да се спре гадината. Макар че то маниаците са непредсказуеми.

И всичко това - за едните файлове на Епстийн. Направо вече взех да се притеснявам какво ли има в тях, та 47 като Хенри Осми е тръгнал да си прикрива плътските мераци с война и църковен разкол - еквивалента на днешните му изпълнения по света и у нас.

За Венецуела малко - да не забравяме, че я превзе миналата седмица. За петрола. И покани шефовете на всички големи петролни компании да им я поднесе на тепсия (не безплатно де). Обаче директорът на Ексон Мобайл, човек делови и нетрениран в ласкателство, рекъл с прямотата на бизнесмен, че Венецуела е неинвестируема. Инфраструктурата, построена в миналото пак от същите тия компании, впоследствие национализирана и по социалистически занемарена и разсипана от Чавес, сега не можело да се възстанови без големи вложения, а това обезсмисляло цялото начинание. (Ей къде е тръбата от Канада - построено, тече си, същия нефт ни го продават евтиничко и - най-важното- няма опасност утре да изберат някой Чавес, нищо че им викаме комунисти).

Значи петролните компании показаха среден пръст на 47 и мегаломанските му идеи. Той много се вбеси и като нямаше какво друго да каже, тропна с краче, па отсече: "Ние с вас няма да работим, вие не сте добра компания!" (На ти куклата, дай си ми парцалките!). Толкова по повод стратегическите войни на 47. Даже тия, които така да се каже полубезкористно ги води, се оказаха едни неблагодарници!

Дълго стана, а не съм стигнала още до другите скандали. Живот и здраве, ако не нападнат Гренландия и отидем доброволци (да показваме среден пръст от някой ледник), ще продължим в следващите дни.

И малко нови лозунги накрая:

Слава на Украйна!

Долу ръцете от нашия съсед Гренландия!

Release the Epstein files & 8647Taco!

Свобода за Иран!

Elbows up!

Следете новините ни в GoogleNews