Дъното

Само огризки, шлака, пяна и кафеви вълни от Лайнозенец са там. На дъното. От Максим Горчивий. Мрън-мрън. Милко мустака пее в заведение, кой знае защо наречено „Вълчан войвода“, сигурно понеже войводите са били толкова прости, че пропадналият поп-фолк на мустака требва да им прилега? Заведението се пука по шевовете. Пиленцата са се укикерили по масите и въртят гъзере у несвест. Войводата Вълчан е извоювал свободата им да го правят. Неприкосновената им свобода да дълбаят надолу. Костите на войводата сигурно също се въртят по подобие на ония гъзере под съпровода на гнуснярската космата усмивка, само че не върху масите, а в гроба. В заведението е претъпкано, затова младежи и девойки извършват споменатите зверски движения със средата на телата си директно върху тротоара.

Чужденците вървят по същия тротоар. Трохтуар, Николай Василиевич, трохтуар, като при тебе. Спират се чужденците, недоумяват, примигват с мишкоподобни оченца, заобикалят и отминават. Край тъпанарчетата, друсащи месарлъци на улицата, стои бутафорно черешово топче за украса и един вид реклама, но оня, който го е сложил, не осъзнава докрай смисъла му. Толкова е бутафорно, че дори не е издълбано, няма си дупка, обикновен пън. Пънове. Пънове навред. Черешовото топче се е разболяло от гонорея, задръстило се е и вече нивга не ще гръмне. Няма шансове да се чуе прочистващ взрив от него, хайде да се обзаложим, братлета. Тъжно ли ви е? И на мен, ама малко по-малко от на вас.

Биг Смрадър носи своето неотменимо и неумиваемо парченце вина, но то е само частичка от голямата мозайка на повръщнята, в която се стараят да ни окъпят. Смрадър по телевизора и кафява вода на плажа, ешерихия коли в огромни количества за всичките ви сетива, за душата и тялото. За всичките ни пет сетива. Зрението ни, слухът ни, кожата ни, обонянието ни, вкусът ни са подложени на обстрел повсеместно, защото се налага да бъдат задръстени и обезобразени като черешовото топче. Гавра с труп. Продуцентите само се гаврят, нищо повече, за пари го правят, не от идеологически причини, въпреки че служат на демонската идеология. Гъзеровъртите, милковците, смрадърите и търгашите са потомци не на войводите и Боримечката с неговото черешово топче, а на предателчетата, на нагаждачите, конформистите, боклучаците като оня, дето поискал от Ботев пари за агнетата, изядени от четата във Врачанския балкан. Димитър Мазната. Историята е запомнила името му, за да се знае днес откъде са произлезли зрителите на Биг Смрадър, да не се чудим.

Тяхната семка се оказа по-оцеляваща и приспособима в епохата ни на пустиняк и празнота. Боли малко, затова мрънкам, мрън-мрън. Боли от външния изглед към тоя пустиняк. Виждам го само отдалеч, но пак боли. Не че нещо съм притеснен, спокойно ми е, с телевизор не разполагам и тези електроуреди са извън полезрението ми. Но общата смрад създава кофти гледка. Приятелите ми и роднините ми си имат телевизори и си ги наблюдават редовно, затова също ми е болно. Ближният ми е съвсем конкретен човек, не някоя абстракция. Да гледаш телевизор е същото като да пушиш или да се дрогираш по различен начин. Навик също толкова вреден, колкото всички други самоубиващи отрови. Не прекалявам – с пушенето вредиш на дробовете си, с телевизора вредиш на мозъка и душата си.

Плюя аз на тая свобода, която ти дава избор – Биг Смрадър или Имодиум срещу кафеви вълни. Не свобода се нарича това, а престъпление срещу човечеството, братлета. Защото аз такава свобода я сметам за робство. Защото тук по чуден начин беше сменена една смрад с друга, един боклук с друг и към момента доста повече от половината народонаселение наблюдава с интерес вонливата и гъбична гадория, която търгашите са спретнали. Знаете ли, това не са поредните много думи от хилядите тонове думи, изписали се срещу Биг Смрадър, това е само констатация, нищо повече. Констатирам, че воайорското предаване има погубващо въздействие върху шестокласниците, те гледат, знам го от самите тях. Констатирам, че дъното има удивителни гравитационни сили, които дърпат към себе си невръстните и неориентираните. Заради тях ми е цялата пледоария, не ми е заради лелките, които ще заблеят от щастие при вида на татуираните и силиконираните дебили. Та помислете си, мамка му, тия деца в шести клас дали това трябва да виждат, дали вие в шести клас сте виждали това, дали нашите мънички добрички дечица трябва да бъдат така зверски облъчени, това е радиация за душичките им, смеете ли да го отречете, а дава ли ви сърце да им позволите да го гледат? Родителите им като позволяват, няма ли по-висша инстанция, която да не допусне излъчването на подобна пошлост и миризляк?

И ако ми е все две за световната неправда, как да ми е безразлично, когато дванайсетгодишните българчета, деца на мои връстници, биват излагани на това смъртоносно лъчение? Продуцентите на това позорище са врагове на държавата, на народа ни, на човешката ни природа, ни повече, ни по-малко. Тези пропаднали типове, тези рафинирани простаци и нещастници са се сдобили с правото и властта да модулират, формират и възпитават съзнанието, душите и сърчицата на нашите български деца, сещате ли се? Кой им го е дал това право и тая власт? Аз не съм. И вие не сте. И пазарът не е. Опитайте се да откриете кой с няколко напъна на гънките. Пропадналите типове са оторизирани да правят това и съвсем съзнателно правят това, паричната страна на въпроса е само обвивката, вътре е черна пихтия, поквара, съзнателно действие и диверсия срещу мисълта, знанието, образованието.

Канализациите на Лайнозенец и Кичен били изпушили, не са предвидени за такива натоварвания, за такъв могъщ олинклузив, братлета, така че излишъкът вече тече навсякъде. Никой не е предвиждал толкова бетон на толкова ограничена територия, но това е всъщност не картина от пейзажа, а е проекция на нашата бетонирана и осрана душевност. Мозъчната ни канализация е гръмнала отдавна, кафевото в медиите е основен цвят от десетилетия. План изпълняват, братлета, план. Не се залъгвайте, че става дума единствено за пари. Казвал съм го сто път и ще го повторя – трябват им душите ви. Сега си вземете дистанционното, пуснете си Смрадъра и не се занимавайте повече с дребната ми персона. Дремало ми е на мен...