Безутешната ерекция на чуждестранния инвеститор

Иван Стамболов, по-известен във виртуалното пространство като Sulla, е един от най-легендарните блогъри. Публикациите в блога му "Ъплоуднати постове за делитване" се чакат като дълго отлаган празник за душата, а появата им всеки път предизвиква буря в българския интернет. В блога си, който може да се види на адрес Sulla.bg,  Иван Стамболов описва себе си като "независим дегустатор, гурман, егоцентрик и наглец. Харесва австрийската музикална предкласика и германските овчарски кучета. В свободното си време се занимава с реклама и медийни консултации, като предпочита да харчи парите на другите. Потомствен политически скептик, не е сигурен, че историческата съдба на България през ХХ век беше съвсем справедлива. За нас е, чест, че Сула занапред ще бъде сред редовните автори в OFFNews.bg, заедно с Евгений Дайнов, Деян Енев, Тома Белев и Владимир Шопов.   Не разбирам какво му е лошото на секса, нито пък разбирам какво му е лошото на туризма, но изглежда двете в съчетание тревожат умовете на нашите висши държавници. На всяка цена трябва да попречим на България да стане дестинация (великолепна дума!) за секс-туризъм. Такова мнение сподели наскоро в медиите вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов. Сподели го разтревожен от данните, изнесени от Центъра за изследване на демокрацията, според които мафията прави оборот от 3.5 милиарда лева. Друг е въпросът откъде ЦИД е запознат със счетоводството на мафията и ако е наясно със сделките й, защо не е казал на никого за тях. Но както и да е. В случая ни интересува конкретната данна, че „износът на български проститутки генерира над 1 млрд. лева годишно” и това кара Цв. Цветанов да заключи, че България рискува да се превърни в дестинация за секс-туризъм. Аз не знам как износът на една стока ще привлече към страната желаещите да я купят тук, но пък кой съм аз, та да срещам такива интелектуални предизвикателства… Всъщност Цв. Цветанов вероятно е имал предвид, че легализирането на проституцията ще привлече секс-туристите. Макар че разликата между легална и нелегална проституция е като между светла и сенчеста икономика – първата плаща данъци, а втората не плаща. Иначе и двете са си икономики. Легалните и нелегалните проститутки са си проститутки и дали ще викаш „ойларипи” легално или нелегално не те прави повече или по-малко турист. Обаче всъщност истинският въпрос е друг. Той не е „Какво да направим, за да не се превърне България в дестинация за секс-туризъм?”, а „Какво му е лошото на това България да се превърне в дестинация за секс-туризъм?”. Чужденец, който дава пари за секс, е вид инвеститор. А нали все се оплакваме, че чуждестранните инвеститори са малко и все търсим начини да ги привличаме. Нашата администрация, нашите нрави дават всички предпоставки секс-туризмът у нас да се окаже един изключително печеливш бизнес, който ще вдигне на крака цели сектори и отрасли. Просто нещата трябва да бъдат подхванати правилно от самото начало. За да се добере до легализирана и сертифицирана по държавните стандарти „Стара планина” и „Околовръстен път” проститутка, всеки чуждестранен секс-турист трябва да мине през специална процедура. Трябва да подаде апликация, в която да изложи писмено какво смята да прави с проститутката, какви движения и с каква средна честота да извърши върху нея, както да включи и прогнозни срокове за настъпване на облекчението. Трябва да докаже, че през последните три години е похарчил за проститутки суми, съизмерими с тази, която е готов да похарчи у нас, както да представи и минимум три препоръки от други проститутки, доказващи, че винаги си е плащал предварително и без да мърмори излишно. Трябва също така да докаже, че притежава всички права върху тази болезнена ерекция, с която се явява пред българските власти. Когато подаде документите, те ще му бъдат върнати няколко пъти за поправка по ЗОП (Закон за общата проституция), след което ще бъде свикана комисия, която да разгледа апликациите на всички кандидати за съответната проститутка. Ако го изберат, нашият трябва да преведе авансово в троен размер таксата за проститутката и да учреди гаранция в полза на държавата. Когато свърши сеансът, тоест когато секс-туристът и проститутката се целунат уморено и запалят по цигара, гаранцията ще му бъде възстановена в тримесечен срок, ако не мине котка път. Междувременно другите секс-туристи, които комисията не е допуснала до проститутката, имат право да обжалят процедурата в съда, което може да забави встъпването в проститутка на спечелилия секс-турист с още година – година и половина, през което време той се задължава да пребивава, изчаквайки, на българското Черноморие. Когато най-сетне се добере до желаната проститутка, секс-туристът ще трябва да й заплати още веднъж авансово от себе си, а пък държавата ще му възстанови парите от онези, които пак той й е превел предварително, след като одобри и приеме всички фактури и договори с подизпълнители, които той представи за отчет. Каква е ролята на подизпълнителите при работата с проститутката, е тема на друг, не по-малко вълнуващ разговор. Когато най-сетне се добере до така желаната проститутка, за която е кандидатствал, борил се е и е спечелил чуждестранният секс-турист, му остава само да заплати някои допълнителни такси, които са толкова естествени, така се подразбират от само себе си, че досега никъде не са били споменати в тръжните книжа. Трябва да заплати допълнителна такса одобряване на ерекцията, такса за правото да се крещят мръсни думи по време на изпълнение на проекта, такса за внасяне на личен алкохол в спалнята, както и такса „неизрязани нокти на краката”, каквито неминуемо се появяват в процеса на придвижване на цялата документация. Когато всичко това се уреди, секс-туристът може спокойно да се отдаде на насладите на нашата слънчева и гостоприемна дестинация. Не е лошо нещо секс-туризмът. Ако подложим на подобна процедура и желаещите да се отдадат на алкохолен туризъм, то не виждам какви други чуждестранни инвеститори са ни нужни. Тъй че министър Цветанов не трябва да търси мерки да не се превърнем в дестинация за секс-туризъм, а да търси мерки, които да ни превърнат именно в такава. И – да! Наистина трябва да се сложи край на износа на проститутки, защото това е изтичане на национално богатство. По-добре да изтичат мозъците, отколкото проститутките! Те не са обект на никакъв туризъм, така че – прав им път.