Бесовете български
Милена Дойчева
Да биеш деца е отвратително... Чудя се какво ли чувстват тези "пазители на реда", които удряха с щитовете си и ритаха с колене протестиращите студенти в слабините? Какво ли казват като се приберат вкъщи? "Татко, как ти мина деня?" - пита едно сънено гласче. "Ами... татко днес наби едни какички и батковци... Спинкай вече, за да пораснеш голям... Тогава татко да те рита и теб в слабините за 3 лева на час". Това последното може би никой не го казва. Но знам, че повечето полицаи го мислят. Те са изправени пред една чудовищна дилема - хляб или съвест, да нахраня детето или да набия приятелите му… Човек може и да подивее при такъв избор. Работиш за мизерни пари, но ако навириш глава ти запушват устата с ваучер и пак покорно слагаш маската и каската. И пак тропаш с палката по щита и търкаляш по земята кой де свариш. За 3 хляба на час… Съжалявайте полицаите, или по-точно тези от тях, които имат съвест. Те са "малките" виновници. "Големите" са други. Заедно с тялото те бият по душата, а това е по-страшно от всичко. Пред тях няма накъде да се отстъпва.
Момичето на снимката се казва Деси Николова. Ето какво написа тя под снимката в личния си фейсбук профил:
Сред полицаите имаше и добронамерени. Този, който държа за раменете имаше малко кръв по носа, явно се беше ожулил. Видях как пазеше хората и опитваше да спре полицаите да ни бият. Разплаках се и му казах да се пази. Той ми отвърна ”Дръж се. Всичко ще е наред”. Очите му бяха насълзени…
Съжалявам, но нямам как да опиша възмущението си от това, което е написал във Фейсбука си външният министър Вигенин. То обрисува сякаш всичко, което мислят и чувстват българските управници в момента. "Като чета новините - пише той - се сещам за филма "Екзорсистът" - пет месеца гоним бесовете и те все се връщат, за да тормозят България. Не се отказваме, защото вярваме в мисията си - да гарантираме демокрацията, свободата, солидарността, справедливостта, свободната конкуренция в икономиката, социалната отговорност в управлението на държавата. Няма да успеят престъпните сценарии, скалъпени в лъскави офиси, нямаме право да отворим път на агресията и посредствеността".
Сега да се разберем първо кои са бесовете. Това са падналите ангели, носители на чистото зло, враговете на Бог, на всичко честно и светло. Това са тези, които правят всичко възможно, за да отведат хората от Бога и да ги заведат на вечни мъки. И ето, според Вигенин, българските деца са „бесове”... Децата като Божии врагове в очите на един млад социалист.
Преди няколко дни, близо до блока, в който живея, чух случайно разговор и се втрещих. Пред мен вървяха две възрастни жени. Едната каза: "Най-големите врагове на държавата са нашите внуци!" "За съжаление, е така”, отговори й другата. А аз си мислех, че най-голямото престъпление е да вкараш културата на омразата в душата на човека, дотолкова, че да възненавиди и децата, и внуците си заради тебе.
И все пак Вигенин заслужава достоен отговор, защото той в определена степен е прав. Ситуацията наистина прилича донякъде на филма „Екзорсистът”. И нашият народ вече 70 години се чуди как да изгони бесовете от тази страна и да вразуми техните служители. Може би дори агарянското робство не е нанасяло такива щети върху морала на българите, върху неговата вяра. Ето какво: служителите на бесовете взривиха църквата „св. Неделя” и я потопиха в кръв. И това беше пак по уж справедливи политически причини. Бесовете ненавиждат църквата. Те вдъхновиха нечувано гонение срещу нея. И тогава пак в името на политическата свобода и солидарност бяха убити стотици свещеници. Искате ли да знаете как?... В спомените си Васил Янчев, 19-годишен политически затворник в Пазарджишкия затвор, разказва за последните мигове от живота на отец Георги Атанасов от с. Драгомир, убит на 7 октомври 1944 г. в затвора: „…Монахът бива най-жестоко ежедневно измъчван. Той бива язден като магаре, дупчейки го с нож, скубейки брадата му. Разпъваха го на кръст. Принуждаваха го да носи дървения кръст, като му се подиграваха: „Попе, къде е… Бог, защо не дойде и ти помогне!” Мъченията и страданията на свещеника са страшни и отвратителни… Преди да бъде убит, убийците изрязват с нож пръстите на ръцете му, един по един…Нещастният поп…!” Такава е съдбата на още много свещенослужители, изчезнали безследно, разстреляни или Бог знае още как мъченически завършили живота си.
Но това не е всичко. Бесовете особено много ненавиждат Тайнствата, които тези духовници извършват. Мразят ги, защото знаят, че чрез тях хората се спасяват. Затова точно зад „лъскави офиси” (или като там им е било името тогава) е скалъпен пъклен план - на всички Тайнства да се измисли граждански ритуал-менте. Така че хората да търсят обреда, но не и Божията милост зад него. Да живеят и да умират без Бога.
Бесовете и сега ни настройват един срещу друг – студенти срещу полицаи, едни българи срещу други българи. Но най-много се радват, когато полицаите ритат децата си в слабините… Когато „екзорсисът”-социалист „сипе жупел” срещу децата-„бесове” на тяхна територия – в социалната мрежа, докато „екзорсистите” с каски ги гонят с ритници от знаково място – между храм-паметника „св. Ал. Невски” и Светия синод. За назидание на църквата – под носа й стана демонстрацията как се бият деца-„бесове”, докато камбаните мълчат…
Но и това не е всичко. Думата дявол означава клеветник. Затова беше създадена цяла държавна машина на клеветата и къде с насилие, къде с примамки повечето хора са склонявани да станат носители на тези култура на клеветата.
И така и до днес. Сега от време на време виждам продължителите на това бесовско дело в храмовете. Смутени стоят пред иконите. Сигурно дават дарения и купуват големи свещи, малко преди да наредят на полицаите да бият децата. Христос казва: „Горко вам, задето зидате гробници на пророците, които вашите бащи избиха, с това свидетелствате за делата на бащите си и ги одобрявате, защото те избиха пророците, а вие им зидате гробници”. За какво ли се моли човек, който мисли децата си за бесове?...
И ние гоним бесове. Отдавна ги гоним. Гоним ги, а те все се връщат, обновяват се, преименуват се, но зад всичко надделява жлъчният им глас: „Яжте морал”... „Моралът е абстрактна категория”... „За мен пък морално е да съм на власт”. Евангелието пише, че всяка власт е от Бога. Значи, казват си: „Мога и да бия, мога и да хуля Бога”... Така бесовете четат Евангелието... Узаконяват чрез него богохулството. А после е лесно - след всяка свободна мисъл може да се плати на клеветници, които да я оклеветяват, да осквернят всичко, да го направят двусмислено. „В лъскав офис ще предложим Пеевски, а който после попита КОЙ го е предложил, ще го обвиним в нашия грях” - офисът вика дръжте офиса.
„Гоним тези бесове, а те все се връщат”... Не 5 месеца, Вигенин, а 70 години.
И още едно изказване - този път на близкия до Вигенин - Станишев (или Вигенин е близък до Станишев, не знам). Той каза, че протестиращите били „ултраси”. Просто друга терминология. Станишев е малко по-прикрит. А отец Васил от Железник и той ли е „ултрас”? Този Божи служител, който дойде разплакан на площада и молеше полицаите да бият него, но не и децата. Защото му било мъчно за тях… И той ли е бяс, бе Вигенин? Най-добре е да го оклеветите, както св. Йоан Златоуст - сега сме в дните около неговия празник. Както всички добри Божии служители.
В заблуда сте. Този Който дойде, за да Го биете, не беше отец Васил. Беше Христос. Той винаги прави така. Същият, който каза, че каквото сте сторили на едного от тия малките, на Него сте го сторили. Вашите духовни дядовци Го разпънаха, вашите духовни бащи разпъваха свещениците Му - сега е ваш ред. Вие си мислите, че други като отец Васил няма. О, има и още как. Но дори и да няма, Христос казва, че ако учениците Му млъкнат, камъните ще заговорят. Едно само ви спъва - Христос победи веднъж и завинаги царството на бесовете. Всички техни служители са обречени. Битият Христос възкръсна. И ако види желание за промяна е силен да възкреси и този народ. Време е да забият камбаните… Както при службата за възкресяването на Лазар!
Още текстове от Милена Дойчева: