Балотаж

Понятието „балотаж” е свързано с бюлетина или малка топка, с която се е гласувало във Венеция. Сам по себе си, балотажът показва, че липсва съгласие сред мнозинството около една кандидатура. На втория тур на местните избори, различни по своя мащаб малцинства ще се опитат да се превърнат в мнозинство.

Повторното гласуване предполага компромис, но представата за него в българските условия остава силно изкривена. Компромисът не е ситуация, при която едната страна прави отстъпки за сметка на другата. Истинският смисъл на компромиса е във взаимните обещания и отстъпки, които са в състояние да направят всички страни в един спор.

Мнозинството от българските избиратели не участва в избора на общински съветници и кметове, както и в националния референдум. По различни причини, но с еднакъв резултат. На втория тур на кметските избори това ще се повтори, с още по-ниска избирателна активност. Българските граждани решиха, че трябва да оставят партийните активисти, местни бизнесмени и симпатизанти да определят помежду си кой ще организира изпълнителната власт в техните населени места. По парадоксален начин, недоверието в партиите води до увеличаване на тяхното значение. Отказът от участие в избори увеличава тежестта на партийния, конформистки, платен и корпоративен вот.

Независимо от дистанцията между кандидатите на първия тур, ГЕРБ ще успее да спечели повечето балотажи, на които се явява. Причината не е само в ясно изразения про-правителствен вот. Част от масовите представи за успешно местно управление определят близостта до управляващите като задължително условие. А онези, които не мислят така, най-вероятно няма да гласуват изобщо.

Загубата на доверие в края на един мандат може да бъде цена за проведени реформи, но най-често е израз на разочарование и загуба на перспектива. Кметовете, които отново се явяват на тези избори и са достигнали до втори тур трябва да разберат, че нещо в собствените им представи за успешно управление не е наред. За съжаление, преди втория тур, почти никой от кандидатите не се опитва да промени посланията на кампанията си в този дух. Повечето се задоволяват с това да продължат да обещават повече от същото, което са правили и досега.

Вторият тур няма да сложи край на местните избори. БСП, както и ББЦ (каквото и да означава това) вече заявиха, че ще обжалват изборните резултати в отделни общини. Към тях, най-вероятно ще се присъединят и други. На отделни места, както се е случвало и преди, може да се стигне до касиране на изборите и повторното им провеждане. Ако става въпрос за кметски избори, това няма да затрудни съществено работата на местната власт, но ако бъдат касирани избори за общински съвети, това би могло да постави отделни общини в изключително затруднена ситуация.

За пореден път има съществени различия в подкрепата за кандидатите за кметове и общински съветници на една и съща политическа партия. Това не е само ефект на мажоритарния избор, защото при някои партии, тази разлика е в полза на листата за общински съветници. В резултат от това, на много места избраният кмет ще трябва да работи с мнозинство от общински съветници, формирано от различни от собствената му партия политически сили. Това специфично „съжителство” може да доведе до блокаж на местната власт или най-малкото до обективна невъзможност за изпълнение на част от дадените обещания.

Разпределението на политическата подкрепа в местната власт няма да остане такава, каквато я определиха избирателите. Избраните общински съветници навлязоха във фазата на договаряне на подкрепа и това заплашва да се превърне в нов, още по-агресивен „пазара на купувача”. Ако при купуването на гласове, пазарът бе определят от продавача, тъй като имаше прекалено много купувачи, то сега е различно – твърде много новоизбрани общински съветници ще изявят желание да бъдат „присъединени” към поредното невидимо мнозинство в общинския съвет.

Подкрепата за един или друг кандидат на втория тур на местните избори ще определи перспективите за формиране на мнозинство в общинските съвети. Именно затова, споразуменията за взаимна подкрепа започнаха още в нощта на първия тур. Предстои формирането на поредните „динамични” мнозинства в редица общини, а именно от тях ще зависи както формирането на местната политика, така и ефективността на контрола върху дейността на изпълнителната власт.
Вратата, през която не пожелаха да влязат мнозинството от българските избиратели, внимателно ще бъде затворена, а зад нея политическият пазарлък ще продължи. Но собствено политическото в него все повече отстъпва пред „невидимата ръка” на партийния и корпоративен пазар. Предмет на този пазарлък не са различни политически решения за управлението на местните дела, а разпределението на зони на влияние и комисионни. Затова и все по-често с него се занимават местни бизнесмени, а не хора с политически убеждения.

Политическата корупция деморализира все по-дълбоко българското общество. Българските избиратели реагираха по предвидим и желан от партиите начин на очевидното нежелание за провеждането на референдум и постигането на по-висока представителност на местната власт. Постигнатото на тези избори ново „дъно” на избирателната активност показва, че политическата корупция постига ефективно целите си. Пряко – чрез отказ от участие в избори или индиректно, чрез дезориентация и повишаване на усещането за непредвидимост, безпомощност и несигурност. Но, най-голямата победа на политическата корупция в изборния процес е отказът на българските граждани да приемат, че формирането на властта зависи единствено от самите тях.

Тези избори пречупиха тенденцията всички да се определят като победители. Сега повечето политически партии претендират, че са ощетени от организацията на изборите или от политическите си опоненти, но всъщност едва прикриват неприязънта си към избирателите. Те всъщност искат да касират не изборите, а отношението на гражданите към тях. И ако можеха, биха го направили. За пореден път, всички се надяваха на ниска избирателна активност и висока мобилизация на собствените си активисти и симпатизанти, но второто не се случи. Най-ощетена в това отношение изглежда БСП. Не конкретните резултати, а все по-устойчивата тенденция на загуба на политическа подкрепа е онова, което плаши социалистите. Те най-вероятно ще реагират по добре познатия начин – чрез нова вълна на политически канибализъм, която този път може да доведе и до съществена промяна в баланса на силите между вътрешните им кланове.

За пореден път се отдалечихме от момента, в който страната ни ще привлече отново своите млади хора. Мнозинството от българските избиратели показаха, че не желаят да позволят на българските граждани, живеещи извън страната да участват в решаването на общите ни дела. Изглежда, че сме си самодостатъчни, макар и все по-нещастни от това, че не ни се случва онова, което смятаме че заслужаваме. А всъщност, може би ни се случва именно онова, което наистина заслужаваме…

Споменът за поредните местни избори ще потъне бързо, като камък в мътна вода. Общественото внимание ще бъде насочено другаде, някъде встрани от важните неща, към поредния фарс или към новите дрехи на старите плашила. Припламващата гражданска активност ще остане все така затворена в пространството на големия град, докато в малките населени места все по-отчетливо ще продължи да се възпроизвежда псевдо-феодалната атмосфера на зависимост и безнаказаност. А това не може да се промени чрез балотаж, а когато демокрацията наистина постигне подкрепата на мнозинството.