Аз па нема да ви пиша, вие па нема да ме четете
Министър Кирилов казал, че не желае да се обяснява.
Правилно!
Откъде-накъде един министър ще се обяснява?
Нали министрите у нас не са избирани от хората, а са спуснати директно от небето!
Министър Кирилов рекъл, че няма да се обяснява не само пред журналистите, но и пред читателите.
И това е правилно!
Той, министърът, си има много по-важни дела за вършене - да гледа умно, да кима съсредоточено, да се усмихва сдържано и да застава зад смислени държавни решения, като например да се назначи главен прокурор, а после да се назначи втори, още по-главен някакъв си, който да разследва главния прокурор, докато предишният главен прокурор заема мястото на един по-предишен, който пък е скочил от собствената си тераса в братска Валенсия!
Министърът няма да се обяснява!
Че за какво да се обяснява?
То няма нищо за обяснение. Необяснимото не може и не бива да се обяснява, защото, както е казал един много известен човек, който не смятам да ви обяснявам кой е, когато свършват обясненията, започва изкуството.
Можете ли да обясните Бах? Или Пикасо?
Не можете!
Е, министър Кирилов е като изкуството - необясним.
То, като се замисля, цялото ни управление е необяснимо като абстрактна картина на Василий Кандински.
Точки, линии, спирали, криви в пространството.
Така сме и ние - кривите на управленческата логика на нашите държавни ръководители са като неясните форми в абстрактната живопис.
Против Белене, за Белене, пак против Белене, пак за Белене.
Или пък - без вдигане на данъци, с вдигане на данъци, пак без вдигане на данъци.
Та не се сърдете на министъра.
Той, Кирилов, също е извършил редица движения в различни посоки, едно от които го е завело отляво (БСП) вдясно (ГЕРБ).
Но това не е безпринципност, неее...
Това е изкуство!
Изкуството да се рееш из пространството и да извършваш така популярната сред родния политически хай лайф парабола, кръстена от простолюдието "иди ми-дойди ми".
Не, не може да се сърдите на министъра, който не желае да се занимава с вас.
То и аз не искам да се занимавам с него, ама няма как - избрали са го и за мой министър и - ща-не ща, трябва да му слушам словесните конструкции.
Но има един голям проблем, който все по-често ме занимава, при това повече, отколкото ме занимават глупостите, които някой министър е изръсил в състояние на афект.
И този проблем е сериозен, гаден, скапан и ме кара да се ядосвам и да не се чувствам добре.
И този проблем е, че като се замисля, си давам сметка, че у нас управляващите се държат така, сякаш са не демократично избрани, а са наследствени аристократи в абсолютна монархия.
И че тези хора се разпореждат с нашите пари, сякаш са техни.
Разпореждат се с нашата държава, сякаш е тяхна лична собственост.
Разпореждат се с нашия скапан живот така, сякаш те са ни родили с цезарово сечение след нежелана бременност.
Разпореждат се с всичко наоколо без да им мигне окото и без да се замислят, че ние, гнидите с работно време, на които никой не обръща внимание, се скапваме все повече и повече и се превръщаме от хора в качамак...
Имам един проблем.
И този проблем не е министър Кирилов.
Сам по себе си поредният министър на поредното министерство не може да е ничий проблем.
Имам проблем с това, че живея в страна, в която държавата ми пречи...
Министър Кирилов казал, че не желае да се обяснява.
На мен, на вас, на нас.
А вие искате ли той да ви се обяснява?
И сигурни ли сте, че някой от тези канцеларски зомбита, които ни управляват, може да ни обясни каквото и да било?
Не, аз не искам.
А и не искам да пиша повече по такива теми!
И ви моля - не ме четете, а направете така, че никога повече да няма министри, чиито обяснение не искате да чувате!