OffNews.bg

164 години от рождението на Христо Ботев

164 години от рождението революционера, поет и публицист Христо Ботев чества България днес.

В родния му Калофер ще има митинг-поклонение от 11 часа.

В София Националната гвардейска част ще участва в тържествената церемония в Борисовата градина пред паметника на Христо Ботев в 12.30 часа.

В Пловдив  ще бъдат поднесени венци и цветя пред паметника на Христо Ботев в "Цар-Симеоновата градина". Началото на церемонията е 13 часа.

В Стара Загора ритуалът пред паметника на Христо Ботев в парк "Аязмото" е в 10.30 часа.

Във Варна почетен караул от Висшето военноморско училище "Н.Й.Вапцаров" и представителен духов оркестър от ВМС ще участват в поднасянето на венци и цветя пред бюст-паметника на Христо Ботев на "Алеята на възрожденците" в Морската градина. Началото на церемонията е в 11.15 часа.

В Бургас представителни блокове от ВМС ще поднесат венци и цветя пред паметника на Христо Ботев в Морската градина. Началото на церемонията е в 12.00 часа.

В Смолян церемонията е от 12 часа пред паметника на Ботев.  

Христо Ботьов Петков е роден на 6 януари 1848 година (25 декември 1847 по стар стил) в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. След като завършва Калоферското трикласно училище през 1863 година заминава за Русия, където е частен ученик във Втора одеска гимназия. В тези години се свързва с руските революционни среди. Връща се в Калофер през 1867 година поради заболяване на баща му. По това време е публикувано и първото му стихотворение - „Майце си“. Принуден е да емигрира в Румъния след произнесена от него пламенна реч на 11 май в чест на славянските просветители братята Кирил и Методий. В средите на българската емиграция Ботев се сближава с Хаджи Димитър и Стефан Караджа. През 1868 г. Ботев се записва в четата на Жельо Войвода, на която е определен за секретар. Тогава написва стихотворението „На прощаване“. Четата се разпада и не преминава Дунава. Ботев прекарва зимата на същата година в една запустяла вятърна мелница край града. Тук живее с Васил Левски. На 10 юни 1871 г. издава първия си вестник „Дума на българските емигранти“. През октомври същата година участва в годишното събрание на Българското книжовно дружество. През април 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор. Освободен е след застъпничеството на Васил Левски и Любен Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов. Списва във вестник „Свобода“, който си сменя името на „Независимост“, а по-късно работи като сътрудник и съредактор на революционния орган. На 1 май 1873 г. издава сатиричният вестник „Будилник“. На 20-21 август 1874 година участва в общото събрание на БРЦК и след това продължава да работи като негов секретар. Застава начело на организацията след обесването на Васил Левски. След избухването на въстанието в Босна и Херцеговина през 1875 година БРЦК под ръководството на Ботев започва подготовката на въстание в България. Преждевременното му избухване и неуспех довежда до оставката на Ботев.  През май 1876 г., вследствие новината за Априлското въстание, Ботев организира чета. От Гюргево се качва с част от четата си на кораба "Радецки" на 16 май и един ден по-късно заставят капитана Дагоберт Енглендер да спре на българския бряг. От Козлодуй четата се отправя към Балкана, минавайки през десетина села. Много малко българи обаче се присъединяват към четниците, въпреки предварителните очаквания. Четата води няколко боя с преследващите я османски потери. На 1 юни (20 май стар стил) 1876 година е последният тежък бой — привечер след сражението куршум пронизва Ботев.