Георги Лозанов: Обвиненията срещу СЕМ подгряват атмосферата за нов медиен закон

Вчерашните критики към Съвета за електронни медии, БНТ и БНР в пленарната зала имат за цел да подгреят атмосферата за нов медиен закон, коментира председателят на медийния регулатор доц. Георги Лозанов пред OFFNews.

"То даже бе изречено от Мартин Захариев (депутат от Коалиция за България - б.а.) пряко. В това няма нищо лошо, стига законът да не се готви с цел да се направят поредните кадрови размествания, а да е с нова философия за цифровата ера. Но той може да се пише само в ситуация на голямо обществено доверие към парламента, за да се постигне професионален и обществен консенсус", смята шефът на СЕМ.

По време на отчета на СЕМ вчера Татяна Буруджиева (Коалиция за България) нарече регулатора "брадясал, мухлясал и прашасал" и го обвини в липса на адекватен контрол над обществените радио и телевизия, които не оправдавали държавната си субсидия. (Подобни критики бяха отправени отново от депутати през юли т.г.) СЕМ бе критикуван дори за забавянето на цифровизацията - нещо, което е изцяло извън юрисдискцията на съвета (виж по-долу).

"От парламентарна трибуна, която е най-високата политическа институция в държавата, не може да се задават предписания, поръчки, претенции по отношение на медиите. Защото смисълът на разделението на властите е това", посочи отново той. Според медийния експерт има загнездена убеденост, че който постигне парламентарно мнозинство, може да го използва като база за влияние върху медиите. "Това е демократично отклонение, която през прехода отново и отново се рециклира. Все се надявам най-после да спре тази нагласа, но тя има все по-устойчиви прояви", е неговият извод.

Лозанов определи като "жанрово неразбиране" очакванията на депутатите към неговия доклад. "Според закона ние на всеки шест месеца публикуваме отчет за нашата дейност, а се оказа, че те очакват доклад за развитието на медиите. Това е друго. Може да изготвим такъв експертен доклад, но засега законодателят не е поставил такова изискване", каза председателят на СЕМ. 

Ако предишното бе жанрово неразбиране, неразбиране на правомощията според него са критиките, които СЕМ отнесе за забавяне на цифровизацията и скъпата й реклама с държавни пари. "Това е далеч от нашите правомощия. Ние сме програмен, не далекосъобщителен регулатор (какъвто е Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) - б.а.). Въпреки това преди една година направо една широка дискусия с международно участие тъкмо за да анализира и припомни всички проблеми по цифровизацията".

"Говоренето от политическата трибуна и от политици не позволява опити за предписване на поведение на медиите и регулатора. Неслучайно основните говорители (Татяна Буруджиева и Мартин Захариев - б.а.) са хора, които са отскоро в ролята на политици и са със самочувствие на ескперти. Но те трябва да носят отговорността на новата си роля", разсъждава върху вчерашната сцена в пленарна зала председателят на СЕМ. 

Защо се бави цифровизацията?

Забавянето на прехода към цифрова телевизия бе обяснено от управляващите с отложения втори конкурс за декодери за бедните заради очакван отговор от Еврокомисията за положителна санкция на тази процедура.

Според експерти обаче причините са по-сериозни. От една страна, изграждането на новите мрежи за цифрово излъчване е закъсняло с години. Има съмнения, че немалка част от хората без договор с кабелен оператор може да останат без ефирна телевизия след 1 ноември заради недобро покритие на цифровия сигнал.

Дамоклиев меч, който виси на цифровизацията, е и заведеното дело срещу страната ни дело в Европейски съд в Люксембург. То е заради опорочените конкурси по раздаване на лицензи и може да навлече на бюджета сериозни финансови санкции. Според констатацията на Еврокомисията, вместо да създадат конкурентна среда, конкурсите за мултиплекси са довели до монопол в сектора.