На гости на най-късметлийското село

Докато по "Дарик" тече разговор за посещението на милиардера предприемач Ричард Брансън у нас, минаваме покрай табелата на вероятно най-късметлийското село в България - гоцеделчевското Абланица.

Там ни водят не една, а цели четири истории за големи печалби от лотарията.

Влизаме в селцето и питаме къде е магазинът на Айшето. В Абланица всеки я знае. "Ааа, Айшето, дето удари джакпота ли? Ей там, след площада вляво".

Магазинът на Каньо, както го знаят всички в селото, е спирка и за много други хора от съседните села, а причината е една - там работи Айше Гърбева, която за няколко месеца е продала 3 печеливши билета от "Националната лотария".

От декември до днес Айше е продала печеливши билети за 50 хил., 300 хил. и 400 хил. лева. А за нейно щастие билетът за 300 хил. лева е бил точно неин.

Естествено изглежда да я попитаме какво е първото нещо, което е направила с парите. "Ами, аз си имам всичко, още нищо не съм си взимала", казва ни Айше.

Пред магазина на Айшето

Докато разговаряме с нея, в магазинчето ѝ постоянно влизат хора, много от тях дошли именно за билетче. Селяните я имат за талисман и не са далеч от истината. Докато клиент си поръчва от специалните бургери на Айше - питка с шпеков салам, кашкавал, зеле, лютеница, пуснат в микровълновата за 30 секунди, ние си взимаме билетче, за да пробваме късмета на продавачката.

Ура! От билет за 3 лева удряме печалба от 5 кинта, които веднага отиват за специален бургер. Пътят от София до Абланица е дълъг и изтощителен и трябва да се презареди.

След като един от клиентите на Айше си тръгва със същия бургер, цигари и билет, разбираме, че това е един от първите победители на Абланица в лотарията. "Той спечели 10 хил. лева от една бензиностанция", каза ни почти шепнешком Айшето.

Питаме я вярва ли в късмета?

"Как да не вярвам. Че то нали късметът ми помогна и на мен, и на другите."

Преди да удари печалбата от 300 хил. лева, сънувала странен сън. "Видях мой много близък човек да плаче. Сълзите му бяха парите, така го виждам", разказва продавачката.

50 хил. лева от билет, продаден от Айше, печели и учителка по литература от местното училище, което е точно срещу магазина на Каньо. Противно на нашите очаквания, Абланица вероятно е най-живото село, което сме виждали, пълно с деца и младежи по уличките. На път към мястото дори качихме стопаджии десетокласници, които се прибираха от училище.

400 хил. лева печели друг човек, дошъл при Айше от Абланица. Три пъти седмично Айше зарежда магазина с билетчета, а тя самата признава, че търка билетчета от дълги години. В магазина си работи от 30 години и не смята да спира. С парите от лотарията смята да инвестира в недвижимо имущество.

Оставяме Айше да работи в магазина на Каньо, тъй като часовете в училището свършиха, а гладни дечурля копнеят за селските ѝ бургери. Излизаме от селото под съпровода на уредбите на селската джамия, а по радиото вече звучи вечният хит на АББА "The Winner Takes It All".