Младата господарка на куклите

Тя е Жаба. И Тръстика. И Котката. И Еленчето.

Всъщност тя е млада жена, а това са различни нейни превъплъщения. Обикновено е облечена в черно и движи своите герои на сцената, защото е куклена актриса.

Биляна Бозинарева е родена на 1-ви ноември 1989-а година. Израства в Смолян, където като малка тренира ски бягане и дори печели два медала на републикански състезания. Не бях достатъчно добра, за да продължа с това, казва тя.

После завършва Икономически техникум, но така и не се научава да оправя дебита и кредита от часовете по счетоводство. За сметка на това там учи испански език. А и беше близко до вкъщи, усмихва се иронично Биляна.

Питам я как разбра, че ще бъде актриса, а тя се затрудява да ми отговори с точност. Мен малко ме вее – самоиронията й е тънка и на място. Спомня си, че първо е искала да стане певица, а после хирург. Но театралната школа в Смолян, която тя посещава тогава, я тласка към сцената. Веднъж завинаги. В театъра и изкуството въобще я въвежда актрисата от Родопски драматичен театър „Николай Хайтов” Емилия Ованесян.

После Биляна кандидатства в НАТФИЗ, като на първо място в списъка с желанията отбелязва актьорско майсторство за драматичен театър. Не я приемат. Тогава вероятно родителите ми са си мислели, че ще се откажа, смее се тя и казва, че въпреки това не е срещнала тяхната съпротива, дори са й помагали финансово по време на следването. Майка й е шивачка, а баща й стругар – и двамата не се интересуват от изкуство и дори впоследствие не посещават представленията, в които дъщеря им участва. Разбирам ги, казва Биляна. След като на втората година я приемат в специалност „Актьорско майсторство за куклен театър”, това вече е началото на нейното личностно и професионално развитие. На нейния път.

Защото Биляна не желае да напусне България и да работи какво да е, а предпочита да живее като актриса. Засега във Видинския Държавен куклен театър, където постъпва на работа, веднага след като завършва НАТФИЗ. На пръв поглед Видин не е най-привлекателното място за живот и работа, но „бяхме трима приятели и заедно решихме да отидем там като трупа”, разказва тя. Просто решават, че ще бъде забавно и го правят.

Парите не са достатъчни, но тя не спира да играе с ентусиазъм и хъс. Пари се намират – ако трябва, ще работиш нещо друго временно, но ще се справиш, казва младата актриса. „Можеш да работиш като аниматор на детски партита, но... и това не е работа – понякога родителите са капризни. Лично аз не съм добра в това. Ясно е, че актьор къща не храни, но избрах да съм тук, във Видин.”

Първата й роля е на Херцогинята от „Принцесата и свинарят”, естествено в театъра във Видин. Постановката е с марионетки. Следват „Ръкоплещене”, „Рибярят и златната рибка”, „Как се гони страх”, „Бременските музиканти”, „Съседски закачки” и „Чедо”, където Биляна е в ролята на майката на бременна жена. За тази роля актрисата казва, че се страхува да не остарее с такъв характер. Явно ролите учат.

През 2015-а година трупата е номирана за наградите ИКАР за „Индивидуални постижения в областта на кукления театър” за актьорските си превъплъщения в „Бременските музиканти”. В началото приема номинацията като вид подигравка. Шегува се, че първо „тъпчем кебапче и после на ИКАР-ите в подобаващо облекло”, тъй като условията, с които разполагат във Видин не са изискани, още по-малко луксозни. Обаче искрено се забавлява на церемонията, въпреки че не печелят приза.

Миналата година бусът на театъра беше откраднат, случаят беше отразен в медиите. Вътре са били и декори от две представления. Може би ако държаха буса на паркинг, той нямаше да бъде откраднат, споделя тя, но Видинският театър е принуден да пести средства. Както и повечето театри в България.

Питам я как минава един неин ден в театъра. Разказва ми, че става рано, приготвя се бързо и отива там, където ще репетира. Облича сценичното облекло и разиграва някои етюди заедно с другите, докато ни харесат. Казва, че се дразни, когато някой няма воля да направи нещата добре. Скучно ли ти е на теб, няма да впечатлиш и публиката, обяснява Биляна. Вече не изпитва стрес, когато излиза на сцената при представление. Само мъничко свиване, когато застане зад кулисите. „То е все едно скачаш в нещо – хем ти се иска да скочиш и да потънеш, хем да издърпаш другите при теб. Но първо забравяш за себе си и за своите проблеми. Това е задължително.”

След представление трупата пие биричка някъде заедно, освен в случаите, когато Биляна не е доволна от представянето си. Тогава се затваря сама с тъжното усещане и мисли къде е сбъркала и как да поправи грешката си.

Не липсват и забавни истории в ежедневието. Така например, веднъж назначили нов сценичен работник. Докато репетирали, режисьорът подвикнал на сценичния да оправи крачола (крачоли на сценичен жаргон са кулисите), защото стои неподходящо. А сценичният работник – смее се Биляна – се наведе и започна да оправя крачола на своя панталон.

Друг път пък се случило да гостуват с представление във Ботевград. Там публиката се състояла от деца от малцинствата. Те са доста по-темпераментни от българчетата, споделя актрисата. Слушат и гледат внимателно и с интерес, но и се смеят, и се радват истински. Реагират на всичко и като цяло много се забавляват. В края на постановката децата дойдоха при нас и ни казаха: „ние нямаме цветя, но имаме мартенички за вас” и ни подадоха мартеничките. После се ръкуваха с нас така, все едно сключваме някаква сделка.

Ангажиментът й във Видинския театър включва поставяне на представления по различни детски градини, училища и други институции в самия град, но и в околните градове. Обикновено децата се смеят на глас, защото им харесва това, което гледат и Биляна се възмущава, когато учителките или майките постоянно им правят забележка да пазят тишина, шъткайки им. Друг неприятен момент е, когато учителите решават точно по време на пиесата да обсъдят манджите, които ще сготвят довечера или някоя апетитна клюка. В такива случаи млъкваме за малко или ги гледаме настоятелно, но не винаги помага, дори понякога се озлобяват към нас, актьорите – разказва Биляна.

Много модерно е напоследък децата да си правят селфи. Всички деца са модернизирани и постоянно снимат, казва актрисата.
Биляна не мечтае за бляскави награди. Тя мечтае да пътува по света. Не прекалява с алкохола, въпреки че поводи да се напиеш има много, както казва тя. Не става с жалване, жив си, здрав си, млад и красив и това е достатъчно – това е нейното житейско кредо. Смее се незлобливо, когато някой й каже „изиграй ми нещо, щом си актриса”. Не вярва, че актрисите са вятърничави жени, а че това е до човек и е въпрос на ценностна система. Тайно се плези пред огледалото. Пътува много из провинцията, но освен да нахрани бездомните кучета и котки, сама не може да пребори всички проблеми, които съществуват там. Съвсем скоро ще посети Палермо като културен обмен. И сега е щастлива, но като че ли й се иска още мъничко щастие...

В момента играе в „Корабчето на мечтите” от Георги Джилянов. Постановката е на Веселин Анев и Видински куклен театър.

_________________________________
При интерес към новата книга на Диана Маркова - романа "...Три, четири" - може да се свържете с автора на адрес diana.markova@gmail.com.