Вечер в памет на Кирил Кадийски прави ''Колибри''

Издателство „Колибри“ кани на вечер в памет на Кирил Кадийски. Тя ще се проведе на 9 февруари, понеделник, в 18:30 ч. в Каза Либри (Casa Libri) на ул. „Цар Асен“ 64 в столицата. Там издателството ще представи най-новите издания с негови творби - „Поезия 1“, „Поезия 2“ и „Антология на френската поезия“ в 3 тома, съставена и преведена от самия него.

Събитието отдава заслужена почит на един от най-значимите български поети и преводачи, чиито творчество и културен принос остават дълбоко вписани в литературното ни наследство.

Кирил Кадийски (1947–2025) е автор на множество поетични и есеистични книги и един от най-изтъкнатите преводачи на френска и руска поезия у нас. Негови издания излизат във водещи европейски страни, а френското списание „Нувел обсерватьор“ го нареди сред най-значимите съвременни поети. Отличаван е с престижни литературни и преводачески награди, кавалер е на френския „Орден за изкуство и литература“ и е член на редица авторитетни академии. Творчеството и преводаческата му дейност превръщат името му в мост между култури и епохи - наследство, което продължава да вдъхновява.

В събитието ще вземат участие приятели и гости.

Тук можете да видите и чуете Кирил Кадийски в едно от последните му интервюта в подкаста на OFFnews с Манол Глишев:

ИЗГНАНИК НА ЗЕМЯТА
(откъс)

Насита нямат алчните души!
Зелен вампир, дървото месечината души,

жълтиците й спастрени да вземе,
да ги плячкоса и самото то след време

да се зарине в злато пак, в окървавено злато.
И ще кълне, и ще проклина свойта участ зла то!

Дали кинжал и примка, и отрова,
или ГУЛАГ – не, няма връщане от рова,

а може би вратата, през която кой не влезна,
но не излезе никога – отново висината звездна

да зърне като Данте. Или по-смразяваща картина –
че днес светът и адския девети кръг надмина

и този свят отново цял е в пепелища,
и пепелта на сълзи, пот и кръв не се насища.

Дали пък Господ бог отново кал не меси
за нови люде – да спаси земята от безкрайните намеси

на днешния човек – безумна твар! – в делата божи?
Не може вече този свят да се лекува с кървавите овчи кожи

на облаците, ни да се закърпи израненото му тяло
с дъждовни сребърни конци. Създание изнемощяло,

добре е вече този свят да си отива.
Жестока участ! Но Земята е къде по-уязвима и от Тива

със седемте врати… Която днес е там, където
не се излиза – и през седем порти! – от Небитието…

Следете новините ни в GoogleNews