По чистия път на съзиданието – портрет на художника Ставри Фотев

В негово присъствие хем се стопляш, хем на душата ти ѝ става леко и комфортно. Пред страничния наблюдател веднага изпъкват високата култура и маниерите му на джентълмен, а неговият интелект не може да се изплъзне от вниманието на нито един събеседник. Обикновено е ведър и дружелюбен, което дори само по себе си го прави ценен познайник.

Солиден, но не и отегчително сериозен; здраво тяло с къдрава коса и сияйна, повличаща към разговор усмивка; оставя впечатление за стабилност и за човек, на когото можеш да имаш доверие; дали е така твърд в принципите си? И какво дава сили на хора като него да устоят на лековатите изкушения на съвремието – като повърхностното мислене, апатията или откровената омраза?

Това е Ставри Фотев. Роден е през 1974 г. в Пазарджик, но отраства в чудния – в спомените му – град Белово. Малкото градче е разположено в отсечката между София и Пловдив и разполага с впечатляващи природни дадености – това е място, на което се пресичат планините Рила, Родопи и Средна гора и през което текат реките Марица и Яденица… Наоколо се простират градовете Пазарджик, Пловдив и Велинград, и се усеща изобилието от водни ресурси и плодородни почви. Допускам, че именно природното богатство и заобикалящата го красота забъркват у него онази магическа смес, от която години по-късно се ражда художникът Ставри Фотев. Освен това още тогава – в ранното му детство – историята и традициите на Белово захранват нестихващия и днес интерес на мъжа към минало, познание и духовност.

А иначе – детство като детство: безгрижието и спокойствието на осемдесетте, свободните игри, приятелите. Пълноценни игри и весели спомени – тогава всичко се случва с лекота като във вълшебство. Немалко месеци момчето прекарва и на морето, понеже баща му е родом от Бургаско.

„Рисувам откакто се помня“, споделя той, когато говорим за детството му. Ставри започва пътя си на художник с рисунки на животни и динозаври. В първите класове на училището близки и учители го ангажират с по-сериозни занимания с рисуване и момчето започва да участва в пленери и конкурси. Това са времена на периодични асамблеи и инициативи, в които младите таланти получават възможност за изява. След това, в малко по-горните класове, в часовете по рисуване той се среща с живописта, графиката и иконописта, редом до задължителното рисуване с молив, туш, въглен и креда.

Когато завършва осми клас и настава време за кандидатстване в средните училища, Ставри е поставен пред опцията да продължи образованието си в Художествената гимназия в Казанлък, но идеята така и не успява да го омае достатъчно и младежът постъпва в гимназията на Белово. Заниманията с изобразително изкуство продължават под ръководството на художника Крум Бумбаров – учителя по рисуване, към когото Ставри и сега таи признателност.
Математиката също се отдава на момчето и той – след като завършва гимназия – кандидатства в Лесотехническия университет, специалност Ландшафтна архитектура. Разминава се със студентската скамейка заради няколко стотни в успеха на изпитите. И влиза в казарма.

За което не съжалява – защото там минава през една от важните школи в живота си. Службата в танковата бригада го научава да се грижи за себе си и да се бори за успеха си, а това, както знаем, са безценни качества. След радиотелеграфическата си служба в казанлъшкото казармено поделение, където между другото успява да се яви и на конкурс за проект на военен герб, през 1994 г. се уволнява и успешно записва висше образование в желаната специалност.
Кандидат-студентските дни на Ставри не отстъпват на еуфоричното настроение на футболните запалянковци, които тогава следят Световното първенство. А и студентството му не пада по-долу от характерното младежко пребиваване в Студентски град – весели дни, диви купони и безкраен празник. Лишен от болни амбиции – да стане велик художник или знаменит архитект – Ставри Фотев, като един истински уравновесен Телец, се отдава на ландшафтната архитектура – професията, която и днес практикува с жар. Биологията го вълнува от дете, а оттам вероятно произхожда и любовта му към природата изобщо. Освен ботаника и дендрология, цветарство, паркоустройство, дизайн на градската среда, в университета изучава и доста по-сложни технически и строителни дисциплини, което не му създава трудности.

Като значими проблеми свързани с този занаят днес Ставри Фотев отбелязва неразумното застрояване и презастрояване като начин за печалба, което „краде“ от съответно необходимите зелени площи, както и пестенето на средства от инвеститорите, когато се стигне до реализиране на одобрените проекти. Той е засадил не едно дърво в живота си, така че на активната му позиция на гражданин, редом до дипломата от ЛТУ, може да се разчита. „Ландшафтният архитект е като художник, който рисува със зеленина - създава жив пейзаж, жива картина, която се развива във времето и пространството“, отбелязва специалистът.

И тъй като и в двете области има творчество, а паралелното им практикуване осигурява разнообразие, Ставри живее в баланс. Това, което не му достига, вероятно го води напред с дръзновение.
Предпочита да работи с акварел, защото това е много ефирна и лека техника, макар и в същото време да е много прецизна и трудна. „При акварела имаш право много малко да бъркаш поправимо – сбъркаш ли, почваш на чисто. Колкото и да е трудна обаче, тази техника за мен е много чаровна – харесва ми как светлината се разлива. Иконописта се доближава до акварела – може би по това, че образът трябва един вид да прозира; все пак иконата символизира божието присъствие. Трябва да се придаде нематериалност на образа, светлината да струи от него, а това и при иконите, и при акварела се постига внимателно чрез плавни преливания и бликове.“

Като художник в биографията му преобладават много съвместни изложби с други автори, но между 16 и 25 май т.г. ще имаме възможността да разгледаме акварели и икони от Ставри Фотев в пространството за култура и изкуство The Art Foundation в София – самостоятелна изложба на родени от пътешествията произведения. Ето какво още казва той за темата на изложбата:

„В изложбата има обвързване на иконите с акварелните пейзажи, които показвам. Тематично и смислово. Работите ми са следствие от пътуванията ми през последните години и изобщо от пътя, който изминавам – като човек и като художник. Затова и я кръстих „По пътя“ – пътя като пътешествие и пътя на духовно търсене и съзряване. Ходя по планини, реки и върхове. Бях на Атон, в Зографския манастир, из българските манастири и крепости. Обикалях из Родопите и Странджа, посетих тракийските светилища – от Белинташ, през Кърджали, Перперикон и крепостта Моняк, до Татул и Мишкова нива, Бегликташ. Обикалял съм в Италия, Гърция, Македония, Сърбия. Скицирам местата, на които ходя, а понякога и снимам, и после рисувам.

Относно рисуването на икони – мисля, че всеки в една или друга степен вярва в нещо. Не мога да кажа, че съм дълбоко религиозен, но съм православен християнин – баба ми ме закърми така, беше много набожна, дядо ми е бил послушник на Атон, кръщаван съм тайно през комунизма. Чел съм ерминиите и се възхищавам на зографите. Изконната българска религия още от времето на Първото българско царство е християнството и смятам, че то е едно от нещата, което ни е съхранило като народ през вековете.“

Ставри Фотев е автор на кориците на няколко от книгите на Ивайло Гогов. Обича да чете и чете много – от малък досега. Харесва Селин, Маркес, Селинджър, Ремарк и други световни автори. Обича и поезия. С любопитство разгръща и историческите томове, а човек лесно забелязва ерудицията му по отношение на история и география. Сред големите имена на български художници, на които се възхищава, са Константин Щъркелов, Дечко Узунов, Иван Милев, Станислав Доспевски, Владимир Димитров – Майстора, като не пропуска да спомене и факта, че всеки от световните художници, от Ренесанса до модернизма, е оставил по нещо у него.

Едно от нещата, които го отличават от масовия човек, от поп културата и от пошлите порядки в обществото, е това, че той не търси скандал и не преследва идеята, че за креативност е необходимо пропадане с алкохол или наркотици, както се случва често с артистите. Ставри е избрал съзиданието като философия и начин на живот. И тъкмо съзиданието му носи чистотата и извисеността, които откриваме при него.

Да си пожелаем повече чистота като неговата. И повече смисъл по пътя.

__________________________________________________________
При интерес към новата книга на Диана Маркова - романа "...Три, четири" - моля, свържете се с автора на този адрес: diana.markova@gmail.com.