Парчета от БГ-рокхрониката: 20 години празници в „Музикална Кутия”

И в нашия си, и в музикантския форум, където редовно съобщавам за провежданите „мероприятия” в Рокателието за Музикални кутии – в студиото и на линка на ОФФРОУД Радио, имаше хора, които ме окуражиха за някои юбилейни начинания. Оставих ги за декември – защото месецът е някак празничен.

А могат да се пресметнат не една бележити дати, свързани с предаването: например точно 20 години от влизането на рокаджии в Операта за ознаменуването на Стотната „Кутия” /на 2 дек.1992 г./. Което значи пък и точно 22 години – само след месец - от пускането ѝ в ефира /2 януари 1991 г./. Изтичат също 22 години от старта на единствената /какво да се прави, така и си остана; нямаше друго подобно място за демозаписи и нечувани групи/ българска Черна роккласация „Блек Топ: Гласове и мелодии, които не помним” /м.юли 90-та/ и точно 15 – откакто тя отлетя в ефира, свършила каквото можеше да се направи за българския рок /март 97-ма/. Гошо Минчев още беше сред нас, но интернетът го нямаше даже /ако четящите се сещат за една негова песен, от която перифразирам/ и архивите бяха бегли. А събирането им – занимание самотно: или оставяш в къщи някой от домашните да обръща 90-минутна касетка, на която се записваше онова, което се случваше в студиото и течеше по БНР. Или в малко по-щастливи случаи с налична техника и услужливи колеги /пак в БНР, но сетне и в Дарик/, да успееш да свалиш предаването на лента или на професионалния дек в апаратната.

И, все пак, оказва се, че най-важните събития са оставили следи. Трябва да съм благодарен на възможността да си купувам предимно хромови касетки. И на приятели чужденци или „тираджии” /по-скоро децата им, мои побратими от хайфисткия клуб на "Брадърите", много преди да се роди псевдошоуто/ - защото в края на 80-те ги имаше предимно в Корекома. Едва от месец пък се намери ентусиаст /разбира се, също приятел/ с възможности, който взе 10 „студийни пити” /т.е. едва първите ок.400 минути с вероятно по-добро качество/ за да ги прехвърля и цифровизира. Затова – в празничния месец на Музикална Кутия в Оффроуд Радио, да го кажа простичко -  подготвил съм онова, което успях да приготвя. Но не е малко, нямо го никъде. А Медията, „тубата”, сървърите ни поне, ще го съхранят по-„използваемо”. Сега е моментът да се извиня на онези, които са прочели дотук, но пък смятат българския рок за „чесане на краста” или безсмислено занимание – не си губете повече времето със статията или записа в „склада” за мултимедийните ни архиви. Нищо лошо.

Продължавам за останалите. Бяха години, когато врящото от обществено-политически емоции родно медийно пространство помогна на новото тогава предаване да се развива някак встрани от цензори и зложелатели. Не им беше до рока, но рокът тътнеше все по-мощно с края на десетилетието и новите надежди.

През 1989 г. рокаджиите сложиха капак на последния „Ален мак” и бяха най-искреното и ангажирано творчество, представено там. „Рок под звездите” в Приморско заби следващия пирон в разнебитената конструкция на канонизираната естрада. Милиционерите още не бяха свикнали и дръпнаха шалтера на тока на последното сборно парче там. Но пък годината завърши с невиждания „Рок Ринг” на стадион Академик, където 41 групи от 13 български града се вихриха точно 1110 минути. Не влязохме в Гинес, но пък бях водещ.

През 90-та „Ера” взеха онзи големия помпозен и телевизионен „Златен Орфей” с „Градът”. Проведе се митинга „Рок против цензурата” на Синьото кафе – на 50 м от входа на БНР, където се подвизаваше Комисията, дето не пускаше новите групи в двете национални медии. Имаше и „Рок за демокрация” /март/ в зала Фестивална. Поредицата винилови плочи „БГ Рок” на Комсомола и Балкантон тръгна с по две банди в тава. Комисията падна.

Но пък, не мога да скрия, че в Националното радио – в програма „Хр.Ботев”, където се „начертаха проектите” за сглобяване на Музикални Кутии, беше тогава възбуждащо, съвсем по рокаджийски трескаво и твърде подходящо да се пусне това предаване. Жалко, че снимките са малко от тогава: по 10-15 души гости и приятели, просто наминали „и тази сряда” – в студиото и апаратната на стария „ботевски” етаж. Един куп рубрики, правени от колеги /двама от които – музиканти: Ники Донков, китарист в „Дисонанс” и журналист и Митко Каруцата – с псевдоним „Ханс-Дмитрих Генчев”, още преди да хване и перото и китарата на „Ак.Неделчев Бенд”/. Понеже бяхме въртели половин година Блектопа в съботното „Как си ти?” на Антон Митов, най-естествено беше аз да съм му автор и редактор в събота, а той – на мен същото за средите. Друг приятел, колега и мераклия с няколко езика, от „прослуша” на БНР-то, се захвана да събира автентични изказвания на прочути рокаджии от разни чужди емисии и те можеха да се чуят само при нас. Ходехме „По дънки на опера”, „Рок Лексикон”-ът беше пълен с най-доброто на най-добрите, антикварно ценно за маниаците или съвсем ново. Сглобихме и „Брилянти от компакт-диск”, защото след музикалните редактори от „класиката”, първи завъртяхме направо от плеърите. Впрочем, само 3-4 от близо 30-те сигнала-рубрики на предаването, не са правени от най-добрите ентусиасти в техническите апаратни на Националното радио. Екипът беше постоянен и великолепен: саундмейкър Джордж Буч, репортерките ни мис Гори Бел и след нея мис „Дабъл Ти” - Таня Томова /също и Мис Хотметъл BG News/, Би Би „Дъ Уизърд” и Ди Ми „Дъ Уизърд” – двете ни музикални редакторки.

Винаги сме имали живия контакт с феновете на Кутията, правехме и много загадки, най-често обезпечени с награди от приятелите от „Рива Саунд” и „Фонобутика Грами” – връчвани именно при тях по обед на Синьото кафе/… А двете ни „телефонистки” пък се помещаваха на половин етаж под студиото и тичаха с листчетата насам-натам. Но по някое време една бъдеща Мис България /Вили Гълъбова – най-интелигентната и готината/ и една бъдеща Мис Ритъм /тук колегата Янев трябва да помогне в спомените/ вдигаха телефоните или помагаха на екипа.

Още от първата година в ефира, предаването направи свои годишни класации за Откритие и Разочарование на годината, за Лайв и Антилайв, за наш и чужд албум. Дано се сещате – тогава се пишеха истински хартиени писма с ръкописни словоизлияния, пращаха се по пощата и се четяха на живо, шумейки с листовете. За Черната Роккласация /Блектопа/ годишно идваха над 1500 писма, за годишния обзор на Кутията – над 300 само за месец.

Толкова с парчетата от хрониката на 1991-ва. Предаването се е излъчвало последователно в БНР – пр.”Хр.Ботев” и дори за половин година в „Хоризонт” /1996-97-ма/, 4 години в „Дарик”, по една-две в „Експрес” и „Алма Матер”; по-големи или по-малки изделия сме сглобявали и в „РФИ” и в „Радио Спорт”. Създадохме я и основната й тематика – „материалът”, с който ги „пълнехме” – винаги е бил българският рок. Имаше едно шеговито лого по някое време – когато примерно, идваше група с още недовършен новия си албум и правехме гостуването и го завъртахме – защото и те и водещият нямахме търпение да чакаме още студийни графици и да досъберат парите. Та, казвахме: в Кутията БГ-рокгрупите представят албумите си, преди още да знаят, че са ги записали.

Подобаващи бяха и празниците ни. След като за пръв път млади български рокгрупи свириха в зала 1 на НДК – на афиша написахме „Първи Рок конгрес”, а любопитни англичани от BBC Channel 4 Europe Express го заснеха - още в края на втората година от старта, отбелязахме изделие №100. Този път рокаджиите влязоха в Операта! Малко смях: не в голямата зала, а в клуба на Операта и час и половина от там директно се предаваше в ефира на Радиото. Междувременно, MTV беше направило страшно популярни акустичните прояви на звездите. Затова за 200-та Кутия организирахме невиждано до момента у нас 200-минутно Unplugged-парти в Ялта клуб и дори го записахме цифрово. Сетне излезе и касета, а поканените колеги от Нова ТВ пуснаха 3 едночасови предавания от купона. Следващата кръгла „кутия” бе на живо от площада в Добрич с местни и поканени наши банди.

Но в предаването пък отразявахме /някои записи се пазят/ и големите фестивали по време на съществуването й: „Бяла Светлина” на Анди Барет от Приморско, варненските „Откритие” на Доно Цветков, добричкия за млади таланти. Нещо от всичко това, плюс всички годишни победители в Блектоп-чарта /1990-97/, ще ви предложа този месец в нашата Медия – в текст и звук.

/Излъчванията и записите са били в различни радиостанции и там също имахме гордостта, че въртим българския рок. Затова пускахме и джингли на радиото. Понякога доста – като на инат. Някъде съм ги „поизчистил”, но автентичността и колегиалната етика не ми позволява да ги „махна” съвсем – това е радио рокхрониката на рока наш (Второто поколение и следващите) и предаването./

Пишейки тези редове в момента, знам само, че съм ви подготвил звук и поздрави от Музикалните кутии № 100, 150 и 200 – излъчвани в БНР и Дарик. Плюс един ценен обзор на, хм, демо и непусканите записи в "Блек Топ: Гласове и мелодии, които не помним” – годишните чартове Топ 7, за цялото му съществуване. Ще се окаже, че не сте и чували за тези парчета и групи – та как да ги запомните. И двучасов репортаж с живо свирене и интервюта от феста на Анди Барет в Приморско, 96-та. /Там гвоздеите са „Остава”, Кембълът, болярите от „Додо” и бандата на Анди в България./ Докато се върнем до 1996 година, вероятно ще имам и негово интервю от скайпа и няколко от новите му парчета, правени вече в мъгливата Британия…

Музикална кутия № 100, 2 декември 1992 г., кафеклуб Операта, БНР-пр.”Хр.Ботев”: Начало със сборна формация от Кръпката, Павел Васев /”Конкурент”/, Иваца от „Орион” и Румен Антов – Ричи /най-новата му днешна група е „Магнетик”/. Коцето-Калки с Дони пеят прочута канцонета, а „Медикус” с Милица Божинова – кънтри. Междувременно има включвания от останалите в радиостудиото тон-режисьор и мис „Дабъл Ти” и всякакви тостове, поздрави, торти, обаждания от слушатели и на живо от Операта – от колеги от медии /защото по онова време само роквестниците бяха поне 3!/. На сцената се изреждат още „Клас”, „Ер Малък” и Милена, "Епизод", после и „Дисонанс”. Брадърът Н.М.Кънчев /само след 2 месеца ще стана нещо като съзидател на музикалната линия на „Дарик радио” и ще го поканя да води предаване в четвъртък, но засега той е с репортерката си Маги и списва „Рок Булевард”/ ни поднася шампанско с черен етикет. И… изобщо купон! За някакви си 85 минути. Качеството..., ами то е просто историческо.

Музикална кутия № 150, 1993-а, студиото на Дарик: С преместването на Рокателието в частния ефир знаехме, че ни чака голямо предизвикателство за следващата „стотна”. Решихме „малкия юбилей” – сто и петдесетата Кутия да си направим на място в радиото с приятели, фенове, домашна торта от фенки, пак шампанско и много специални – изпяти и просто изказани – поздрави от рокаджиите. Таня Томова успя да запише някои предварително /имахме и втора репортерка Мис Рейли/, а други пък се бяха подготвили и ни изненадаха /с което си заслужиха и по-твърдия алкохол/. Ще чуете Чайката от „Тъмно”, президентите от „Рива Саунд” /Васко, приятелю, няма да те забравим!/, Насо Русков, Румен Бояджиев, вездесъщият Кембъл /и ти ни липсваш, човече!/, хората от „Графити студио”, „Епизод”-иците, „Креш”, „Рег Долс”, „Акага”, „Атлас”, „Киора”, „Дисонанс”, Кольо Гилъна и дори Наталия от „Рококо” /която ни се обяснява в любов – на предаването, де/. Монтажът е ок.15-минутен и съдържа някои реминисценции от предишния празник.

Обобщено казано – 20 години от тези празници. В 100 минути. Надявам се да ви е любопитно, да се забавлявате и най-естествено – да се чудите кой - кой е отвреме-навреме. В сряда вечер в обичайния час на линка на Оффроуд Радио, от четвъртъка и със аудиофайла в „тубата”. Да живее Рокендролът! /както се пее в едно парче/.

П.С. Радвам се, че - макар с, хмм, "историческо" качество - пазя тия свидетелства от медийната радио-рокхроника на Кутията и БГ рока. Радвам се и, че 20 години по-късно има медия, на чийто сървъри те ще останат.
ЗАПИСЪТ от 100-на Музикална кутия: Една нощ в Операта от 2 декември 1992 г. вече е прехвърлен в новия ни "мултимедиен склад". (PS Докато там се "ремонтира", звуковият файл е наличен в MediaFire. Бел.Е.Бр. от окт.2017.)