Откъде идват легендите за мумиите

"Балсамирането е зловещ процес, който включва отстраняване на мозъка през носа. После се премахват вътрешните органи", казва Джон Джонсън от Египетското изследователско дружество, описвайки сложния процес на древна египетска мумификация, "после тялото бива изпечено и покрито с масла", пише Оливър Пфайфър за Би Би Си. 

От откриването на гробницата на египетския фараон Тутанкамон са изминали 95 години и събитието продължава да предизвиква митологично очарование. То подхранва въображението на филмовите дейци години наред. 

До голяма степен е кинематографичната измислица, че откритата мумия причинява някакво проклятие, което е известно като "проклятието на Тутанкамон".

Според вестникарски доклади в началото на 20-те години на миналия век, след откриването на гробницата са регистрирани преждевременни смъртни случаи на няколко души, свързани с експедицията на британския археолог Хауърд Картър "Долината на царете" от 1922 г., включително на богатия финансов помощник на експедицията лорд Карнарвон, който умира от заразена комарка през същата година.

Споделяйки приликите с други трагични чудовища от екрана като чудовището на Дракула - Франкенщайн, мрачната заплаха от мумиите може би е по-дълбоко вкоренена в нашето колективно съзнание след използването на темата от кинематографите, отколкото от откриването на гробницата на Тутанкамон и последвалите нещастни събития.

Откритието на гробницата е широко разпространявано по медиите. След медийната сензация около разкопките, една особена идея за Египет вдъхновява въображението на хората, които се захващат с развитието на архитектурния стил "арт деко".

Американските филмови къщи от 20-те години обикновено са украсени с екстравагантен египетски декор, който имитира въображаемото богатство на древната култура. За да капитализират тази мания Universal Studios реализират филмът "Мумията" през 1932 година. 

Борис Карлоф изиграва известния мумифициран свещеник Имхотеп, който се връща към живота след прочитането на магически свитък. Имхотеп се убеждава, че неговата изгубена любов Анкхес-ен-ен-Амон (кръстена след Анкезенамун, полусестра и съпруга на крал Тут) се е превъплътила в жена, която прилича поразително на покойната принцеса.

Тази история се превръща в желано бягство и развлечение за хората, живеещи по времето на Голямата депресия.

Сценаристът на филма Джон Л. Балдерстън е бил новинарски кореспондент, който съобщава за откриването на гробницата на цар Тут. По своята същност този атмосферен, предимно психологически филм е режисиран от германския кинематограф Карл Фройнд.

8 години по-късно излиза следващият филм от студиото на Universal. "Ръката на мумията" от 1940 г. е втора част на филма от 1932 г. Тогава и мумията си създава образа на огромната заплаха, която познаваме днес. Идеята за движеща се мумия е била напълно чужда за древните египтяни и противоречи на цялата концепция за мумифициране, която се стреми да запази мъртвите за един спокоен задгробен живот.

^{Снимка: basementrejects.com}

Легендата оживява 

През 1959 г. Hammer Studios отново връщат легендата за мумията на голям екран. "Мумията" на Терънс Фишър почита оригиналната легенда и разпознава романтичната привлекателност на създанието, като възстановява фигурата на Анкезенамун, наречена принцеса Ананка. 

^{Снимка: IMDB}

Едно смъртоносно проклятие спохожда екип от археолози в последвалото излизане на „Плащеницата на мумията“ от 1967 г. Учените са убити един по един от своето откритие. Смъртта настига и техния финансов защитник - арогантна карикатура на злополучния лорд Карнарвон, участвал в откритието на гробницата на Тутанкамон.

Красива египетска царица успява да се превъплъти в младо момиче (и двете играни от Валери Леон), заменяйки конвенционалната мумия в "Кръв от гроба на мама" (1971 г.), адаптация на романа на Брам Стокър от 1903 г. "Бижуто на седемте звезди".

Този филм изглежда измъчван от свое собствено проклятие. Пет седмици след старта на снимките, режисьорът Сет Холт изведнъж умира от сърдечен удар. По-късно един от предвидените да участват актьори бива бързо заменен след смъртта на съпругата си. 

След като очевидно се изчерпва материала за фараони и мумии, до края на века няма друга голяма продукция, посветена на древния египетски обичай.

Междувременно обаче някои фантастични приключенски филми използват египетската култура, мумифицирането и разкопките на древни артефакти.

Първото приключение на Спилбърг за Индиана Джоунс и „Похитителите на изчезналия кивот“ зависи от намирането на Кивота на Завета, в който се съдържат плочите, на които Бог е написал своите десет заповеди.

Филмовият продуцент също е продуцирал и "Младия Шерлок Холмс" от 1985 г., който се съсредоточава върху убиец, разкриващ древен египетски култ, който мумифицира живи човешки жертви като част от техния садистичен ритуал.

„Stargate“ на Роланд Емерих от 1994 г. разказва за учени египтолози, които откриват при разкопки в началото на ХХ век в долината Гиза в Египет, „Звездна врата“, с която човек може да се пренесе в паралелен свят. Военните изпращат мисия, която включва и един учен, който може да разчете символите върху вратата и така да я активира, за да се върнат обратно.

Мумията се завръща

Зората на 21-ви век води със себе си цяла нова поредица за мумиите. 

В "Мумията" участват Брендън Фрейзър и Рейчъл Уайз и се връща към легендата за Имхотеп. Последвалите филми от поредицата са „Мумията се завръща“ от 2001 г. и „Мумията: Гробницата на императора дракон“ от 2008 г.

"По-голямата част от този филм се основава на истински митове и истински легенди, макар че това е история за 3000-годишен ходещ, говорещ труп", твърди режисьорът Стивън Сомърс от първия филм в поредицата.

Съдейки по трейлъра на "Мумията" от 2017 г., която излиза по кината в България от 9 юни, се вижда, че зрителите ще се сблъскат мумифицирана древна магьосница (София Ботела), която убива баща си.

Дори този филм да ни  разочарова, едно е ясно - мумиите няма да слязат от големия екран скоро.