От белите нощи по-дълги са само пловдивските*
Открай време съм на мнението, че Пловдив е най-европейски изглеждащият български град, а преживяванията ми през последните години в него потвърждават това ми мнение.
За ваша радост или нерадост обаче ще ви разкажа само за последните си два дни там и по-конкретно за Нощта на галериите и музеите, известна накратко като "Нощ / Пловдив". Сухата информация, с която да се запознаете, гласи, че фестивалът се провежда за 11-и пореден път на 11 и 12 септември, като тазгодишното издание предлага над 100 събития на повече от 70 локации в центъра на града.
За да може да бъде наквасена и преглътната по-лесно цялата тази информация, организаторите бяха предвидили (и в момента, в който пиша, все още са) т.нар. локация 0, намираща се на ул. „Станислав Доспевски“. Локацията е екологичен информационен пункт, направен от картонени фунии, където всеки желаещ може да получи информация за случващото се в Нощта и да си вземе сувенир, ако поиска.
Едната половина на информационния пункт. Снимка: OFFNews.
Освен че самата инфо точка изглеждаше като произведение на изкуството, в нея се предлагаха безплатно и 5 броя брошурки, всяка от които отговаряща на едно от петте тематични разделения на фестивала - „Музеи и галерии“, „Култура и клуб“, „Град и публични пространства“, „Кураторска програма“ и „Малката Нощ“ за деца.
В тях имаше карти на центъра на града с отбелязани локациите, част от Нощта, както и кратко описание на английски и български какво представлява всяко едно от тях, заедно с час, адрес и идентификационен номер за ориентация. За най-заинтересованите имаше и дебело книжле с подробна информация за над стоте събития.
Безценните материали можеха да се намерят и в почти всички книжарници, музеи, галерии, барове, хотели и други места из центъра. И ги наричам безценни, защото без тях щях да се лутам като муха без глава през града, без да знам къде и защо ходя. Не, че пак не го направих, но тук вината е лично моя. При над 100 събития, разпръснати в 2 дни, 70 локации и различни часови пояси просто е невъзможно да следваш структуриран план на посещение, ако не си отделил най-малко половин час, за да разучиш информационните брошури и да си съставиш график къде и кога да отидеш.
Въпросните брошури с информация и карти. Снимка: OFFNews.
Така или иначе е невъзможно да се посетят всички желани обекти наведнъж, но ако и вие бяхте тръгнали като мен изследователски, отново щяхте да намерите страшно много места, участващи в Нощта, тъй като те се различаваха с издадени към улицата табели с номерация и информация.
Участниците бяха подготвили специални концерти, изложби, беседи с писатели, работилници, лекции, прожекции и още изненади. Специално за фестивала свои изложби представиха и френски и американски артисти, а докато обиколих около 40 пъти центъра, чух френска, немска, английска и руска реч, освен, разбира се, българската. В съчетание с великолепния Plovediv [ :) ] мисля, че може да разберете думите ми в началото за европейското излъчване.
Табела, упътваща към място, част от фестивала, на заден план се вижда още една. Снимка: OFFNews.
Изобщо целият град бе сребърен поднос с културен пир. Не ме разбирайте погрешно, не съм поклонник на Запада или нещо подобно, но е приятно да присъстваш на нещо толкова вдъхновяващо и красиво, без да ти мирише на кебапчета и чалга. Улиците се пръскаха от хора, а по главната - „Княз Александър I Батенберг", човек трудно се разминаваше с множеството.
Добър щрих бяха и уличните артисти, които честно казано не разбрах дали официално бяха част от Нощта, или се възползваха от момента. Най-много ми харесаха златната жена статуя и Моцарт, особено Моцарт всъщност. Той се бе издокарал от перуката до пантофките (такава е била модата тогава) и, качен на пиедестал, свиреше на цигулка, а в краката му зад няколко плика с бонбони дремеше жива котка.
Не знам дали последното беше случайност, или композиторът наистина е бил почитател на домашните любимци, нито колко често явление е предрешеният музикант, но за мен като гост беше много приятно да го видя и чуя.
Моцарт в Пловдив. Снимка: OFFNews.
Бях на толкова много места и на още толкова много не бях, че избрах да не говоря за отделни събития, ами за цялостната зареждаща атмосфера на фестивала, която не успя да бъде потушена дори от излелия се мини потоп над града, който продължи от около 22:00 до 01:00 часа някъде.
Истина е, че времето се оказа малшанс и пълните улици се изпразниха бързо, но за сметка на това много от хората намериха подслон в галериите, заведенията и музеите, част от културния фестивал, които работеха до 01:00 часа, а някои от след това.
Традиционни японски кукли, мечове и дрехи в центъра за съвременна история в РИМ-Пловдив: нямаше как да не акцентирам, тъй като съм почитател на японската култура, задължително препоръчвам. Снимка: OFFNews.
В заключение мога да кажа, че "Нощ / Пловдив" беше изключителен фестивал, който се сравнява и даже надминава в някои отношения подобни неща в гледаната от нас с толкова незаслужена завист Европа. Друга истина е, че цялата страна - от столицата до най-малките селца - отчаяно се нуждаят от повече такива събития, от повече качествена култура, тъй като културата е ключът към по-добър, по-щастлив и по-одухотворен живот, а оттам насетне и към всичко останало, към което се стремим към народ и като личности.
И защо говоря в минало време - фестивалът продължава и тази вечер. Бързо се ориентирайте в програмата и се насладете на остатъка му, за да не чакате догодина.
------------------------------------------------------------------
*Моля организаторите на "Нощ/ Пловдив" да ме извинят за дребното плагиатство, което предпочитам да нарека вдъхновение.