Нека да ти дам дам, нека да ти дам адреса на сърцето ми, но ти вече си там
Не си мислете, че това, което се случва наоколо, е чак толкова страшно...
Да бе, вярно, пандемията продължава да върлува.
Видеото на Джуди Майковиц, което всеки момент ще бъде изтрито, чака своето изтриване вече пети месец.
Премиерът е набеден чрез запис, тепърва очакващ доказателства, че иска да набива разни твърди и продълговати неща на президента.
Орлов мост е опасан с палатки, но всичко това не е чак толкова страшно.
Виждали сме и по-страшни неща, или, както казваше един пламенен активист на набираща популярност в момента коалиция, "На този свят има и по-могъщи неща от MAFIQTA".
Днес обаче аз за миг реших да се абстрахирам от ситуацията в страната и в чужбина и да проверя какво става с родната музика в тия тежки времена.
А родната музика в тия тежки времена бележи своя възход.
Навън върви революция, но родната музика пее за слънчице, птички, любовни трепети и палави боси краченца, които газят в пясъка, докато нежните, пълни с аканка и пиканка води милват бедрата ни, довявайки аромат на страст, топчета палмово масло и по някой отровен от мръсна вода паламуд, който дискретно се забожда в банския костюм на лирическите герои.
Любов ли бе да я опише човек...
Откакто министър Банов обяви новите мерки за културата, революцията загуби своята привлекателност и гилдията трескаво започна да твори.
Днес, обладан от същите екстатични чувства, реших да ви покажа, че не сте прави да протестирате и да блокирате!!!
Ми не сте!!! Вижте какви неща правят онези хора, които, вместо да се борят за някаква държава, някакви принципи и някакъв си морал, творят!
И то не какво да е, а летни хитове, стоплящи сърцата на милиони българи у нас, в чужбина и на Марс.
И така, след проучване на пазара (то пазар няма, ама нека да се направя на интересен) и обиколки из капанчетата и кръчметата в квартал "Младост", се спрях на два размазващи летни хита.
Те са безапелационните хитове на лятото.
Хит едно е песента на АзисТ и Папи Ханс, именувана "Тясно".
А втората песен е на Криско и Галена и носи името "Красиви лъжи".
Но да не губим време и да започнем анализа на двете песни.
Най-напред за зрителския интерес - прави впечатление, че и двата опуса са пуснати в употреба през месец юни 2020 година. Песента на АзисТ и Папи Ханс е пусната обаче в началото на юни - на 9. За времето досега е събрала подкрепата на 2 295 983 зрители в youtube, а 41 000 от тях са ударили по един лайк, докато 6100 души са треснали палче надолу (едно време през 1990 така показвахме знака "долу БСП").
Песента на Криско и Галена, от своя страна, е пусната за масово гледане на датата 25.05.2020 година и е събрала 2 169 162 зрители. Демек - до момента се представя по-добре от тази на АзисТ и Папи Ханс в процентно съотношение време-зрители. Тук харесалите са 44 000, 3200 са на обратното мнение.
Да започнем с ритмическата конструкция в двата смаш летни хита.
Ако някой ви е замразил през 1980 и внезапно ви размрази 40 години по-късно и ви пусне двете песни, няма да можете да ги различите.
Причината не е в това, че едната песен е крадена от другата. Причината е, че родният поп, извършвайки странен инцест с родната чалга, премина в режим "регетон".
Туп-ца, туп-ца до откат, размер 4/4 с точкувана четвъртина в началото, последвана от осмина и след това още две четвъртини - размер, подходящ както за поп музика, така и за мазен анадолски гюбек.
Песента на Криско и Галена обаче е с една идея нагоре в поп-фолк пулсацията и напомня по-скоро на кючек, отколкото регетон. Композирана в тоналност фа диез минор, песента е изцяло базирана на прогресията фа диез минор-ре мажор-ла мажор-ми мажор (тоника, седма степен, трета степен, доминанта). Към тази прогресия е добавено пеене през аутотюн:
"Аз огледах се във твоите очи забуленИ,
във замяна ти ме омагьоса, заслепи,
ти открадна ми сърцето, но къде го скри -
някъде, където знаеш само ти."
Този гениален по своята безсмисленост текст може да бъде написан само от Криско. И той наистина е написан от Криско. Включително сбърканата прозодия още в първия ред на тази, сама по себе си предизвикваща лек тремор словеста конструкция.
От своя страна песента на АзисТ и Папи Ханс е решена в тоналност ми минор. Хармоничния фундамент в тази сама по себе си плашеща творба отново е заключен между четири акорда - ми минор (тоника), си минор (доминанта), ла минор (субдоминанта) и си минор (излъгах, акордите са три, единият се повтаря). Към това добавяме семплирана китарка, която свири нещо като знойно соло, а лирическият герой с морен гласец нарежда:
"Йе, йе,
никой не те кара да стоиш до мене,
никой не те кара да заспиш до мене,
аре бегай, аре бегай, аре бегай,
знаем се."
След което ударно, без да ни оставят да се съвземем, двамата творци подхващат повествование, от което никой няма да остане безразличен:
"С теб отдавна ми е тясно,
чертая планове за бягство.
Душиш ме сякаш си каишка,
спри на следваща отбивка."
Проверявам в кредитите на песента. Текстът е плод на колективно творчество. Замислям се на кого ли му е тясно? Залагам на АзисТ предвид по-сериозното му телосложение (Папи Ханс е по-дребничък и по-слаб).
После се замислям колко яко е да римуваш "каишка" с "отбивка" и после пък се сещам, че "отбивка" се римува с "Гошо от Почивка"... Едно време какви рапъри имаше...
Междувременно, правя лека пауза и се насочвам отново към Криско и Галена.
Припевът на тяхната творба не си дава зор да разчупи хармоничната конструкция. Единственото, което ще ви донесе усещане за нещо различно, е така нареченият "стоп тайм брейк" - удар на първо време в първия такт, последван от три времена пауза. Това се случва и в третия такт на припева.
Това е моментът, в който, ако сте отишъл на чалготека и сте изджаскал 8 уискита с 8 Ред Бул-а, да си скинете ризата и да се провикнете - "АЙДЕЕЕЕ!!! УДРИИИИ!!!! ПУЦААААААЙ!!!! У БРЕ ДЕ БРЕЕЕЕ!!!".
Тук текста следва своята безапелационност:
"Сега води ме, открадни ме
да не трябва да се крием
като целуваш така, боли ме
че ти вярвам на красивите лъжи"
С кого ли се е целувал творецът Криско, та го боли, не смея да гадая. Идват ми нездрави мисли, че се е целунал с някой, който не си е обръснал брадата от няколко дни, но мисля да спра дотам, че и мен ме заболя.
Междувременно в песента на АзисТ и Папи Ханс нещата ескалират. В клипа млади мацки по бельо танцуват около героите. АзисТ се доближава до млада убавица, която се умилква около Папи Ханс и следва намек за тройка. А текста следва полета на мисълта на двамата бардове на интелектуалния градски кючек:
"Бейбе, искаш да си ходиш?
Ми бягай бе.
После пак ще ми се молиш,
ми страдай бе,
бейбе, ти си го избираш -
с мен ли ще живееш,
по мен ли ще умираш?"
Бейбе, бейбе, и тук хармонията не променя хода си. Само на места музикалната фактура се опростява лекинко, за да може после някой от музикалните инструменти, участващи в тази звукова вакханалия да влезе отново и да внесе елемент на изненада.
"То изненадата насила не можеш да я вкараш! Можеш насила **р да вкараш, но музикален сюрприз - не" - би казал някой тайно записан музикален критик на СРС, но да не дърпаме дявола за опашката.
Песента на Криско и Галена следва своя монотонен ориенталски разкош, подплатен с палави сцена на двамата изпълнители в басейна или на някакви красиви места.
"Нека да ти дам дам, нека да ти дам
адреса на сърцето ми, но ти вече си там.
Тръгнеш ли ти, тръгвам без да се обърна,
късно е без тебе да се върна."
Нека бе, дай му го тоя адрес на сърцето си, че не се трае тая мъка вече. А на мен ми е нужен адреса на някой кардиолог...
При АзисТ и Папи Ханс нещата са малко по-различни.
"Да, вече съвсем ми е ясно, ясно, ясно.
да, тука до мен ти е тясно, тясно, тясно, тясно."
И така, двете песни завършват. Едната с хепиенд - любовта побеждава всичко.
Другата по-скоро трагично - тясното пространство предопределя края на една палава любов. Не искам да си мисля между кои е била, надявам се да е била красива и всепоглъщаща.
С това двете песни приключват, а любовта и интересът на феновете е огромен.
Двата смазващи летни хита тепърва ще продължават да трупат фенове.
Туп-ца, туп-ца - това е ритъмът на лятото. Ритъмът на това, което се случва в държавата. И ритъмът на онова, което ще се случва тепърва при нас.
Изводите от двата летни хита са няколко:
- вече няма разлика между поп и поп-фолк - двете направления се сляха в едно;
- музиката отдавна не отразява действителността - демек тя е абсолютно ненужна функционално;
- "творците" отдавна затвориха очите си и заключиха мозъците си;
- в забавната музика дузина клетници пишат една и съща песен, но не си дават сметка за това.
И с това мисля да приключвам. В крайна сметка казват, че търсенето определяло предлагането.
Цифрите под двата смазващи летни хита показват търсене. Огромно търсене.
А вие умувате защо вчера се било появило изследване на Алфа рисърч, което показвало някакви неща, които не сте очаквали...
Е, очаквали ли сте, че по време на масови всенародни протести изкуството, вместо да заеме мястото си на барикадите, е решило да се намести далеч по-удобно в чалготеките?
Не сте, нали?
И аз не съм. Ама на, както казваше великият български поет Криско - ситуацията е "дупе-баклава".
Аз обичам баклава. Но гледам да не ям, че е вредна... почти колкото онова, което имаме като българска поп музика към месец август 2020 година...