Леда Милева се роди във вечността

Да си отидеш в деня, в който си се родил означава, че ще живееш вечно. Така се случи с голямата българска писателка Леда Милева, която вместо днес да отпразнува 93-тия си рожден ден, ни напусна неочаквано. Разбира се, напускането е символично, защото тя е от онези хора, които живяха не просто на земята, а в сърцата на хората. А от там никой не може да си отиде. В сърцето и в спомена е вечността.

Дъщерята на Гео Милев ще остане завинаги в сърцата ни с невероятното си творчество за деца и юноши. Тя създаде саунд трака (музикалния мотив) на нашето детство - „Зайченцето бяло“. Това е необходимото стихотворение и песен за здравото емоционално израстване на всяко едно дете. Това е музиката на детството, на онова, което човек помни цял живот, и от което се отдалечава все повече и повече с годините. И добре, че има такива песни, които да ни напомнят, че някога и ние сме били там, в онази приказка на годините преди да пораснем. Добре, че има хора като Леда Милева, които чрез творчеството си да ни напомнят това.

„Зайченцето бяло“ - случайно и набързо написано

За написването на това стихотворение Леда Милева споделя: „Стихотворението „Зайченцето бяло“ е съвсем случайно и набързо написано. Бях уредник на списание “Първи стъпки” и в печатницата се оказа, че половин страница остава празна и няма никакъв материал. Списанието трябваше да се печата и аз се чудех какво да правя, какво да правя... И така, на коляно, както се казва, написах тези няколко куплета, които после имаха щастливата съдба да станат песен благодарение на композитора Петър Ступел“.

Така се случва с повечето големи неща – правят се на шега, създадени от случайността и без никой да подозира или още повече да планува, те се превръщат в емблема и култ.

Леда Милева е родена на 5 февруари 1920 г. в София, в семейството на поета Гео Милев. През 1938 г. завършва Американския колеж в София. Висшето си получава от Софийския университет „Св. Климент Охридски“. След Втората световна война е ръководител на детско-юношеските предавания в Радио София (1944-1951), главен редактор на списания „Пионерска самодейност“ и „Дружинка“, редактор в издателствата „Народна младеж“ и „Български писател“. От 1966 до 1970 година е генерален директор на Българска телевизия.В края на 1978 г. е посланик, представител на България в ЮНЕСКО, Париж.

Относно българската култура пред сп. „Простори“ писателката казва, че „Несъмнено културата ни е нещо, с което можем да се гордеем, особено старата. Именно тя доказва принадлежността ни към цивилизования свят открай време.“ Това обаче според нея не е достатъчно. „Ако Европа постави конкретни параметри за нейното развитие, това ще бъде опасно. (...) С културата си все още има защо да се гордеем, но дано сме достатъчно умни, та да се развиваме самобитно, а не да копираме всичко чуждо.

Леда Милева написва над 30 стихосбирки за деца, между които са "Заю на разходка" (1946), "Няма време" (1949), "Работна Мецана" (1954), "Мустакатият Иванчо" (1957), "Златоперко" (1965), "Влак-юнак" (1967), "Къде е хоботът на слона" (1983), "Зайченцето бяло" (1993) и др.

Автор е на множество театрални и радио-пиеси, превеждани на английски, френски, немски, руски, полски, на статии по проблемите на литературата, превода и международното културно сътрудничество. Била е преводач на съвременна американска, английска и африканска поезия.

Написва първото си стихотворение на 9 години

„Аз започнах да пиша, когато бях на 9 години. Моето първо стихотворение беше само от четири реда“, разказва Леда Милева в интервю за сайта „Az-deteto“. „Написах го през една късна есен, когато дълго време беше валял дъжд. Изведнъж дъждът премина в сняг. София стана толкова хубава! Всички дървета сякаш си облякоха бели рокли. Аз толкова много се зарадвах, че написах едно малко стихче, което помня и до сега:

„Цветенцата заспиват,
тревичките почиват,
а от небето сиво се сипят мълчаливо
белите снежинки като във картинки.“

Леда споделя написаното стихотворение с по-малката си сестра и я моли да не казва на никого. „Мислех, че не е хубаво и може да ми се присмеят“, разказва писателката. „Но сутринта, щом станахме, сестра ми изтича при мама и каза: „Знаеш ли, че снощи Леда написа едно стихотворение!”. Аз разбира се я ощипах, но тя не се разплака. За моя радост мама не ми се присмя, а ми се зарадва и ме заведе до книжарницата, където ми купи голям албум с много чисто бели страници. Каза ми на първата страница да напиша стихотворението си, а после, като измисля други, да ги напиша на другите страници. Така и стана – написах първото си стихче на първата страница. Още пазя този албум, но дълго време той остана празен, защото нямах друго стихотворение. После започнах да си мисля, че е срамота да имам цял албум, а да нямам какво да напиша в него. Така започнах по всякакъв повод да си измислям по едно стихче, без да мисля какъв е жанрът.“

В университета сменя „Право“ с „Детска педагогика“

Леда Милева избира да следва право в Софийския университет. Оказва се, обаче, че това не й е интересно. Увлича от идеята да учи и детска педагогика. Към това я насочва и нейната леля, известната Пенка Касабова, студентка и наследница на американката Елисавета Кларк, която основава първата детска градина и курсове за детски учители към нея. Тогава Леда Милева осъзнава любовта си към децата и писането за деца идва от само себе си. Благодарение на своята леля навлиза в издателската и редакторската професия, а нейните Мирчо и Немирчо от сп. “Първи стъпки” са пионерите на българските комиксови герои. Тогава се ражда и “Зайченцето бяло”. Съдбата предопределя на Леда да се занимава все по-сериозно с литература. Не случайно от тогава, където й да работи поетесaта, навсякъде е заобиколена от писатели. В БНР - Орлин Василев, Валери Петров, Александър Геров, Емил Манов, в сп. “Дружинка” - Ран Босилек, в издателство “Народна младеж” - Ангел Каралийчев, в БНТ - Серафим Северняк, Иван Радоев, Никола Инджов, Георги Константинов.

Животът върви напред, но вечните герои остават

„Животът не е кратък. Щастлива съм, че до тази възраст мога да работя, да пиша и да имам обществени ангажименти.“ Това споделя поетесата в интервю за БНТ по случай последният си рожден ден миналата година. Тя до последно е ходила на срещи със свои приятели, с деца в училища, на премиери на пиеси и книги. „Животът може да бъде хубав, ако знаеш къде е хубавото на живота“, казва тя. „А хубавото е там, където има изкуство, където има човечност, където имаш приятели“.

Относно това, че днес вместо "Снежанка" и "Червената шапчица" много деца предпочитат  да четат "Хари Потър", а и много нови герои изместват образа на "зайченцето бяло", пред списание „Простори“, Леда Милева казва така:

„...А че ще се явяват нови герои, е естествено. Животът върви напред и децата са част от него. Това обаче не значи, че ще изчезнат традиционните, вечните герои. Защото всяко дете открива света за себе си. Открива слънцето, изгрева, звездите, гората, цветето, любовта към мама, към семейството... И тези герои и вечните теми за доброто и злото, моралните теми, никога няма да слязат от сцената. Те винаги трябва да бъдат в сърцето на детската литература".