''И Навална да дойде след Путин, ще е същото'', възгледите на убития художник Семьон Скрепецки

Преди ден в Полша бе убит руският художник и карикатурист Семьон Скрепецки, който от години остро критикува управлението на Путин и на цялата Руска федерация. Днес руската артистка и писателка Екатерина Марголис публикува част от кореспонденцията си с него, която хвърля допълнителна светлина за това що за човек е бил Скрепецки.

Ето какво ѝ е написал той:

„... Аз съм против Путьо, против империята и за разпадането на Русия. Вие сте против империята от три години, а аз съм против империята от 30.

Също така не мога да понасям навалнистите и цялата московска опозиция именно заради техните империалистически възгледи. Защото те всъщност са доволни от начина, по който е устроена Русия. Дори ако Юлка Навална беше поставена на трона вместо Путин, нищо нямаше да се промени за народите на Русия.

Братовчед ми отиде да печели пари, да убива украинци и беше убит.

Никой не го е принуждавал. Той беше мързеливец и алкохолик. Той просто отиде да печели пари.

Споделям много от вашите възгледи, но се различавам от вас по това, че съм живял целия си живот в този руски свят, на самото дъно на обществото. Не че съм на дъното, но дъното е именно тази руска глубинка, където живеят обикновените руснаци, алтайци и башкирци.

Работил съм  с тях, ловил съм риба с тях, общувал съм с тях... тях и така нататък. Така че, познавам този руски свят отвътре. В продължение на много години дори имах външна тоалетна и вода от кладенец на 200 метра от къщата си.

Проблемът с интелектуалците е, че не са виждали този скапан руски свят със собствените си очи и затова си измислят нещата. Но аз съм живял в социалното дъно. Живял съм сред престъпници, наркозависими и хора с доживотна присъда. Така че, познавам този свят, неговото мислене и желания. Написах книга, казва се "Русия 2028". Тя повдига тези въпроси.

(…) Започнах живота си точно в социалното дъно, сред пънкари. Дори прекарах почти година в затвора. После пораснах, срещнах момиче, в което се влюбих, имахме дете и трябваше да поема отговорност, защото осъзнах, че това дете не е полезно за никого освен за мен в този враждебен свят.

И така трябваше да се интегрирам в пролетарското общество. И там открих руския свят. Скорпиони в буркан, омраза, завист, доносничество, пиянство, кражби.

В Полша съм от 2021 г. Преместих цялото си семейство.

Имам пет деца.

Разбих системата. Отгледах голямо семейство и ги доведох в Европа. Просто на 21 години осъзнах, че спешно трябва да спася децата, тъй като аз ги бях отгледал. Никой освен мен не можеше да ги спаси. Събрах си багажа и си тръгнах.

Не бих отишъл сам. Не се страхувам от затвора. Щях да си излежа присъдата без проблем. Аз съм резбар и татуист. Където и да живея, мога да печеля достатъчно, за да си купя сирене и наденица. Най-голямата ми дъщеря е на 24. Най-малката ми е на 17. Имаме четири дъщери и син.

Въпреки че картините ми може да изглеждат като примитивни карикатури, те винаги съдържат дълбок смисъл, много препратки и т.н. Не създавам картини без смисъл и преди да създам изображение, трябва да разбера проблема и да направя паралели. Мислил съм за унищожаването на народите. Имах идеята да изобразя съвременна интерпретация на Сатурн, поглъщащ сина си. Но местното население... народите на Путьо не са деца, така че това е изключено..."

Събрах няколко реда от нашата кореспонденция в този единствен текст. Той обяснява кой е бил Семьон, пътя, който е поел, какъв силен, независим и смел човек е бил, самоук художник и какви са били неговите възгледи по време на нашата кореспонденция (пролетта на 2026 г.).

Считам за необходимо да цитирам това, защото виждам, че спекулациите и танците върху костите на човек, убит едва вчера, вече са започнали.
Това е нещо, което мразя с цялото си сърце.

Нека повторя, със Семьон не бяхме близки и със сигурност не споделях неговата естетика или мироглед, но това не беше необходимо. Не мисля, че разкривам нещо лично, ако кажа, че водихме разгорещени спорове по време на процеса и не ми хареса натискът му и много от изявленията му.

Срещнахме се лично едва преди месец във Венеция на Биеналето (той пътува до събитието самостоятелно, за своя сметка - беше от съществено значение да участва лично). Месец преди това започнахме да си кореспондираме, докато се подготвяхме за деколониалното арт събитие на Биеналето, което беше и протест срещу руския павилион.

След това имаше марш на несъгласието на Биеналето с партията Europa Radicale и украинските диаспори в Деня на Европа, 9 май.

Семьон беше там с нас. Проведохме добър разговор лично. Имаше видеоклипове и снимки.

След това хората започнаха да ми пишат и да ме питат дали знам неговите изявления и други подробности. Не знаех. Беше, меко казано, нееднозначно. Но никога повече не говорихме.

Има такова нещо като противоречива личност.

И все пак, трябва честно да признаем мащаба. И факта, че той стана мишена. Защото кой беше - враг на империята и руския свят.

Той произлизаше от народа. И го познаваше.

Ще перифразирам Григорий Сковорода:

Руският свят се опита да го хване, но не успя.
А останалото можете да прецените и обсъдите сами.
Човекът вече е убит.
Те убиват художници.
Те бомбардират църкви.
Те атакуват музеи.

Всичко това са звена от една и съща верига.

Същата верига на несвободата, която не може да понесе близостта до нищо живо и свободно. Има ли нещо по-свободно от изкуството? Всичко. Културният фронт е един от основните. Масовата култура също. Те самите признават това в своите наръчници, на своите икономически форуми и най-важното - с действията си. Те се страхуват и затова убиват. Ще загубят, но животите няма да бъдат върнати.

Светла памет!

Следете новините ни в GoogleNews