"Геният" на Никол Кидман и хаосът на таланта

“Геният” е британско-американска биографична драма и първи кино дебют на театралния режисьор Майкъл Грандейдж. Филмът, който тези дни бе излъчен в Дом на киното, е инспириран от книгата на А.Скот Бърг “Макс Пъркинс: Редактор на Гения” от 1978 г. Лентата разказва за взаимоотношенията между редактора Максуел Пъркинс и писателя Томас Улф.

Ще се опитам да изградя текста въз основа на два полюса - този на фактите и този на мислите. Много ми се иска да наблегна на думичката “инспирация”, тъй като режисьорът Майкъл Грайндейдж твърди, че филмът е “отражение на реални събития”. Бих казала, че донякъде това отражение е криво, имайки предвид и становището, че сюжетната линия е базирана върху книгата на Скот Бърг. Признавам, че не съм я чела, но след няколко кафета и цигари, прекарани в света на Google, установих, че доста от събитията, заложени в нея, или не присъстват в устоите на “Геният”, или са деформирани. А присъствието на фактологическа деформация, когато говорим за биографична екранизация, е малко или много ерес.

Ню Йорк, 1929 г. Отчаяният Томас Улф (Джъд Лоу) отива в редакцията “Скрибнър”, за да се срещне с Макс Пъркинс (Колин Фърт), известен с работата си с Ърнест Хемингуей и Франсис Скот Фитцджералд. Отчаянието на Улф е постфактум от многото предишни откази на различни редакции да го публикуват, понеже историите му са твърде дълги и описателни, като не успяват да се припокрият с установените от критиците рамки. Пъркинс се влюбва в идеята на “O, lost”, по-късно преименуван на “Погледни към дома, ангеле”, макар и належащото реструктуриране и скъсяване на романа. Не намирам за нужно да изброявам всичките разминавания между филма и книгата на Скот Бърг, но дори първоначалната интеракция между Улф и Пъркинс е пример за споменатата по-горе деформация. Бърг пише, че редакторът въобще не е бил толкова ентусиазиран, но бива повлиян от колегата си Уолас Майър. Също така изборът за преименуване на романа не се случва като щракване с пръст по идея на Пъркинс (както е представено във филма), а покрай списък с вариативни заглавия, който Улф му предоставя. Взаимоотношенията помежду им се абсорбират от часовник, който сякаш не тик-така. Там танцуват егоизмът и звукоизолирането на света. Звукоизолиране, което води до пренебрегването на този свят и близките хора из неговите предели.

В немалко кадри може да бъде забелязана червената химикалка на Пъркинс, оставяща следи по стотици страници. Любопитно, но неговата секретарка, Ирма Уикоф, споделя на Скот Бърг, че Пъркинс рядко се е докосвал до химикал и най-често ѝ е диктувал на глас. Не знам защо на червената химикалка се набляга толкова, но за тези от вас, които все още не са се срещнали с “Геният”, подгответе се! Освен Майкъл Гранджейдж зад лентата стои и Джон Логан, чието име се свързва с продукции като “Хюго”, “Гладиатор”, “Авиаторът”, “Скайфол”, “Последният самурай”, “Викторианска история”. Бих казала, че сценарият има своите проблясъци, като перфектно представя ужасния персонаж на Улф. Защо ужасен? Джъд Лоу успя да ме впечатли не само с автентичния американски акцент, но и с нарцисизма, егоизма, наглостта на своя герой. Не знам дали Томас Улф в действителност е бил такъв, но по време на филма неколкократно исках да го удуша (така де, имам предвид персонажа, не Джъд Лоу). Не бива да пренебрегваме и ролята на Никол Кидман, която се въплъщава в образа на сценографката Ейлин Бърнстин, която е обсебена от Улф. Пренебрежението и липсата на внимание от негова страна я довеждат до лудост, агресия и суицидно поведение. Талантът на Колин Фърт е неоспорим, но в този филм не му повярвах - на моменти изглеждаше безлично и сякаш ненамясто.

“Геният” е хаос. Тотален хаос. Като оставим настрана претендирането за биографичен филм, както и книгата на Бърг, атмосферата му е сякаш незавършена (под атмосфера визирам всички градивни кино компоненти). И в хаоса изникват въпроси. Защо талантът трябва да бъде определян от норми? Нормите разрушават ли таланта, или го насърчават? Редакторът деформира ли творбата, или я издига? Къде е музата? Какво я поражда и какво я умъртвява? Отвъд негативите на едно човешко същество, можем ли да съзрем само музата, красотата? Какво те прави гений? И кой е всъщност геният?...

Може да гледате "Геният" утре, 6 ноември, от 15:00 часа в Дома на киното.