„Деца на тихата революция”: Какво се случи с мечтите им?

Едно от най-чаканите заглавия (от мен включително) от българското документално кино на настоящия София Филм Фест бе „Деца на тихата революция” от Виктория Ершова. Тя, както сама се определя, е хипи по душа. Освен това е режисьор, сценарист, продуцент и отчасти- оператор на филма си. И му е посветила много, много време и енергия.

Филмът е за мечтите на едни завършващи гимназията ученици и за реалния им живот години по-късно. Приятелите са преживели падането на комунизма, изпитали са измамното усещане за свобода, и вярват, че всичките им планове са на една протегната ръка от тях. Камерата на Виктория Ершова следва съучениците ѝ в продължение на две десетилетия, записва радостите и разочарованията им и отговаря на въпроса, „Кои са Децата на Тихата революция и какво се случи с техните мечти”? Така е разказана една история за прехода, за миналото и настоящето, за очакванията и реалността, за заминаването и за оставането, за приключението да си изградиш живот.

Идеята за филма се заражда след заснемането на кратко видео от срещата на класа, 10 години след завършването. Виктория Ершова пътува цели седем години между Лос Анджелис, София, Стара Загора, Казанлък, Дъблин, Лондон и Ню Йорк, за да заснеме кадрите, необходими ѝ за лентата, след което прекарва в България 12 месеца, за да я завърши. Регистрира проекта си в Kickstarter, където събира дарения за осъществяването му. Освен липсата на финансиране, друго сериозно предизвикателство за създателката на филма е и фактът, че трябва да включи и себе си в него. Също и да събере допълнителен материал, който да бъде включен в готовата лента. Това ѝ отнема изненадващо много време, а част от кадрите са предоставени от БНТ.

„Започнах да снимам филма през 2005 година. Реших да продължа снимките 5 години по-късно и да проследя героите през един по-дълъг период от време. Тъй като имах материал и от ученическите ни години, всъщност проследяваме живота на хората в продължение на 20 години.”, споделя режисьорката.

На мен лично филмът ми напомни на една от онези тетрадки, които използваш като дневник, фотоалбум, телефонен указател и лексикон едновременно. Виктория Ершова е събирала кадри, изрязвала е снимки, взимала е интервюта от приятелите си и ги е залепяла върху празните страници, попълвайки кадрите до получаването на крайния и много личен продукт- „Деца на тихата революция”.