Защо Радан Кънев написа '1 APRIL 2034' (плюс откъс)
Заместник-председателят на ДСБ Радан Кънев издава първата си книга. Тя е озаглавена "1 APRIL 2034" и премиерата ѝ се очаква именно в началото на април.
Авторът описва историята като дистопично-криминален, абсурдно-нефутуристичен и "със сигурност недодялан" роман за отвличания, убийства, сгради, хора и прасета, "(кой знае защо) една покривка, един властен кмет от мощната ПСП и един всемогъщ агент на С.О.Д.Д.О.М.". Споделя, че е написал първите редове преди 15 години и е завършил книгата през последните пет години, след 10-годишна пауза. Като редактори му помагат Ивайло Цветков (един от Нашите автори) и писателят Радослав Парушев.
"1 APRIL 2034" разказва една историческа хипотеза: за историческия компромис, но не онзи от юли 2015-а , а се връща 10 години по-рано. Както обяснява авторът, това е времето, "когато покойният Стратег на БСП призоваваше за съюз между комунистите и Царя. Идеята беше да се обединят комунистическа номенклатура и мафията от 90-те, под маската на национално помирение. В това повествование, тази идея се е реализирала в началото на 2009 г., което – както всички знаем – не се случи. Тази книга може да се разглежда като своеобразна антиутопия, рисуваща една въображаема България, в която ГЕРБ никога не е възниквал, а Бат' Бойко си е останал шеф на охранителна фирма."
Пред OFFNews Радан Кънев разказа как стана романист, кои събития го провокират и кога прасето се появява в сюжета. По-долу можете да прочетете специално представен за читателите ни откъс от книгата.
- Защо написахте романа?
- Със сигурност сега не мога да отговоря на този въпрос, тъй като първите редове са писани през 2002-2003 г. Грубо завършен беше през 2006-а. Мисля, че само краят не беше готов тогава. След това преустанових писането, тъй като реших, че романът не е подходящ за стартиращ политик. През годините съм го пренасял от компютър на компютър и седнах да го завърша едва след парламентарните избори през 2017 г.
- Наистина ли мислехте да го издадете под псевдоним?
- Никога не съм имал такова намерение, макар че няколко приятели ме съветваха да го направя. Явно го намират за скандален...
- Такъв ли е?
- Предвид годината, когато го започнах, едва ли някой ще се припознае. Повечето ми познати от годините ми в активната политика нямат повод за притеснение.
- Какво се случва на 1-ви април 2034 г.?
- Датата е закачка с неофициалния национален празник на родината ни. А защо точно 2034 - нямам отговор.
- Кой управлява България тогава? Казвате, че развивате историческа хипотеза.
- Хипотезата възникна през лятото на 2005 г., когато покойният Стратег на БСП Александър Лилов настояваше на съвместно управление на БСП и НДСВ - нещо, което се случи в ограничени мащаби. В 2034-а те са се обединили в една партия, която несменяемо управлява държавата.
- Прасето кога влезе в сюжета?
- То е там от самото начало. Идеята възникна от репликата "А какво стана с Републиката на младежта "Странджа Сакар?"
- Изненадахте мнозина с книгата. Малко хора подозират, че пишете.
- Беше добре пазена тайна, в течение бяха не повече от 3-4 души, а през последните месеци покрай издаването ѝ станаха около 10-12. Към момента на това интервю майка ми не знае, че ще издам роман.
- На кого го показахте първо?
- На жена ми, на един близък приятел. Когато се събрахме със съпругата ми, вече я бях започнал. Едно предишно гадже даже ми се разсърди, че не знае, че пиша.
- Звучи като история с много хумор.
- Хумор има, но повечето е горчив.
- Кога ще излезе на пазара?
- Премиерата е около 1-ви април, а предпремиерно отпечатани бройки ще има и по-рано.
- Успех!
"1 APRIL 2034" - ОТКЪС
Високият светъл мъж с рядка мека брада и широка тъмна дреха огледа мъртвото помещение, в което беше попаднал. Мрачната, изтърбушена обстановка странно се връзваше с надписа “НОВ КЛУБ НА ПЕНСИОНЕРА” над входа. Думата НОВ беше изписана допълнително с боя, надписът – размазан и едва четлив. КЛУБ НА ПЕНСИОНЕРА – на ожулена пластмасова табела, с избледняло червено фолио. Оригиналният цвят на боята и възрастта на табелата можеха да се определят единствено от дипломиран криминалист с богата практика. Всъщност светлият беше нещо такова, уж дори нещо повече. Но историята на къщата доста слабо го интересуваше. Търсеше само едно изчезнало момиче, което може би имаше връзка с обитателя. Или по-точно, грам не му пукаше за момичето, но то му даваше повод да търси самия обитател.
Или не - правеше се, че го търси. В действителност търсеше друго. Както много мъже, които в различни исторически епохи носят плащ, без да са благородници, расо, без да са свещеници и шлифер, без да са ексхибиционисти, търсеше преди всичко усещане за власт без отговорност, почерпена от страха на другите хора и пари без работа, почерпени от техните данъци… И както много пъти в нашия разказ, историята на постройката, в която русият влизаше, беше по-важна и по-интересна от неговата, която беше твърде банална.