Как се разпределят гласовете от чужбина

Къде отиват гласовете на българите в чужбина? Имат ли значение за избирането на определени кандидати? Как се разпределят по партии и избирателни райони? Как високата избирателна активност в чужбина влияе на изборния резултат?

Тези въпроси излизат на дневен ред на всички парламентарни избори. Ето и отговорите: 

Гласовете на българите в чужбина имат значение за общия брой на депутатите, които ще бъдат избрани от всяка партия. От тях зависи нормата на представителство и колко гласа ще формират бариерата от 4% за влизане в парламента. И толкова. Българите в чужбина могат да гласуват само за партийни листи, но не и за конкретни кандидати в тях, тъй като в чужбина няма възможност за използване на преференция.

Валенсия гласува. pic.twitter.com/fEBYAOK6me

— Yavor (@Yavor_Bachev) April 4, 2021

Механизмът на разпределение на гласовете е следният: 

След приключване на изборния ден гласовете от чужбина се прибавят към резултата от страната. Общият брой гласове се разделя на 240, колкото са депутатите в парламента. Така се получава единната норма на представителство за страната - т.е. колко гласове за нужни за едно депутатско място.

След това се определя разпределението на мандатите за всяка партия и коалиция на национално ниво. Първата стъпка е да се определи коя партия преминава 4% от общия брой гласове - бариерата за влизане в парламента. Така се получават действителните гласове. Те се делят на 240 и се получава т.нар. квота на Хеър-Ниимайер.

Получените действителни гласове за всяка партия и коалиция на национално ниво се делят на полученото число на квотата. Колкото е цялата част от новото полученото число, толкова са първоначалните мандати, която получава дадената партия. Оставащите мандати до определените разпределят между партиите и коалициите по реда на намаляване на дробната част (остатъците), докато се разпределят всички мандати.

Следва разпределение на мандатите по многомандатните изборни райони, в което вече гласовете от чужбина не участват. Мандатите се разпределят по същия метод. Събира се сумата от подадените действителни гласове в избирателния район за всяка партия, определя се квотата на Хеър-Ниимайер, според броя мандати в района. Получените действителни гласове от партиите се делят на квотата. Първоначално партията или коалицията във всеки МИР получава толкова мандата, колкото е цялото число и останалите мандати се разпределят по реда на намаляване на дробната част до изчерпване на мандатите.

На третия етап, ако има разлика между броя мандати от многомандатните райони и на национално ниво, те се преразпределят отново. На партиите с излишък се отнемат мандати в районите и се дават на партиите с недостиг според остатъка им.

На предишните парламентарни избори в през 2017 г. в чужбина гласуваха 118 000 души. Това е активност, сравнима с гласувалите в осем мандата. Вотът на българите в чужбина обаче не се превръща директно в мандати, въпреки че имат тежест към мандатите на национално ниво.

Освен това в българите в чужбина могат да гласуват само за партийни листи, но не и за конкретни кандидати в тях, тъй като в чужбина няма възможност за използване на преференция.

Така българите зад граница не излъчват депутати, имащи пряко отношение и ангажимент към техните проблеми.

Създаването на район „Чужбина” е решение, което би адресирало тези проблеми и за което българите извън страната от години . Подобен съществува в редица европейски държави – Франция, Италия, Португалия, Хърватия, Северна Македония, Румъния и Литва.