Съдбата на Трайчо Костов – от висшия ешелон на властта до смъртната присъда
В нощта на 16 срещу 17 декември 1949 година, в 2 часа и 30 минути, в Софийския централен затвор е изпълнена смъртната присъда на Трайчо Костов Джунев. Един от най-известните функционери на БКП, чиято дейност е от изключително значение за партията по време на Втората световна война. В настоящия материал ще разберете как се стига до злощастния край на Трайчо Костов и превратностите в житейския му път.
Трайчо Костов е роден на 17 юни 1897 година в София. Завършва Първа мъжка класическа гимназия с отличен успех през 1916 година. Следва право в Юридическия факултет на Софийския университет, но прекъсва поради избухването на Първата световна война. Като част от армията завършва Школата за запасни офицери. Преди и след войната е стенограф в българския парламент на нещатна позиция, като именно стенографията е едно от неговите любими занимания. Продължава следването след края на войната, но не успява да завърши поради партийната си дейност и арестуване.
Трайчо Костов има дълга кариера в комунистическата партия. Увлича се по младежкото комунистическо движение, а от 1920 година вече е член на БКП (тесни социалисти). Включва се в подготовката на Септемврийското въстание през 1923 година, а от следващата работи за ЦК на партията като деловодител. През октомври обаче е арестуван. Подложен на мъчения от Обществена безопасност, той извършва опит за самоубийство, хвърляйки се от четвъртия етаж на сградата на дирекцията на полицията. Оцелява, след като пада на покрива на съседното кафе. Осъден е на осем години затвор.
Успял да се спаси благодарение на амнистията от 1929 година, Костов заминава за Москва, където става член на ВКП (б) и работи в Задграничното представителство на БКП, а заедно с това и в ръководството на Коминтерна. През 1936 година става член на Политбюро. По време на процеса срещу ЦК през 1942 година получава доживотна присъда. Излиза на 7 септември 1944 от Плевенския затвор и е натоварен с влиятелна роля в ЦК като координатор и обединяващ работата на комитета. Води редовна кореспонденция с Георги Димитров, който по това време е в Москва. По този начин Костов участва във вземането на най-важните решения, касаещи партията.
След 9 септември застава начело на организираната кампания срещу противниците на новата власт. Върл поддръжник е на Народния съд. Участва в състава на четвъртото правителство на ОФ от 11 декември 1947 година като подпредседател на Министерския съвет и председател на Комитета по стопански и финансови въпроси.
Как тогава да си обясним факта, че един толкова лоялен и ценен за партията човек е не просто изтласкан от редиците ѝ, а осъден на смърт?
Нека обърнем поглед към международната обстановка през този период и решаващия фактор за българската политика – Съветския съюз. Студената война вече е започнала, идеята за народна демокрация е изоставена от Сталин като негодна в новите условия и той приема мерки за установяване на засилен контрол върху комунистическите партии. Това става на известната среща в Шкларска Поремба през 1947 година, на която Сталин създава условията за единни действия на комунистическите партии за засилено уеднаквяване към съветския модел. Новата линия се прокарва чрез създаденото Коминформбюро.
Още тогава се забелязва известно колебание сред някои дейци на БКП, които вярват, че следването на един национален път е по-прагматичен начин за достигането до съветския модел, тъй като би взел предвид специфичните условия и особености на българската икономика. От подобни съображения изхожда и Трайчо Костов.
Поддържането на тази линия се оказва невъзможно. През 1948 година в комунистическото движение настъпва разрив между двама от неговите лидери – Йосиф Сталин и Йосип Броз Тито. Сталин затяга още повече юздите и действията му показват стремеж да представи Югославия като горчив урок за останалите източноевропейски страни, в случай че последват примера на Тито.
Съдбата на Трайчо Костов сякаш е решена още през декември 1948 година в Москва, когато заедно с Георги Димитров и Вълко Червенков е на среща със съветския лидер. Във вечерта на 6 срещу 7 декември Сталин критикува отказа на Костов български стопански и търговски институции да дават сведения на сътрудниците на съветското посолство относно цените на стоките, които България изнася в Западна Европа. Направено е сравнение с действията на югославските власти, които също отказват да споделят информация, касаеща държавни тайни с Москва.
Георги Димитров, до него е и Трайчо Костов
Какъв е отговорът на Трайчо Костов? Той споделя пред Сталин, че принципно не е против предоставянето на информацията, но това следва да се осъществява в един по-централизиран маниер, през него, като председател на Комитета по стопански и финансови въпроси. Тук Сталин избухва и издава своя въпрос-присъда:
„Вие що за комунист сте? Жулик!(крадец, мошеник) Аз имах за Вас по-добро мнение. Трябва да се види откъде сте и кой сте Вие? Я ме погледнете! Искате да се биете? Ще се преборим. Само знайте, че ние на половин път никога не се спираме. Ще доведем борбата докрай!“
Останалото, както се казва, е история. През януари 1949 година във връзка с учредяването на СИВ в Москва се намират Васил Коларов, Добри Терпешев и Антон Югов. По време на срещата съветските представители отново говорят за национализма на Трайчо Костов и неговата грешка.