Животът се завръща в Украйна (видео)
С Олександър Барон от "Бесарабски фронт" и с Доротея Николова и Румен Сарандев от Радио Варна разговаряме в подкаста на OFFNews. Техният фотографски проект е изложба на реалността на руско-украинската война в Бесарабия, Херсонска област, Чернигов, Одеса, Миколаив и най-вече възвърнатия обратно под украински контрол относително малко пострадал от бомбардировки Херсон. Те представят проекта си в рамките на международния кинофестивал "ОКО", който се провежда до 15 ноември в кино "Люмиер", Дома на киното и центъра Г8 в София.
Там, откъдето войната е минала, ги няма градските шумове. Дори ако сградите са пощадени, транспортът си е отишъл, често няма подаване на ток, вода и газ. Много от зданията са "само" частично пострадали и стъклата са пръснати. Дори да има хора в града, те са тихи. Някои са се върнали за малко - колкото да изнесат нещо ценно или да проверят дали могат отново да заживеят нормално. Ако не могат - тръгват си отново. Чуваш събствените си стъпки по асфалта. Това разказват тримата журналисти, заснели отлива на бойните действия.
Всъщност Олександър е в студиото ни, защото е в отпуск. Скоро преди да стане гид и гарант за Доротея и Румен, този бесарабски българин доброволно се е записал и е бил приет в националната гвардия на Украйна. В София е с разрешението на командира си. Ще се прибере и ще се включи обратно в защитата на страната си. Няма много смисъл да бъде разпитван за военни детайли. За някои неща не се говори. Има смисъл да науча колкото може повече за състоянието на цивилния живот. Отново познатите въпроси: духът на населението, как стои въпросът с храната, осветление, отопление, здравеопазване, работно време, отношенията между армията и гражданите.
На някои от снимките животът се завръща. Детска площадка. Играят си хлапета. Люлката е заета от смеещо се момче на може би десет години. Личи си, че кварталът е скъп, жилищните сгради изглеждат впечатляващо... с изключение на блока точно срещу люлеещото се дете, в който зее огромно попадение. Разбира, се в този блок вече не може да се живее. Стъклата на сградата са се пръснали, част от нея е нестабилна. След войната ще се събори и ще се построи отново.
- Знаеш ли какво прави най-голямо впечатление след удар по жилищна сграда?
Не знам.
- Предметите навън. Ударната вълна изхвърля всичко - чинии, детски играчки, дрехи, тенджери, бастуни. Площадката пред ударената сграда ти показва целия живот на семействата, които още са в убежищата или в метрото. Всичко това се разчиства бързо. Трябва да продължим да живеем.
Няма какво да кажа. Регистрирам факта.
Къде отиват хората от засегнатите сгради?
- Кой където може.
И тук нямам какво да добавя.
Докато войната продължава и политиците един след друг се обявяват за "мир", който не може да бъде истински, докато нашественикът не се откаже от завоевателните си намерения, журналистите са заснели реалността. Кой ще плати за взривените жилищни сгради? Или за изражението на лицето на мъжа, който не знае дали семейството му от от другата страна на фронта още живее?
Целия разговор можете да видите във видеото: