"Строим кокошарник с документи като за "Кремиковци"

За четвърта поредна година най-успешните български компании имат възможност да се съревновават в конкурса „Най-добра българска фирма“. Инициатор на проекта е Fibank (Първа инвестиционна банка), а в журито влизат водещи имена от бизнеса и медийните среди у нас, сред които социологът Кънчо Стойчев.

- Г-н Стойчев, има ли достатъчно добри фирми у нас, та търсите най-добрата? Бизнесът доста се оплаква от условията за дейността си?
- Добри фирми в България има, въпреки условията на бизнес средата. Някои си я представят само като данъци – те обаче са много малък елемент от нея. Представете си, че някъде в Африка има и по-ниски данъци, да кажем 5% - ще отидете ли да инвестирате там? Отговорът е не – защото сигурността е никаква, защото има корупция, издевателства от страна на администрацията, която не знае какво прави и най-вече нищо не прави, има объркани правила и съд, който не решава по закон, а както си иска – в такава среда няма да инвестирате. Ние сме заприличали на подобна държава. Прекомерни регулации, безмислени и глупави. Давам пример – у нас, за да построиш един кокошарник, ти искат същите документи като да построиш „Кремиковци“. Това е абсурдно, получава се така, че огромна част от нещата в страната не са законни. Не само циганските къщи, а и голяма част от българските, а те са повече, както знаем от статистиката.

- „Няма такава държава“ ли казвате?
- Ами да, ще дам още един пример – ако искате да реализирате даден проект, процедурите, както са описани на книга, за да ви е законно всичко, отнемат 8 месеца. Първи общински съвет, втори, ЧЕЗ, едно съгласуване, второ съгласуване – при положение, че ток имаме достатъчно и той е примерно на 500 метра. Същото е с водата. Освен че губите време, минавате през администрация, която ви съдира кожата, както и монополистите. А човек вече е взел кредит, кой го плаща през това време? За каква бизнес среда говорим – така е за всяко едно нещо. Едно и също е – краварник, овчарник, фабрика, завод – изключително враждебна, недружелюбна среда.

- Знаете ли, че има една фолк песен „Най-добрата фирма“ – в нея се казва „Ще направя 100,200,300 милиона, ще те водя, мила, в Барселона“...
- Вярно тук е само Барселона, може би и „мила“. 

- Но много от хората, като чуят бизнес, си представят нещо подобно?
- Има такава народопсихология, вярно е. Но фирмите у нас стават добри с изключителни усилия, затова трябва да се отнасяме с респект към тях. Не може България да върви напред без собствено производство. Страна без собствено производство няма място под слънцето в днешни дни, освен ако не е пълна с петрол или не е Лихтенщайн или Монако да е финансов рай.

- Конкурсът „Най-добрата български фирма“ всъщност се противопоставя и на бизнес средата и на представите у народа за бизнеса, така ли?
- Когато говорим за конкурса – той е насочен предимно към малките и средни фирми, които са гръбнакът на всяка икономика. И на френската, и на германската, на всяка нормална пазарна икономика. Тези фирми са някак встрани от общественото внимание, те са в известен смисъл непризнати, на тях не им се помага дори с признание, че са свършили нещо полезно за обществото. Може да са 10, може да са 100 работни места – но са работни места в България за българи. Затова този конкурс се опитва да повдигне завесата, да покаже, че такива фирми съществуват и те не са една и две, а стотици. През последните 4 години, в които провеждаме конкурса, видях около 500 такива фирми, които заслужават да бъдат показани на светло. А живеем в такава медийна среда, че, ако някоя фирма е направила нещо добро, не се пиши и говори за нея, защото се приема за реклама. Ако е нещо лошо, ако се взриви и умрат хора, може. Това е абсурдно – налага се само негативния пример. Това е целта на конкурса на Fibank – да насочи общественото внимание към добрите фирми. Да бъдат подкрепени включително и с това да се купува българското. Само така могат да се постигнат по-високи пенсии, по-големи осигуровки и по-добро образование, здравеопазване и т.н. Това е единственият път, страни, които не се грижат за своето производство, не могат да имат ръст.

- Колко фирми очаквате да се включат в конкурса?
- Много сериозен е интересът, стотици фирми участват през годините. Освен това Fibank много активно кредитира малкия и средния бизнес, което е не просто похвално, а животоспасяващо за нашата икономика.

- Каква е ползата за фирмите-участници, освен показването им като успешен бизнес в страната?
- Видимостта е ползата. Това, че се показва на обществото – има какво да се направи, има как и може да се направи успешно. Все повече от фирмите, които заслужават да бъдат показани на обществото, се занимават с износ. Тъй като пазарът ни е малък. Но пък този износ дава добри възможности на страната ни като цяло.

Конкурсът

Желаещите да участват в конкурса „Най-добра българска фирма“ могат да попълнят въпросник на сайта на инициативата http://www.naidobrafirma.bg/Questionnaire/. Конкурсът ще приема заявки до 18 октомври 2015 г. Авторитетното жури, което ще оценява фирмите кандидати, е в състав: Васил Христов - изпълнителен директор на Fibank, Светла Костадинова - изпълнителен директор на Института за пазарна икономика, Венелина Гочева - управител на „Медийна група България Холдинг”, Лъчезар Богданов - управляващ партньор в „Индъстри уоч“, финансистът Емил Хърсев, социологът Кънчо Стойчев - съосновател на ББСС „Галъп Интернешънъл“ и Йордан Матеев -главен редактор на сп. „Форбс“България.
Тази година организаторите развиват конкурса, като представят нова категория - „Проектно финансиране на бизнес таланти“. С нейното включване се цели да бъдат подпомогнати млади българи с иновативни идеи, които се нуждаят от менторска подкрепа за създаване на бизнес план и стартово финансиране на проектите си. Участниците, които журито класира на първите три места, ще получат безвъзмездно финансиране от 15 000, 10 000 и 5 000 лева за реалното започване на бизнеса си. За тази категория организаторите са подбрали специално жури, което се състои от доказани предприемачи, осъществили редица успешни бизнес проекти. Това са Пламен Ташков - собственик на производителя на бронежилетки „МАРС Армор“, Цветан Цеков - земеделски производител и собственик на „Яблена Натура“ и Венцислав Пенков - собственик на фирма „Национал 7“, която се занимава с производство на екопелети.
Задължителни условия за участие на фирмите в надпреварата са те да имат български капитал, български мениджмънт и да представляват български бранд. Тази година членовете на журито са решили да поставят акцент в конкурса на направените през последните 3 години инвестиции от фирмите кандидати. Инвестициите може да са в разширяване на производствените мощности, в разкриване на нови работни места или пък в подобряването на условията на труд и повишаването на професионалните познания на персонала. Очакванията на журито са по този начин да стане ясно, че българският бизнес не е забавил темповете си, а активно работи и се развива.
За три поредни години инициативата „Най-добра българска фирма“ отбелязва нарастващ интерес сред българските компании. В последното издание на конкурса – през 2014 г., за приза се състезаваха 220 фирми, а очакванията на организаторите са през 2015 г. тази бройка да бъде надскочена.