Стефан Вълдобрев: Изкуството трябва да озарява света, не да подхранва хаоса

След дългото лятно турне, Стефан Вълдобрев и “Обичайните заподозрени” очакват своята сърцата публика и на Големия зимен концерт на 11 ноември в зала 1 на НДК.

Предстоящият концерт е повод за интервюто ни със Стефан Вълдобрев, което той даде специално за читателите на Offnews.bg

Над 20 години на сцена - как се промениха музиката, публиката и самият Вие през тези години?

Музиката стана по-изчистена и обмислена, хората в публиката се превърнаха в наши приятели, а аз станах по-честен, по-усмихнат и малко по-спокоен.

Храброст ли е да се прави изкуство в България?

Имам любима мисъл от представление, в което играя: "Изкуството трябва да озарява света, не да подхранва хаоса." Много е близка до моето разбиране. Артистът, на всяко място и във всяка епоха, обикновено преживява едно - сблъсък между материята и духа. И тази битка е вътре - в твоето сърце, нея се мъчиш да преодолееш. Трудностите не зависят от времето, в което си попаднал и пространството, което обитаваш. Или се посвещаваш на работата си с всичките и възторзи и шамари, или си намираш оправдание и извинение да не го правиш.

Кое за Вас е: най-високо, най-велико, най-любимо?

Най-високо са недостигнатите все още мечти. Най-велика е радостта, че вършиш това, което истински обичаш, споделянето му с други хора. Най-любимо - семейството и приятелите.

Кино, театър, музика... Къде си налагате да забавите темпото понякога?

Не си налагам, случва се от само себе си да не мога да поема някакъв проект, защото физически е невъзможно. В момента например всяка вечер свирим или играя в различен град, всяка сутрин се събуждам в нов хотел, когато се появя вкъщи, багажът стои неразопакован, немислимо е да се захвана с каквото и да било творческо начинание. Не съм писал музика за кино или театър от години. В "изпълнителски" период съм. През 2015 се бях потопил, за да подготвя албума “10 ½ “. Тогава помня, че отказах половин дузина актьорски предложения в театъра и киното. Следвам ритъма, който ми предлагат обстоятелствата, не планирам и не си налагам нищо.

Казвате, че дълготрайна любов в нашето поколение не е възможна. Как се стига от „О-о-обичам те, мила! " до „Самонедейменервиратака ", кое убива дълготърпението?

Това го казах, когато излезе "Тази песен не е за любов". Тя е нещо различно от "О-о-обичам те, мила" и "Самонедейменервиратака (Пикник)", които са по-скоро музикални шеги. Не съм много по даването на рецепти. Сигурно, ако си обсебен от себе си, ако не знаеш как да разбираш и как да прощаваш, ако си невярващ човек, някак помагаш на любовта ти да е недълготрайна, знам ли? Живеем в общество, в което всичко вече е направено да трае кратко, да се счупи някъде около гаранционния срок. Като че ли подобна философия подсъзнателно пренасяме и във връзките между хората.

Какво Ви ранява днес?

Умората да мислим. Доброволният ни отказ да търсим смисъла.

„Хубави и много надарени – Обичайните заподозрени" – по тези критерии ли се събрахте?:)

:) И по тези - да. Когато навремето се събрахме, бяхме малко по-хубави от сега, а сега сме малко по-надарени от тогава. :)

Ако трябва да опишете с една дума изминалите 5 летни концерта, коя ще е тя? И колко точно важна е връзката с публиката?

Радост. Публиката вижда петима човека, които изпитват радост да са заедно. И това чувство се пренася в пространството наоколо.

Коя Ваша песен е любима на дъщеря Ви и пеете ли я заедно? Вслушвате ли се в нейните критики и съвети?

"Аз ли съм или не съм". Нейното мнение и съвети са задължителни, в каквото и да се впусна. Винаги е точна и конкретна в преценката си. А критиките са мой патент - мисля, че няма по-критичен човек към мен от мен самия. Нощите след концертите са някакъв безкраен анализ и връщане на лентата как всеки епизод съм можел да направя по-добре.

Какво ще пеят с Вас феновете ви на „конгреса", както наричате предстоящия концерт в НДК?

Така се шегуваме помежду си, нали е конгресна зала :) "Първи учредителен конгрес на Обичайните заподозрени" - миналата година... А тази година - втори редовен. Целта ни е на 11 ноември да стоплим Зала 1 с музиката и лириката си, да я направим по-уютна. Ще разчитаме много и на 3D мапинга на Поли Герасимова, шестият обичаен заподозрян. Визиите ще обхванат и стените, и пода, не само екрана зад нас. Ще бъде нещо красиво, гарантирам ви. 

Какво ще пее публиката? Засега песните в сет-листа са 26 на брой, може да станат и повече, понеже обмисляме и един по-специален акустичен момент. Обикновено публиката пее и танцува на всички. От разговорите с хората след концертите, научавам как всеки свързва различна песен с важна част от своя живот. Това превръща спектаклите ни в поредица от лични поздрави към тях, така се усещам напоследък, докато пея на сцената. Тази връзка, тази интимност, това приятелство, за мен е най-важното, което успяхме да изградим след многобройните срещи.