Шефът на в-к "Дума": ЕС и НАТО днес ги има, утре - не
НАТО е само един военен алианс, ЕС е икономически и несъстоял се политически съюз. Днес тези обединения съществуват, а утре – не. Но духовната и цивилизованата връзка между българския и руския народи ще съществува винаги, независимо различните вътрешни и външни обстоятелства.
Това заявява пред списание "Газпром" Николай Малинов - депутат в българското Народното събрание, председател на българо-руската междупарламентарна група, председател на Национално движение „Русофили” и издател на вестник „Дума”.
Препечатваме интервюто с Малинов, което вече е публикувано на сайта на движение „Русофили”, като ценно свидетелство за геополитическата ориентация на българската левица и здравия дух на постсъветската журналистика у нас.
– Г-н Малинов, какво според Вас свързва руския и българския народи?
– За да отговоря на този въпрос, ще си позволя да се обърна към писмото на руския граф Николай Павлович Игнатиев, адресувано до неговата съпруга. Той е бил посланик на Руската империя в Константинопол в навечерието на руско-турската война през 1877 – 78 години. Именно той в значителна степен е повлиял на позицията на Европа по отношение на тази война. Както и сега, ако говорим за ситуацията около Украйна в онова време, Русия е имала дълг да защити православните си братя на Балканите. Но, да нахлуе в Османската империя, дори само за да спре циничното избиване на славяните, е било не толкова лесно. Още повече, че Русия е претърпяла поражение в предходната Кримска война през 1853-56 години. Затова е било необходимо, да се промени съотношението на силите по такъв начин, че Руската империя да има възможност да спре геноцида на православните славяни на Балканите. Всъщност каквото е и успяла да направи, благодарение на дипломатичните усилия на граф Игнатиев. Писмото, за което иде реч, е написано след като Елецкият пехотен полк освобождава българския град Нова Загора, прогонвайки остатъците от Осман Паша в района на планинския проход Шипка. То е написано под впечатленията на онези зверства, които турците са извършвали в България: цялото мъжко население на завзетите от османлиите територии се е унищожавало веднага, на старците са избождали очите, а жените и децата били насилвани по няколко дни, след което ги разчленявали. Ставайки свидетел на всички тези ужаси, граф Игнатиев е писал, че макар Русия да има големи загуби в тази война, някои се изчисляват в десетки и стотици хиляди руснаци – тези жертви са дадени не напразно. И дори те не могат да изкупят напълно дълга на руския свят пред своите братя на Балканския полуостров, благодарение на които, Русия има своята писменост, вяра и духовни ориентири.
От друга страна, България е направила своя цивилизационен избор точно преди 1250 години назад, когато цар Борис I, който се почита днес от православните като светец в чина на равноапостолен, е приел кръщението. Този цивилизационен избор е наш и днес. Патриотите на България са убедени, че съдбата на нашата страна неизбежно е свързана с нашия цивилизационен брат - Русия. Те смятат, че само заедно ние сме наистина силни и истински щастливи. Освен това, любовта на българския народ към Русия се подхранва с огромна благодарност за освобождението ни от османското владичество и фашистката чума, за създаването на България и онази Европа, където всички ние живеем днес. Заради присъединяването ни към НАТО и ЕС нас често се опитват да ни обвинят, че сме се отклонили от своя цивилизационен път, но това не е така. НАТО е само един военен алианс, ЕС е икономически и несъстоял се политически съюз. Днес тези обединения съществуват, а утре – не. Но духовната и цивилизованата връзка между българския и руския народи ще съществува винаги, независимо различните вътрешни и външни обстоятелства.
Парадоксите на елцинския път
– Какво се случи с българското общество след разпада на СССР и Социалистическия лагер? Създава се впечатление, че българите са обидени за нещо на Русия. Това така ли е?
– Мисля, че е така. И в това няма нищо странно. В нашите отношения, освен духовната връзка, винаги е съществувал икономически и материален елемент. Взаимноизгодно сътрудничество и взаимопомощ. Най-голямо развитие България е получила именно в съветския период. И когато преди 25 години Русия е тръгнала по елцинския път, тя рязко и напълно се отказа от българските стоки и продукти. А нашата икономика бе ориентирана почти изцяло към Русия. Като минимум 65-70% цялата българска продукция е отивала в Съветския Съюз, а преди всичко в Руската Федерация. Когато СССР престана да съществува, практически всички руско-български икономически връзки са били прекъснати в едностранен ред от Русия. Тази политика просто разруши икономиката на България, където огромни маси от хора останаха без работа, а децата им без хляб. Ето защо, напълно естествено е, че много от българите са силно обидени за това на руснаците. Никой не е искал да повярва, че големият брат, на който всички така силно вярвахме и разчитахме, просто ще ни изостави – много от хората го приеха тогава за предателство. Ето защо, не си струва да се учудвате, че България се присъедини към ЕС, защото страната трябваше да търси нови икономически партньори. Защото народа трябваше по някакъв начин да се изхранва и да си запази държавата. Разбира се, не само хлябът държи човека жив, но без хляб не може да се живее, поради това, трябваше на някой да продаваме нашите домати, мотокари и всичко останало. Дали ни е харесвало или не, това е друга тема, по-важното е, че нямахме друг избор освен да се интегрираме в Европа. Поради тази причина се наложи да влезем и в НАТО. Днес ние продаваме 65-70% от нашата продукция на Европейския Съюз, към който в момента е ориентирана икономически България, тъй като досега ние не можем да продаваме на Русия нашата продукция при такива изгодни условия, каквито са в Европа. При това, никой не се опитва да промени тази ситуация. Например, при търговията с Русия ние плащаме митнически такси в същия размер, както и на всяка друга развита страна. А например Турция е развиваща се страна, в резултат на това, нашите стоки не могат да се конкурират с турските в Русия. Ето такава парадоксална ситуация се получава.
Българската политика
– Каква е политическата ситуация в България и как тя се отразява на руско-българските отношения? Усеща ли се някаква външна намеса в политическия живот на страната?
– В българския парламент има четири политически партии. Дясната партия „Граждани за европейско развитие на България” (ГЕРБ), която до преди една година беше управляваща. „Българска социалистическа партия” (БСП) е създадена на базата на бившата Комунистическа партия и през последните 25 години заема или първо, или второ място на политическата арена в страната. Сега тя е управляваща, в коалиция с партия, представляваща турското малцинство в България „Движение за права и свободи”. Има още една патриотична партия „Атака”. Тя заема проруски позиции и открито провежда съответната политика. ГЕРБ, за съжаление, само заявява за своята привързаност към Русия. Не малко членове на тази партия се позиционират като русофили, но действията им обаче, не се отличават с голяма последователност и често заемащи позиция по-скоро срещу Русия, отколкото „за” БСП, на която съм представител, се старае да съхрани баланса на интересите. Тоест да оставаме с Европа, но да не допускаме влошаването на отношенията с Русия. Това е много сложно, поради което често се налага да взимаме компромисни решения, въпреки че, над 90% от представителите на БСП открито се придържат към проруски настроения. Например, когато стана дума за оценка на ситуацията в Украйна, ние категорично заявихме, че сме против санкциите по отношение на Русия. Но относно териториалните въпроси и правата на нацията за самоопределяне, се наложи да подкрепим позицията на Европейския Съюз. Тук не малка роля играе нашето членство в НАТО и ЕС, между другото, това се отнася към въпроса за външното влияние на политиката в България. Дали това ни харесва или не, ние сме принудени да се съобразяваме с мнението на тези организации, които меко казано, далеч не винаги са настроени дружелюбно към Русия. Въпреки това, ние активно се застъпваме за пълното разширяване на руско-българското сътрудничество и призоваваме да наваксаме цялото онова изгубено време от 1990-те години насам. Ние сме убедени, че това е необходимо както на България, така и на Русия, а нашите политици не може да не се съобразят с това.
72,8% от българите са русофили
– Вие сте лидерът на Националното движение „Русофили”. Какво представлява тази обществено-политическа сила?
– Нашата организация говори от името на голяма част от българския народ. Защо съм толкова убеден в това? Преди няколко години проведохме социологическо проучване, което показа, че 72% от българите се смятат за русофили. Тогава един руски чиновник дори се пошегува, че толкова много патриоти не може да се намерят в самата Русия. Аз лично смятам, че е много важно за кой се смята един човек пред Бог. Ние наричаме себе си русофили и не крием любовта си към своите цивилизационни братя. Дейността на нашето движение е насочена към запазване на исторически, културни и духовни връзки с Русия, към сближаването на нашите народи и развитието на всестранните отношения. Основната ни цел е да запълним колосалния духовен и културен дефицит в нашето общуване.
Ние имаме няколко основни направления, върху които постоянно работим. Това е изучаването на руски език, запазването на съществуващи и новооткрити паметници на нашата обща история, организация на концерти, фестивали, изложби, семинари и детски конкурси, касаещи руската култура, литература, изкуство и т. н. Например, само тази година сме открили в детските градини около 470 класа за изучаване на руски език. Ежегодно провеждаме седем различни детски конкурси, чиито финалисти получават възможност да посетят Русия. Поддържаме над 550 съществуващи паметници и всяка година откриваме по 3-4 нови. Между другото, тази година, на 14 октомври в местността, където са били погребани руските войници и офицери в Нова Загора, ще открием паметник на същия онзи Елецки полк, на който досега не е имало паметник там.
Освен с културно-масовата дейност, се занимаваме и с обществено-политическа работа. Така вече сме събрали над 150 хиляди подписи срещу разполагане на елементи от американската ПРО система в България. Събираме подписи и за запазване на паметниците, излизаме на митинги с призив срещу тяхното демонтиране, защитавайки ги, когато на някой му скимне да ги разрушава. Организираме масови мероприятия в стотици градове на 9 май, на 3 март – в Деня на освобождението на България от турско робство, както и на православни празници и други, значими за нас събития. На нашия сайт ние всеки ден предоставяме до 10 информационни материала от Русия, преведени на български език, за да може руската позиция по всички актуални въпроси да бъде представена на нашата страна. Като издател на вестник „Дума”, който е един от 5-те най-популярни вестника в България, аз лично проследявам да има една колона от «Российская газета» всеки ден. Разбира се, тя е на български език. Също така, планираме да развиваме интернет-телевизия, ще пускаме телевизионни предавания, за да може по-ефективно да стига информацията и обективната гледна точка за случващото се в света до хората. Ние ще се стараем да натрупваме онази критична маса русофилски привърженици, от която има нужда нашата страна. Ежегодно провеждаме Национален събор на русофилите в България, на който обобщаваме резултатите от работата ни и поставяме нови цели и задачи. Днес «Русофилите» са най-масовата неправителствена организация в България, която наброява над 30 хиляди члена и 186 структурни звена. Но ние не възнамеряваме да се спираме на това. Така че, нашите цивилизационни ориентири, нашето желание да бъдем с руския свят, сме успели не само да съхраним, но и да преумножим въпреки сложната обществено-политическа обстановка в България, Европа, света и пълната липса на помощ от страна на Русия. Благодарни сме на цялото онова поколение от наши български политици, които твърдо са отстоявали тези позиции през последните 25 години. Според мен, ако имаше подобни на нашата организация в други страни, например в Украйна, то този хаос, който цари в момента там би бил невъзможен. В България, убеден съм, такова нещо никога няма да случи, въпреки позициите на ЕС, НАТО или всяко друго външно давление.
Да помогнем сами на себе си
– А сега Русия, като държава и бизнес, помага ли някак на проруските движения в България?
– Съдете сами. Онези неголеми грантове, които Фонд «Русский мир» ни предоставя са около 10 хиляди евро на година. С това приключва цялата помощ. Поради тази причина ние практически всичко правим със собствени усилия и за своя сметка. Например, проведохме две компании за повишаване на избирателната активност по време на референдума за строителство на АЕЦ «Белене». Той би могъл да се окаже напълно нелегитимен, ако хората не бяха дошли да гласуват. Тук беше много важно да се натрупа критична маса, имаше нужда от избирателна активност. Но за да има всичко това, народът трябва да разбира за какво става въпрос, какъв е този проект, защо е нужен, а тази информация първо трябва да стигне до хората. Ние обаче, русофилите, останахме с впечатлението, че този проект беше повече нужен на нас, отколкото на самите руснаци. Нито намек, нито упрек, нито помощ – нищо от страна на руския бизнес, който на пръв поглед изглеждаше силно заинтересуван от реализирането на този проект, нищо подобно нямаше. Разбира се, всичко това ние не правим за пари, а заради нашите убеждения. Но такава пасивност, честно казано, просто ме изумява. Учудва ме дори не това, че руснаците не ни помагат или недостатъчно ни поддържат, а това, че те понякога не искат да помогнат на самите себе си.
– Поне някакви положителни изменения в тази насока случват ли се?
– Руско-българската междупарламентарна група в Народното събрание на България, на която съм председател, излезе с цял ред полезни инициативи. Ние планираме тук разширяване на спектъра на съвместната дейност. Обаче тези инициативи засега не са свързани с бизнеса. От наша гледна точка, много ефективно работи Българо-Руската търговско-промишлена палата. Тя достатъчно активно развива сътрудничество на регионално ниво, а сътрудничество с големи руски компании може да се определи като много скромно и епизодично. Като цяло, тук за тях нито се чува, нито се вижда, но дори те по някакъв начин и да се проявяват, то става по много своеобразен начин.
– Например?
– Да речем водещи руски компании по някаква причина смятат за правилно да се помага не на нас (това е излишно, и без това сме на тяхна страна), а на техни и наши врагове. На всички ни е известно, че любовта с пари не се купува. Въпреки това, маса пари се влагат именно в това, да се купи любовта, която не е имало и никога няма да има. В резултат се получава така, че на първа линия на някое си печатно информационно издание изниква лого на някоя водеща руска компания, а точно под него опустошително заглавие с не по-малко опустошителна статия, която гласи, че същата тази компания няма място не само в България и на Балканския полуостров, но и дори в Европа. В осмата колонка на същото издание публикувано интервю „като реклама”, в което се споменава, че тази компания всъщност не е чак толкова лоша, а на 16-та колона следва опустошителен коментар, който гласи, че присъствието на тази компания в България е абсолютно невъзможно при никакви обстоятелства. Всичко това се прави с руски пари. Може би аз нещо не разбирам, но е очевидно, че в дадения случай, руснаците плащат информационната кампания срещу самите себе си. Смятате ли това за правилно? Аз лично – не!
Имиджови отражения
– Такава политика отразява ли се по някакъв начин на имиджа на руския бизнес в България?
– Разбира се, ако говорим за големия бизнес, то ние познаваме три руски компании – «Росатом», «Газпром» и «Лукойл». При необходимост от присъствие в страната на първата от тях, ние успяхме да убедим хората, относно този въпрос – няма въпроси. Относно последната компания – също, та нали «Лукойл» представлява компания с най-големи доходи за година на територията на България и това е неоспорим факт. Но с«Газпром» всичко е много по-сложно. Ние ясно разбираме, че тази компания ни е нужна, нещо повече, дори необходима. Но нека първо да се разберем с какво асоциират днес «Газпром» обикновените българи? С прекратяването на доставки на газ от Русия за България през 2009 година, заради проблемите с Украйна. Нашите чиновници отлично знаят как, защо това се е случило и по чия вина. Знаят профилираните чиновници, но не и обикновените хора – на тях никой нищо не им е обяснил, нито преди, нито след този неприятен инцидент. И никой не се опита да го направи. А зимата при нас, между другото, в онази година беше много студена. Какъв е изводът? Парадоксално, но на нас сега ни е много по-трудно да убедим хората, че трябва да участваме в проекта «Южен поток», който ще премахне транзитните рискове при износа на руски газ към Европа и съответно към нас.
– Много ли противници на «Южен поток» има във вашата страна?
– Достатъчно са. Та при нас, както и при вас, има добре организирана пета колона. Да речем в подкрепа на проекта се изказват: премиерът, външният министър, министърът на финансите, председателите на най-големи политически партии – всички те обясняват, колко е изгодно това за страната ни. А същевременно, своите контрааргументи изказват организациите, каквито при нас има огромно количество, те са финансирани от американците. Например, бюджета на Фонда „Америка за България” се изчислява на стотици милиони долари на година и с всяка изминала година сумата се увеличава. И това не е само за България. Та ние всички знаем, че аналогичните фондове под една или друга форма действат във всяка държава, по която трябва да мине «Южен поток». И това какво означава? А това, че десетки и стотици добре платени, дори не дотам компетентни, но влиятелни хора в нашето общество започват да излизат с изказвания «за» или «против» тази или онази инициатива. При това на всички нива, използвайки всичките си ресурси, с които разполагат в наличност. Затова на всеки факт, който ние използваме в подкрепа, да речем на
«Южен поток», ние получаваме 10-15 контрааргумента. И без значение, дали те са полуистини, откровена лъжа или хитро измислени митове, защото те са много добре платени, което позволява тяхното широко разпространение в медиите. В резултат на това, истината се загубва в този поток от ненужна информация, отпадъци, помия и лъжа. Хората престават да разбират какво е за добро, а какво е за лошо. Сигурно в момента не е нужно да обяснявам, защо в такава обстановка е трудно да се реализират проекти, особено като «Южен поток». Например, ние внесохме предложение за коригиране на законодателството на България и постигнахме взимането на необходимите за проекта изменения въпреки препоръките на еврокомисаря Гюнтер Ферхойген, за което двама мои колеги, депутати от БСП в момента са под заплаха от проверки в прокуратурата. Ето такава е ситуацията.
– Как мислите, тази година в България ще започне ли изграждането на «Южен поток» или могат да възникнат някакви препятствия?
– Мисля, че проблемите не са изключени. За съжаление, на тези евроизбори голяма подкрепа получиха българските десни сили, които вече много години се опитват да забавят руско-българското сътрудничество. Но ние ще правим всичко възможно, каквото зависи от нас, този проект да стартира колкото се може по-бързо.
Не врагът е силен, а ние сме слаби
– Какви осезаеми плюсове и минуси получи България след встъпването в ЕС?
– Оценявам ситуацията в страната като национална катастрофа. България беше приета в ЕС едва след като напълно унищожи икономиката си, промишлеността и селското стопанство. До тогава, влизането в ЕС беше невъзможно, това беше неизгодно за Европа. Защото, с присъединяването към ЕС се премахват всички отговорности за разпространяване на стоки, хора, за което между другото и досега се налагат някои ограничения, въпреки че, всички срокове за това отдавна са изтекли. Защото в Европа, големите страни развиват своя потенциал за сметка на по-малките и слаби държави. Не смятам тази ситуация за справедлива. И ако тези сили превземат върха в новия Европарламент, то лично аз ще смятам за неблагоприятно намирането на България в ЕС. Ако Европейския Съюз обаче, все пак промени своето отношение и започне да се държи коректно, справедливо, то тогава ще може да се обсъжда членството ни в този икономически съюз.
– България има ли някаква полза от НАТО?
– Системата за сигурност НАТО не работи не само при нас, но и в други страни не само в Източна Европа, но и в Европа като цяло. Трябва да се създава своя, европейска система за сигурност. Но на нас просто не ни дават възможност да направим това, а друга алтернатива засега няма. Много хора в Европа разбират, че правилната система за сигурност на региона трябва да бъде европейско-руска, но за това засега все още няма достатъчно сили. Както се казва: Не врагът е силен, а ние сме слаби. Въпреки това, ние трупаме критична маса и се стараем към тази тема да привлечем вниманието на здравите сили в Европа. Например следващата наша обществено-политическа активност ще бъде свързана именно с подготовката и провеждането на референдум по въпроса за разполагането на американските военни бази на територията на България. Защото тяхното присъствие у нас ми се вижда абсолютно нелогично.
Глобалната война
- Как хората в България се отнасят към конфликтите, които САЩ и НАТО разгръщат в различните части по света ?
- Върви една глобална война. Войната е предимно информационна. От нея губи Европа и Русия. Това е добре за Америка и до известна степен за Китай. Защото ресурсите на Русия се търсят, за да задействат развитието на източните икономики. След Първата и Втората световни войни спечели Америка. Европа – загуби. Днес, за Америка е много важно да излезе първа от настоящата икономическа криза – преди Европа и Русия. Да бъде първа, за да вземе най- много място на евразийския континент. И всеки в тази война, разбира се, взе своята страна. Ние, русофилите застанахме зад много ясна позиция . И тук ние сме в челните редици. Нашата основна цел – да се гарантира в българската и европейска медийна среда отношението към Русия, то да не бъде враждебно, да бъде поне неутрално. Ние постигаме това чрез своята активност. В електронните медии, ние ще засилим дейността си, гласът ни да бъде чут.
- Русия ще бъде ли в състояние да спечели тази битка ?
- Аз не се съмнявам, че тази война ще завърши с победа за Русия. Междувременно, чисто тактически, Русия е в много трудно положение. Защото тя е принудена да избира между обичта на своят народ, русофилите и икономическите санкции, което в крайна сметка ще се отрази на състоянието на точно това русофилско население. В стратегически план Русия може да продължи да гледа през прозорците на Петър Велики, но може и през портите на Иван Грозни. Така че стратегически Русия задължително ще спечели. Защото силата е в истината. И аз стоя в тази борба на страната на руския свят.
- Защо братските народи, да речем, българи и сърби не могат да намерят общ език и да говорят с един глас?
- По същата причина, по която не се намери общ език от жителите на Русия и Украйна. Врагът винаги ще се опитва да ни скара, а ние ще трябва да търсим общата основа, която ни обединява. И да се опитваме да решаваме проблемите, които ни разделят. Сега това се прави по-трудно, защото САЩ премахва нежеланите русофилски сили от властта чрез преврати, въстания и преки военни действия. И нека да наричаме нещата с истинските им имена . Това не са някои виртуални външни сили, а именно САЩ. Тази позиция трябва да бъде ясно и открито заявена, аргументирана и обяснена. За да се направи това, ние се нуждаем от три компонента от на т. нар. мека сила – финансови и медийни ресурси, както и система за патриотично възпитание и образование. Всички тези части са контролирани основно от нашите врагове. И тази система трябва да се промени целенасочено. Например, аз съм представител на 11 руски канали в България и плащам огромни суми пари на тях, за да предоставят продукция си в мрежата на кабелните оператори. Американците и турците сами си плащат, за да бъдат излъчвани техните филми и програми. Ние плащаме на руснаците за издание на книги, а за американските публикации съществуват силни фондове, които си плащат техните издания у нас. Оказва се, че да се защитава русофилската позиция е много по-трудно, защото самите представители на Русия често правят от това бизнес. А цялата наша вражда между българи и сърби или руснаци и украинци е от Лукавия. В действителност, ние просто няма какво да делим.
- Разбирате ли какво се случва днес в Украйна ?
- Безусловно. Живял съм в Украйна 14 години, бях успешен бизнесмен, но напуснах тази страна през 1997 г., повтаряйки думите на Чацкий: “Тук вече няма да съм ездач”. Защото от началото на 1990-те години там се отглеждаше призрачен национализъм. В продължение на две десетилетия израснаха няколко поколения, които не само че са забравили, че са руснаци, но и мразят всичко руско. Защото така ги възпитаваха и целенасочено на това ги учиха. Пренаписаха историята, като обърнаха всичко с главата надолу. И сега в Украйна убиват руското население, включително жени, деца и възрастни хора , както и всички онези, които ги подкрепят. Не мога само да разбера, защо в тази ситуация Русия все още не е спряла този геноцид. В крайна сметка, тази безнаказаност позволява на неонацистите да извършват върху руините на Украйна безброй зверства. А това, от своя страна, дава допълнителна сила на враговете ни. И ако така се продължи, нищо да не се прави, ще бъде по-зле и по-зле .
Интервю на Денис Кирилов