Рецептата как физиката да стане интересна на децата ни

Близо 1 млн. лева за изграждане и оборудване на лаборатории за преподаването на природни науки в училище осигури Министерството на образованието и науката тази година като част от мерките си за преодоляване на фактическия и очакван недостиг на учители. За да стимулира студентите да учат педагогика и природни науки, то осигури допълнително финансиране за обучение, така че студенти да бъдат освободени от такси или те да са символични на фона на тези в други специалности.

Какво реално се случва "на терен" - там, където се подготвят бъдещите учители, има ли студенти по природни науки и на какво ниво са, къде се "къса връзката" при подготовката в училище, къде са слабостите и как трябва да се преподава? Тези въпроси обсъждаме с доц. Мая Гайдарова, ръководител на катедра „Методика на обучението по физика” на Физическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски” и председател на Комисията за средно образование по физика в Съюза на физиците в България.

Искат ли младите хора да стават учители, доц. Гайдарова?

Не, нямаме почти никакви студенти. Проблемът не е само в България, той е световен. В която и страна да се отиде, има дефицит от учители по природни науки. Знам това, защото водя ученици на Европейската олимпиада по природни науки (Science) за ученици до 16 г., където колеги – преподаватели от университети и учители, споделят същото.

Една от причините е, че природните науки са трудни и трябва да има специален интерес към тях още в началото, когато детското любопитство се развива. Още от трети, четвърти, пети, шести клас децата трябва да разберат, че природните науки са интересни, полезни, провокират мисленето им, че те могат да се занимават с изследване и че изследването в часовете ще им послужи да изградят трайни навици за критично мислене и поглед към света.

За съжаление, физиката не се преподава по този начин и това донякъде отблъсква децата. Но има и друга причина: изучаването на природни науки, в частност – физика, изисква усилие. Едно дете не може само да се забавлява, учейки.

Интелектът има две страни. Едната е потенциалът на мисълта - колко е умен човек, доколко може да разсъждава, да прави причинно-следствени връзки. Другата е емоцията – как желанието да победиш ангажира чувствата и волята ти. Ние не развиваме достатъчно волята. Развиваме емоциите – да играем, да се състезаваме, но не трябва да пренебрегваме волевото усилие в училище - да ги учим да учат самостоятелно, да искат да учат.

Това е голям проблем. Разбирате ли, всички се стремят да не учат! След това отиват във висше училище, където не се учи много или където изпитват студентите за помнене – да запомниш някаква информация, да я подредиш и да я върнеш обратно към преподавателя. Ние искаме да ги научим да мислят. Но не можеш да започнеш да мислиш, без да си се упражнявал. Това е като да не работиш с лявата си ръка - след две години няма да можеш да я използваш. Така е и мозъкът. Ако ангажираме децата само емоционално, само улесняваме живота им, смиламе им информацията и ги караме да помнят, те губят интерес. Затова трябва да впрягаме волята и да ги караме самостоятелно да придобиват знание, да ги учим да учат.

Как се прави това?

Когато от малки ги поставяме в ситуации, в които могат да преживеят и съпреживеят успех. Тоест не да препиша задачата, а аз да я реша. Един учител, не само в обучението по физика, трябва да може да накара детето да съпреживее успеха като полага усилия, които са подходящи за него. Защото ако го караме да полага усилия свръх неговите възможности, това също ще го отблъсне и ще каже: „Това не е за мен“.

Може да се започне от малки дейности – да направи малко изследване, например да си пречисти вода. Можем да направим кална вода с шепа пръст, да вземем камъчета, активен въглен, пясък, филтър и да я пречистим. Това може да ни се случи в природата, където няма достатъчно чиста вода, но има мръсна – в река, в блато.

Детето трябва да разбере, че физиката ще му служи в живота като познание как да се справи с проблемите. Да им внушим, че физиката ги кара да свързват различни факти, да правят причинно-следствени връзки и да си обясняват света не само в природата, но и в обществото. Да съумеем да им покажем, че природните закони понякога са и закони в обществото и това е едно цяло. Тоест ако можеш да разсъждаваш за явленията в природата, можеш да направиш пренос на това мислене и, разсъждавайки по същия начин, да придобиеш мислене за явленията в обществото.

Бихте ли дали пример?

Да. Във физиката има една такава закономерност: когато една величина нараства страшно много, се появява фактор, който я спира. Има т. нар. криви на насищане. И колкото и да увеличаваме причината, следствието не се увеличава, защото се е появило нещо, което го блокира.

Това се учи в училище. А в живота как е? Да кажем, имаме фирма, която продава нещо. Нека въведем два фактора: продажби и реклама. Ако рекламата нараства, продажбите растат, нали? Но могат ли да нарастват до безкрайност? Не, защото се появява друга фирма, която блокира това нарастване. Почва да произвежда същото и има насищане на пазара.

И, ето, едно дете учи предприемачество и иска да създаде фирма – физиката му помага да мисли, да открива причинно-следствени връзки.

Не случайно едни от най-добрите банкери в света са физици. Физиците могат лесно да се пренастройват. Много отлично завършили наши студенти, на които България не предоставя възможност да се занимават с физика, започват да се занимават с друго и са изключително успешни, защото не са научили толкова различни фактологии, познание, структури на теории, но са се научили да мислят. Това трябва да прави образованието по природни науки. Не само да им кажем, че водата започва да кипи при 100 градуса при нормално налягане – това е факт, който създава природо-научна култура, но да ги възпитаваме да мислят.

Във физиката понякога тръгваме от данните - това, което наблюдаваме - и си правим изводи, но за целта децата трябва да бъдат достатъчно грамотни. Затова физика не се учи лесно, защото учителите не са съвсем подготвени да я преподават така, че да отговаря на потребностите на децата.

Къде се къса връзката - в прогимназията, в гимназията, и защо?

Няколко международни изследвания проверяват децата – PIRLS проверява уменията на децата в начален курс да решават проблеми, PISA - 15-годишните. Какво се оказва? В PISA сме на дъното, а в PIRLS сме много добре. Какво означава това? Че нацията ни има потенциал.

И какво се случва с него?

Случва се, че ги изпускаме. Ето една от причините: в седми клас в езиковите гимназии прекъсваме обучението по физика, химия и биология за една година. Това не се прави никъде по света.

В пети и шести клас децата у нас имат по час и половина, в седми клас - час и половина, в осми не учат, в девети - един час, десети – два. Но не е само хорариумът, а и подходът. Първо, няма експериментална основа. Закриха кабинетите и децата не могат да правят експерименти. Има деца, които никога не са мерили температура на водата! В учебните програми са заложени експерименти, но не се правят.

Как на едно дете ще му преподаваш физика,

като му пишеш формули и го караш да смята?

Това е отвратително!

Във Финландия, която е на първо място в PISA, също не учи повече от нас физика, но учат по различен начин, с много експерименти. Физиката е една учебна лаборатория. Поставят се задачи, учениците работят, правят собствени изводи. Ние не можем да направим това, но трябва да се търси златната среда, да не се лишават децата от собствена експериментална дейност в училище, да пробват, да правят. Да не се преподава схоластика в училище. Дотам сме стигнали, да.

Подготвяме учителите, като ги караме да мислят по този начин, но, за съжаление, когато отидат в училище, реалността става друга – те са прекалено ангажирани да попълват документация, имат страшно много административна дейност, като семейните лекари, и не им остава време да си гледат работата, разбирате ли? Работата им е да учат децата на физика и да правят часовете така, че да са полезни.

Трудно е да си учител по физика, по-трудно, отколкото по математика - трябва да правиш опити, да си подготвен да ги правиш, да можеш да покажеш на децата демонстрационен експеримент всеки час.

Разбира се, има бели лястовици.

Страшно много са,

но са вече стари.

Над 60% от учителите по физика са на 55 г. до 60 г. Той трудно става нов учител, трудно излиза от рамката, която си е поставил. Има прекрасни млади учители, но са малко. Това са единиците, които искат да учат, но те и без образование пак ще искат, защото носят нещо в себе си. Те се самообразоват, сами четат.

В България правим състезание по ключови компетентности с ученици и виждаме как деца от пети, шести клас сами четат учебниците за големите. Един Павел от Пловдив прочел химията за девети клас. Питам защо и той казва: „Защото ми беше интересно“. Той е съкровище. Когато го разпитваме, знае повече от батковците. Но това е искрата в него, Божия искра - човек да има афинитет към науката. Има хора, които се раждат такива, но са малко. На другите образованието трябва да помогне.

Увеличават ли се студентите във Физическия факултет?

Напоследък излизаме от дъното за хора, които искат да учат физика изобщо, защото имаме интересни специалности: „Компютърно инженерство“, „Медицинска физика“, „Астрономия“, „Квантова физика“, чиста „Физика“, но малко хора искат да станат учители.

Имаме прекрасни студенти, невероятни, но са малко. И като че ли се създава една дупка – имаме много добри студенти, на които даже не сме им необходими, просто ги насочваме. А другите, другите са дошли, просто да учат нещо и да станат висшисти.

Как ги подтиквате да стават учители?

Позволихме на студенти, които учат физика, да правят факултативно обучение за учители по физика – само Софийският университет го прави в рамките на стипендия, навсякъде другаде се плаща допълнително. Тези деца са много добри, повечето са изключително мотивирани, и стават учители. Освен това отношението на държавата за увеличението на заплатите е съвсем адекватно, защото работата на учителя е изключително тежка. Ако започнеш в 7 часа и имаш пет часа на ден, ти си изтощен.

Трябва да си готов за всеки час и всеки клас е различен?

Да, това е изключително тежка работа. Лека е, ако я вършиш с душа и сърце, но е изключително тежка, ако я правиш насила. И децата разбират. Затова няма учители по физика, няма и по химия, и по биология, по математика, защото е тежка професия.

Възможно е да има повече кандидатстващи за студенти, но образованието е много инертна система.

Не можем да очакваме, че днес ни дават моркова

и ние веднага утре се записваме да го ядем.

За всичко това е нужно узряване. И да се подобри статутът на учителя, защото е важно обществеността да уважава учителя. Това ще стане, ако учителят си е на мястото. Не можем да искаме да се уважава някой, който не си върши работата – има такива, които стават учители, защото не могат да правят нищо друго.

Как оценявате програмата на МОН за създаване и оборудване на кабинети по природни науки в училище?

Това е изключително добро. Министерството направи две големи крачки в образованието по природни науки. Първата е, че въведе компетентностния подход като задължителен в учебните програми, тоест учителите да преосмислят целите на обучението – да научим децата не да знаят, а да умеят и да решават проблеми. Втората е, че започна да отделя средства за експериментална дейност. Тя трябва да бъде задължителна. За преподаването на природни науки трябва да се осигурят условия за експерименти, за закупуване на инструментариум и създаване на учебна среда.

Третото важно е квалификацията и преквалификацията на учителите – има много програми за това.

Много учители са скарани с технологиите. Министерството забрани смартфоните в училище, защото разсейват учениците, защото едните са скъпи, другите – не и това разделя децата. Обаче

смартфонът е невероятно

средство да работиш.

Има една програма Peer Instruction, в която учителят може да зададе въпрос и децата, имайки програмата в смартфона, да отговорят, да се покаже хистограма кой как е отговорил и учителят веднага да разбере колко деца как мислят по този въпрос, без да изпитва всеки поотделно. Това спестява време.

Как учителите биха се справили с чатенето и социалните мрежи, ако смартфоните са разрешени?

Ще създадеш условия на децата да правят нещо друго и да им е интересно, ще им покажеш, че смартфонът не е за чатене. Например той служи като уред, с който измерваш нещо. Може да измерва различни параметри, има такива програми. Или използваш смартфона, за да видиш каква е картината на звездното небе в момента над София и да решиш някакъв проблем по астрономия.

Когато попитахме финландските колеги: „Как реагирате, когато звънне телефонът и детето говори?“, те казаха: „Първо, те го изключват. Казали сме им, че трябва да изключат. Не ги проверяваме, казали сме. Второ, ако някое дете забрави и звънне, прекъсваме работата, всички мълчим и го слушаме. То толкова се притеснява, че веднага си изключва телефона“. А не: „Иване, пак правиш глупости! Излез веднага! Ти ме смущаваш!“. Не, с крясъци не се учат децата.

Друг начин да използваме смартфона е като например даваме задача на дъската и искаме да получим някаква константа. Няма: „Деца, отворете на пета страница“, а „Деца, напишете ключова дума, по която да намерите константата например на топлинно разширение на медта“. Това им е интересно, това е забавно и им трябва, и разбират за какво служи интернет.

Много сърцати учители правят всичко това. Те го усещат интуитивно и го правят на базата на своя опит. Но други не го правят. И техните деца са загубени за прогреса. Те получават невярна представа за физиката и остават с това отвращение до края на живота си. Не са виновни те, нали разбирате? Това е като да отидеш на лекар и той да ти постави грешна диагноза. Цял живот после се лекуваш. И така – цял живот после един човек се пита: „Защо ни трябваше да учим тая физика и да рецитираме закони, да смятаме на дъската?“.

Министерството взема много добри решения, но по отношение на обучението на учители, имам една сериозна забележка. Не трябва да допускат обучение на учители в неакредитирани за това места.

Случва ли се?

Понякога. В желанието си учителите да бъдат квалифицирани, министерството вероятно се задъхва. Те искат да намерят бързо решение на проблема, защото има малко университети в България, които учат учители. Ние го правим, но сме малко - пет-шест човека. Не можем да квалифицираме цяла България. И понякога се прибягва до услугите на фирми, които правят съмнителни обучения.

Какъв е резултатът?

Понякога учителите казват: „Дойде един лектор и се оказа, че ние знаем повече от него“. Обучение по слайдове.

Профсъюзът на учителите също прави много обучителни програми, но те може би не са точно професионални, а са по отношение на педогогическите и административните качества на учителите. Когато трябва учителите да се образоват по предмета, който преподават, трябва да бъдат насочвани към висшите училища в София, Пловдив, Благоевград, Русе, Силистра. Ние сме малко, не можем да образоваме всички, затова може би от МОН трябва да насочат пари към висшите училища, които да решават този проблем.

Физическият факултет на СУ прави едноседмични безплатни курсове за учителите, за да покажем, че идеята не е да получим пари – лично преподавателите. Всеки труд трябва да бъде заплащан, но целта не може да бъде печалба.

На какво ги учите?

Осъвременяваме знанията на учителите по физика, защото физиката се развива. Колеги тук правят практикуми, лекции съвършено безплатно, защото колкото по-добре са подготвени учителите, толкова по-добри първокурсници идват и не се нуждаят от нашите допълнителни грижи. Имаме голям интерес от качествени учители, за да се преодолее по-лесно

дупката между средното и висшето

училище, която става все по-голяма,

тъй като програмите в училище се съкращават, но нашите – не. Много студенти в първи курс отпадат, защото не могат да преодолеят тази дупка. В интерес на истината, ние много им помагаме. Правим консултации, за да ги задържим - не е тайна, че заплатите ни зависят от броя студенти. Затова понякога правим компромиси, но не е практика. Правим допълнително курсове – например училищен по механика, топлинни явления, математика, които студентите могат да посещават факултативно, ако смятат, че имат проблеми. Но много студенти нямат рефлексия и не знаят дали имат или нямат проблем.

Какво е нивото на първокурсниците, които идват при вас?

Различно. Имаме отлични - деца, които са ходили по олимпиади – имаме много силни школи. Едната е на Теодосий (Теодосиев – бел. ред.), школата му праща деца тук всяка година. Има в Русе, СМГ, математическите гимназии се занимават непрекъснато с децата, подготвят ги.

А от неспециализираните училища?

Оттам понякога идват добри и мотивирани деца. Но понякога идват такива, които просто си казват: „Аз ще кандидатствам“. Тестът ни не изключително висок, не се влиза трудно, но трудно се излиза от Физическия факултет.

Колко завършват?

Над 60%. Но жалко за около 40% отпаднали. За някои полагаме големи усилия – да ги убедим, че могат да учат, да направят нещо. Но има и хора, които идват с идеята да получат студентска карта, да пътуват безплатно, да се настанят в общежитие и не ги виждаме. Той отпада, но следващата година записва някъде другаде. Така може да живее години наред. Той записва, плаща си таксата – 200 лв., за което ползва студентски общежития, работи, имаме студенти „мъртви души“.

Защо им е да си губят времето? Те няма да завършат!

Защото по този начин си осигурява издръжка в София. Разбира се, напускат след първата година при нас, защото като не си вземеш изпита, напускаш, но това е бройка.

За да подпомогнем учителите, направихме още нещо - бакалавърска програма за обучение на учители до седми клас, които да преподават интегрирания предмет Човекът и природата. И 7-ми клас да могат да влизат в часовете по химия, физика и биология.

Защо е необходима такава програма?

Едно от нещата, които водят до срива в представянето на децата между PIRLS и PISA е, че в пети и шести клас, и седми понякога, не им преподават учители съответно по химия, физика и биология, а някакви други, защото такива липсват. И няма група учители, която да е достатъчно компетентна да преподава природни науки до 7-ми клас.

Сега ние пускаме, Пловдивският университет също, програма за учители – нещо като полувисшето образование преди, което дава възможност на един учител да бъде достатъчно компетентен. Например един биолог, който трябва да преподава физичната част в пети и шести клас, се затруднява и не сме сигурни, че я преподава добре. Както и един физик не сме сигурни, че преподава добре биологическата част добре. Там има дефицит, въпреки че те уж ходят на курсове, но той е биолог, той се справя с химията по-добре, с физиката не може. Както и физикът – с химията ще се справи по-добре, но не и с биологията.

Осъзнахме, че трябва да направим еднакво подготвени учители, които да запълнят този дефицит от липсващи учители по science, както ги наричат в Европа. Те няма да могат да преподават в горен курс, ако не направят магистърска програма.

Колко учители преподават различен от специалността си предмет?

Искали сме данни от министерството каква част от учителите по физика са завършили за учител по физика. Напоследък тя намалява. Много често математици преподават физика, като се казва, че е лесно да се преподава. Не искам да говоря с числа, защото могат да ме опровергаят, но тази част е голяма. Проблемът с българските учители е, че са възрастни, че ги няма и че са недостатъчно квалифицирани всички, особено за пети и шести клас.

Ще помогне ли за преодоляването на този проблем програмата на МОН, чрез която ще се финансира обучението по студенти по природни науки? За студентите то ще е безплатно.

Да, ще помогне, това е добра стъпка. Напоследък МОН влиза в час, въпреки че трябва да ограничи някои неправителствени организации във взимането на решения.

Какво имате предвид?

Например комисия, която взима решения за стратегии и политики в дадена образователна област, например подготовка на учители по природни науки, не може да се състои само от хора, които са педагози или членове на НПО, или членове на профсъюзите. Трябва да има и специалисти, които обучават учителите, защото те разбират проблемите. Има комисии в министерството и в момента, в които няма методици, които се занимават с обучение на учители по предмет. Има педагози – обща педагогика, как да учим – но има специфики в даден предмет.

Това не е желание да доминираш и да ходиш да даваш мнение. Не, но не може един педагогически факултет – дори в СУ – да обучава учител по физика за горен курс, като го обучава с педагогически дисциплини. И му дава документ, че е учител. Учител по какво? Учителят по физика трябва да бъде обучен тук, където има лаборатории.

Защо не го правите съвместно?

Как? Ние не сме поканени, само реагираме.

МОН трябва да реши проблема учебна среда и кадри и е започнало да го прави. Те го правят бавно, обмислено, но го правят, има стъпки – вижда се. Нашите деца са умни, както навсякъде по света, и ние сме им длъжници.