Пенсията от НОИ не стига по дизайн. Изходът е разумно инвестиране извън България

Хората, които се осигуряват в НОИ и в универсален пенсионен фонд (УПФ) и се надяват на две пенсии и на по-добър живот от днешните пенсионери, могат да останат излъгани. Доходността им в УПФ дори не е достатъчна, за да покрие намаляването на пенсията им от НОИ, заради прехвърлянето на част от осигурителната им вноска в УПФ. Тези данни изнесе преди дни д-р Любомир Христов - дипломиран финансов консултант от Американския колеж в Пенсилвания, съосновател на Института на дипломираните финансови консултанти, бивш член на Управителния съвет на БНБ, бивш изпълнителен директор на Централния депозитар и съветник за България на изпълнителния директор на Световната банка. Какъв е изходът от тази ситуация, попитахме д-р Христов, който е участвал като посредник между СБ и българското правителство при създаването на действалия до 31 декември 2014 г. пенсионен модел в България, който включва три стълба - задължително, задължително допълнително и доброволно пенсионно осигуряване. Отговора на този въпрос вижте в интервюто му за OFFNews.

Д-р Христов, темата "пенсии" обикновено звучи твърде неактуално за младите хора. Изпускат ли те с този начин на мислене времето, в което могат да се погрижат да живеят добре на старини?

От темата за пенсиите трябва да се интересуват хората, които са сключили първия си трудов договор преди една, 10 или 20 години. Защо? Защото именно те имат времето да направят нещо за себе си. Пенсионният период е много скъп, а парите не растат по дърветата. Младите трябва да знаят на каква пенсия могат да разчитат или поне да се надяват. Трябва да го знаят днес, за да преценят дали задължителните им осигурителни вноски ще позволят да имат достойни старини, или трябва да спестяват и инвестират допълнително още сега - 20, 30, 40 години по-рано.

Този, който пренебрегне тази тема, влиза в режима, известен отдавна на българския народ и изразен в поговорката "Научил се поп на варен боб. Свършил боб - отучил се поп". Тоест хората имат два варианта - да се опитат да си набавят необходимите пари, за да живеят и след пенсионирането по начина, по който са живели преди него или, ако не го направят, да свият стандарта на живот дотам, докъдето им стигат парите. Както знаем от опит, парите не стигат доникъде на сегашните пенсионери и положението няма да става по-розово.

Данните показват, че хората, които се осигуряват в универсални пенсионни фондове губят. Говоря за родените след 31 декември 1959 г. Какъв е изходът за тях - всички те да подадат заявления, за да върнат парите си в Националния осигурителен институт и да прекратят осигуряването си в УПФ, за да може поне да получават пълна държавна пенсия?

Абсолютно всички, с малки изключения. Те се отнасят до хората, на които предстои пенсиониране през следващите две години - 2017-а и 2018 г., това са обикновено категорийни работници. Преди да решат дали да останат или да излязат от УПФ, трябва да сметнат дали пенсията им от НОИ, дори и след намалението заради дела в УПФ, няма да удари тавана на пенсиите.

През тези 2 години пенсиите имат таван. Сега той е 910 лева, но по принцип е 35% от максималния осигурителен доход. Но дори и тази група хора ще спечели от прехвърляне на партидите си от УПФ в НОИ, ако пенсиите им от НОИ са по-ниски от максималната пенсия от 910 лева.

Ако хората са се осигурявали на толкова висок доход, че техните пенсии от ДОО, дори и намалени заради УПФ, надхвърлят този размер, те ще спечелят от втората пенсия и трябва да останат в УПФ.

Ако например на база осигурителния Ви доход и стаж Ви се полага 1400 лева пенсия от ДОО, но тъй като сте се осигурявали и в УФП, тя ще бъде намалена на 1100 лева. 1100 лева е повече от тавана, затова пенсията от НОИ няма да е повече от 910 лева. Ако имате партида в УПФ, тогава и 5 лева да получавате от УПФ, това пак ще е допълнително към тези 910 лева.

Това се отнася само за хората, които ще се пенсионират през 2017-а и 2018 г., защото таванът на пенсиите от НОИ отпада от 1 януари 2019 г. и колкото ти се полага, толкова ще получиш.

С оглед на това е добре хората, които трябва да се пенсионират през 2017 и 2018 г. да помислят дали не могат да отложат пенсионирането си поне до януари 2019 г., за да не ги хване този таван.

Оттам нататък абсолютно всички останали хора биха увеличили пенсиите си, ако прехвърлят парите си от УПФ в НОИ. Защо? Защото "майсторите", които управляват пенсионните фондове, са им докарали много по-ниска доходност от пазарната. В същото време, таксите на фондовете са много високи - половината от доходността. При тези обстоятелства през 2021 г. хората, които тогава първи ще започнат да получат пенсии и от УПФ, няма да имат достатъчно средства в сметките си в УПФ, за да компенсират намалението на пенсиите си от ДОО, направено заради това, че част от вноската им е отивала в УПФ.

Излиза, че бъдещите две пенсии на днешните млади - от ДОО и УПФ - ще са по-малко, отколкото една пълна пенсия от ДОО. Този, който се осигурява в УПФ, всъщност си гарантира намалена пенсия.

Наложително ли е младите да бързат да се прехвърлят от фондовете в НОИ? Не може ли да изчакат, за да видят дали при фондовете няма да има например изненадващо повишение на доходността им?

Да, наложително е да побързат, защото пенсионно-осигурителните дружества са ангажирали съдебната система със своите митове, легенди и лъжи, които разпространяват за т. нар. "допълнителни" пенсии от УПФ. В момента Конституционният съд гледа дело за обявяване възможността за избор на младите хора между УПФ и НОИ за противоконституционна. Ако това стане, за което няма никакво основание, вратата, която в момента е отворена, за да се поправят вредите от задължението до 2015 г. да се осигуряват в УПФ, може да бъде затворена.

Добре. Прехвърляме осигуровките си изцяло в НОИ и при пенсионирането си получаваме една пълна държавна пенсия. Тя отново няма да стига, за да живеем както преди пенсионирането, защото е някакъв процент - преди дни Вие казахте 53%, от последната ни заплата. Какво да направим?

Пенсията на НОИ по дизайн е такава, че да не стига. Тя търси компромис и решава два въпроса. Първият е да осигури някакъв минимум, колкото пенсионерите да не ровят в кофите за боклук. Второто ограничение, с което пенсиите трябва да се съобразяват, е държавата да не фалира. Никой от нас - сегашни или бъдещи пенсионери - няма интерес от високи държавни пенсии, ако те няма да могат да бъдат изплащани дългосрочно.

Вие цитирахте числото 53, но какъв процент от последния ви доход ще замества пенсията зависи от неща, които са индивидуални. Не може да се говори на едро, еднакво за всички. Петдесетте и три процента се отнасят за човек, който винаги се е осигурявал върху средната работна заплата за страната. Ако заплатата му е нараствала - започнал е при средна заплата и е завършил осигуряването си върху два пъти средната заплата - трябва да се отбележи, че се е осигурявал непрекъснато 480 месеца - 40 години по 12 месеца без пропуски, без недоплащане, без пари под масата - би получил от ДОО пенсия, която ще замести едва 39% от последния му доход. Тоест в общия случай, приблизително казано, може да се приеме, че пенсията от ДОО може да покрие около половината от това, което ви трябва, за да живеете като пенсионер така, както се живели преди това.

Как да осигурим останалото?

Читателите, които наистина са загрижени за собственото си бъдеще, за това да не легнат на ръцете на децата си, защото, в крайна сметка, това се случва, трябва да знаят, че само задължителните осигурителни вноски - дали само в НОИ, или разделяни между НОИ и УПФ, не са в състояние да докарат достатъчни пенсии. За това е необходимо допълнително спестяване и разумно инвестиране с контролиране на разходите.

Българските пенсионни фондове и голяма част от финансовата индустрия в България работи като картел и цените са монополно високи. Затова имаме алтернативи като граждани на страна членка на Европейския съюз и се ползваме от свободата на движението на капитали. Всеки човек, седейки си вкъщи и откривайки си сметка онлайн в какъвто и да е брокер в Германия, Ирландия, Франция, Италия, би могъл да започне да инвестира в европейски ценни книжа и да се опита да получи поне доходността, която пазарът ще даде минус минимални разходи.

Давам си сметка, че това не е лъжица за всяка уста. Както аз не искам сам да си сменям маслото на автомобила, въпреки че това не е толкова сложно, а има други хора, които да го правят, така има и финансови консултанти, които в България са много малко - тези, които разбират и които са етични, професионални и независими. Аз ги обучавам от 2007 г. и ги познавам. Може да ги намерите на сайта на Института на дипломираните финансови консултанти (http://idfk.org) с адресите им. Така че допитайте се, преди да вземате решение. Когато става въпрос за електрическа система или пенсионно планиране, инициативата "направи си сам", не е за препоръчване.

Има хора, които казват: "Добре, но демографската ситуация в България е много тревожна и аз не знам дали когато дойде времето да се пенсионирам, ще има кой да изработва пенсията, която трябва да получавам от НОИ". Какво бихте ги посъветвали?

Това опасение има своите основания, но то е частично вярно и поради това - подвеждащо. Демографската ситуация е такава, каквато е. Очаква се към 2060 г. на територията на Република България да живеят 5.5 млн. български граждани, без оглед на техния етнос и квалификация. Това е най-сериозният проблем в страната, по който политиците ни спят дълбоко или дори с образователни, пенсионни и други реформи гонят младите българи от страната.

Ето, ще ви кажа за пенсионната реформа: аз казвам, че пенсията Ви само в НОИ ще е по-висока от пенсия в НОИ и УПФ, но това не означава, че съм щастлив от уредбата на обществените пенсии. Българската пенсионна система е крепостна. Проблемът не е просто в размера - че пенсиите от НОИ са ниски и ще бъдат ниски. Проблемът е в достъпа до тези пенсии. Знаете ли колко хора въобще няма да могат да се пенсионират на 65-годишна възраст, защото няма да им стига стаж? Какво значи 40 години стаж? Това е крепостничество! Първата ми клиентка в България беше млада жена, която каза: "Аз изкарах 7 години в Япония, за да уча и работя. Сега съм на 35 г. и се върнах в България. Аз никога няма да мога да събера стажа за пенсиониране. Какво да правя?". Защото България няма споразумение с Япония за признаване, няма и с Щатите. Имаме с ЕС и други страни.

Връщам се към Вашия въпрос. Демографската ситуация няма да повлияе само върху размера на пенсиите. Тя ще повлияе върху общото ниво на доходите. Когато имаш намаляващ брой работещи с катастрофално спадаща квалификация, не можеш да поддържаш производителност на труда. Ще имаш келнери, ще имаш хора за call центровете, но и те се автоматизират и ще ги поемат сървъри, тоест няма да имаш същото общо ниво на доходи, на БВП, на растежа, то ще бъде крайно забавено.

И в момента държавната пенсионна система е в дефицит и много хора се притесняват, че този дефицит ще доведе до "фалит" на НОИ. НОИ не може да фалира, защото НОИ няма активи. НОИ е тръба, която разпределя паричен поток, изплаща пенсиите от средствата, които постъпват. Средства постъпват от бюджета и от осигурителни вноски и от тях се плащат пенсиите. Така ще бъде и в бъдеще. Тоест мярка за това дали когато дойде времето ви за пенсиониране ще може да ви се изплаща пенсията не е дефицитът на НОИ, а разходът за пенсии в процент от БВП. В момента в България се харчат 9.3% от БВП за пенсии, което е по-ниско от  средноевропейското ниво от над 11%. Към 2060 г. ще се пенсионират хората, които започват работа към 2020 г. и ако не се осигуряват в УПФ, а всички се върнат към ДОО, разходите за пенсии към БВП ще подскочат до 14.8% от БВП. 

Това много ли е или е малко? Ще бъде над средните разходи за страните членки на ЕС от 13%. Но още сега страни като Австрия, Франция, Италия, Гърция изплащат пенсии в рамките на над 14% от БВП. Тоест въпросът за перспективите пред пенсиите има два ограничителя - горен и долен. Горният - пенсиите не могат да надвишават размери, които правят бюджета на страната неустойчив. Тоест не можем да имаме неконтролирано нарастване на разходите за пенсии от БВП. Но разходите за пенсии от БВП могат да се контролират от управляващите по два начина и те използват и ще използват двата.

От какво зависи разходът? От броя на пенсионерите и от средния размер на пенсията. Средните размери на пенсиите са толкова ниски, че не могат да бъдат намалявани, средната пенсия е почти на нивото на официалната линия на бедността в момента. Броят на пенсионерите обаче може да бъде контролиран чрез пенсионната възраст. Когато пенсионната възраст се повишава и пенсия се получава за по-малък брой години и броят на пенсионерите в отделна година намалява. Това е единият начин за контрол, чрез пенсионната възраст.

Има обаче и долна граница на пенсиите, под която те не могат да спадат. Това е политическата търпимост на пенсионерите. Докато си мълчат и докато гласуват както се очаква от тях да гласуват, никой няма да им вдигне пенсиите.

Дефицитът на НОИ е много интересен момент. Изтъквате демографията като основна причина за дефицита на НОИ, но тя не е. Основната причина за дефицита на НОИ е политически избор. В НОИ са си задали въпроса колко трябва да бъде осигурителната вноска, за да може НОИ да работи без дефицит. Парите, които получава от осигуровки да са достатъчни за изплащането на пенсиите. Колко трябва да бъде - сега, днес и в перспектива? Отговорът на този въпрос е 30% от дохода. В момента осигурителните вноски са 17.8%, след 2019 г. ще нараснат на 19.8% - далече от 30%.

Знаете ли какъв процент са били осигурителните вноски между 2000 и 2005 г.?

Не.

29%. Тоест народните ни представители са решили да увеличат печалбите на работодателите, като намалят разходите им за осигуряване на заетите и вместо пенсиите да се плащат от осигурителните вноски, от които по-голямата част плащат работодателите, да се плащат от самите пенсионери през данък добавена стойност (ДДС). Защото какво значи трансфер от бюджета? Бюджетът не произвежда парите, той ги преразпределя от други данъци, но ДДС плаща и пенсионерът винаги, когато купува кофичка кисело мляко. Така че пенсионерът сам си плаща част от пенсията през ДДС.

Така че аз не отричам сериозността на демографските тенденции, но въпросът за устойчивостта не опира само до тях, а и до политически решения, а политическият избор е: "Пенсионери, не ни трябвате, затова ще ви уморим с мизерни пенсии". Затова е много важно хората да знаят, че никой не го е грижа за техните пенсии. Никой не носи последствията, освен самите те. Затова е много важно да разберат как работи системата и, по-важно, какво трябва да правят 20, 30, 40 години, преди да се пенсионират. Най-добрият момент един човек да си зададе въпроса "Колко пари ми трябват, за да се пенсионирам?" е точно един месец, след като е постъпил на работа и е сключил първия си трудов договор. Единия месец му го давам, за да почерпи приятелите и да се порадва.

Най-важното за хората е да си пазят пълната информация за осигурителната си история, пълната документация, която изисква НОИ за отпускане на пенсии, за да могат да разчитат на всички тези числа, за които говорим сега теоретично. Защото близо половината от пенсиите, които НОИ отпуска сега, са в размер на минималната пенсия. Защо? Защото НОИ не може да изчисли индивидуалния коефициент. Защо? Защото ги няма документите кога на какъв доход хората са били осигурявани. Тоест всички хора, които ще получат пенсии след 1 януари 2019 г., трябва да имат информация и документация за осигурителния си стаж и за дохода, върху който са били осигурявани след 1997 г. за всеки Божи месец. Дори да се обърнете към консултант, и той трябва да знае осигурителния ви доход по месеци след 1997 г., за да ви даде компетентен и безпристрастен съвет.