OffNews.bg

Офелия Кънева: Милиарди се разходват за деца в България, ефектът остава невидим

Г-жо Кънева, след уволнението заради скандала в ЦНСТ "Хризантема в Габрово, как се чувствате - като виновна или като жертва?

Като имам предвид, че в същия период се случиха няколко много важни и проблемни за държавата събития – митниците, вотът... – си мисля, че на мястото на премиера бих постъпила по същия начин – да взема емоционално най-докосващото хората решение.

Значи имаше проблем с митниците и вот на недоверие и трябваше скандал с децата, за да се неутрализират?

Децата винаги са универсален медиен интерес и беше много удобно да се балансират по този начин обществените очаквания за реакция в държавата. Неслучайно положих толкова усилия да се подпише споразумение между ДАЗД, СЕМ и медийните оператори относно етичното медийно съдържание спрямо отразяването на деца. Знаеш, че повече от пет години не можеше да се стигне до такова споразумение. Останаха два въпроса, обаче: какво се случва с децата и какво се случва с професионалистите.

Записът, от който тръгна скандалът е от 2016 г.

Да. Сега сме 2018 г.

Година и половина няма движение по него? Може би защото началото на цялата история е скандал между две жени - едната снима с телефон какво прави другата и година и половина няма сигнал за насилие?

Знаеш ли кое ме притеснява? Всички хора, които говорят за това ЦНСТ не са били там, говорих с децата, вечерях с тях. Разговарях с персонала и служители от общината, след което се срещнах и с кмета на община Габрово – Таня Христова. Бяха ми подадени съвсем друг тип сигнали тогава, по които взех отношение незабавно.

То за децата не се говореше, говореше се кой е виновен.

Това ме притеснява и мен. Къде са децата в цялата ситуация? Аз бях в Габрово през 2016 г. Обиколих 90% от социалните услуги за деца в община Габрово.Разговарях с персонала и на самия център. И ми направи впечатление, че имаше само две жени, които имаха реален контакт с децата.Те бяха успели да влязат под кожата на децата, на тях им имаха доверие, тяхната дума се чуваше.

Ти знаеш, че кметът е този, който управлява социалните услуги за деца, може да прецени дали да го прави самостоятелно чрез своята администрация или да партнира с външен доставчик на социална услуга.

Цялата тази случка е от 2016 г. През тази година и половина някой разнищи ли я?

Тя стана достояние на всички нас едва сега.

През октомври този сигнал, заедно с кадрите е подаден към омбудсмана и Ева Жечева, експерт в администрацията на омбудсмана, отговарящ за правата на децата и бивш председател на ДАЗД, е отишла в дома. Омбудсманът по закон е длъжен да поаде сигнал, когато научи за дете в риск, подал ли е такъв сигнал към ДАЗД?

Не. Поне аз нямам такъв спомен, нито в деловодната система има следа да е подаван такъв сигнал. Може да е подавано към други институции. Но предвид механизма на координация, при който действаме в България, се съмнявам да е реагирано към институция.

В нашата държава има 10 органа по закрила на детето. Който и да бъде сигнализиран, ще влезе в действие и ще ангажира и останалите органи. Но това не е направено. Няма как аз да знам, че има проблем у вас. Ако ти не ми кажеш, аз няма да ти помогна.

А тази жена, която е снимала... Правила си е видеоархив срещу колежки ли?

Питаш ме за начина, по който може да се отреагира и аз се опитвам това да обясня. За да може да реагира която и да е институция, трябва да й е известно. И дори да не й е в правомощията да се намеси, тя има ангажимента да ангажира тази институция, на която това е ангажимент. Най-малкото можеше да се звънне на телефон 116111, който работи 24 часа в подкрепа на деца и на професионалисти.

Знаеш, че положих много усилия координацията между органите за закрила на детето на централно ниво да се подобри и това е факт. Стимулира се активно координацията на регионално и местно ниво и има изключителен (в сравнителен план) напредък. Никак не е лесно, но всички министри и ръководители на ведомства положиха усилия. И това трябва да продължи. Контролът не трябва да бъде преди методическата подкрепа на професионалистите и не може да изпреварва действията им.

Всъщност единствения сигнал е за напрежение между служители и в него изобщо не става дума за деца.

Сам виждаш, че става въпрос за конфликт между възрастни хора, които си отмъщават на гърба на децата. Но, за да не мислиш и ти, че това правят в момента и институциите - прехвърлят си топката кой е бил активен и кой не е бил активен, кметът трябва да си влезе в правомощията незабавно и да овладее тази битова ситуация.

Целият този скандал не беше ли предизвикан, за да бъдете отстранена Вие от поста, защото някой има апетит към мястото?

Работата на председателя на ДАЗД е много тежка. Освен централен координационен орган по политиката за всички деца, председателят е и отговорен за контрола над правата на децата и е контактна точка по международните случаи за деца, като всичко това следва да го реализира, без да притежава преки изпълнителски функции.

Според мен скандалът случайно обслужи моята смяна - не е целял това. А че има апетит - има и той много се възбуди във второто полугодие на 2017 г., така че беше очаквано да има атака. Авторитетът на ДАЗД е издигнат на много високо ниво в държавата през последните две години; а в международен план достигна изключителни висоти. Реално България зае своето водещо място във всички международни организации по отношение на правата на децата именно през 2017 г.

Случайно ли е, че скандалът стана точно в Габрово, където е един от най-хубавите домове?

Сградата е ново строителство, много кокетна, на хубаво място. Наистина там не са щадени ресурси, приятно място за живеене е, в хубав квартал. Така се подкрепя едно дете да израсне като пълноценна личност.

Добре - дадени са пари за хубава къща. А няма ли пари за заплати, с които да се наемат по-смислени хора?

България е водеща страна в процеса на деинституционализация, в световен план. Със сигурност парите, които се инвестират в социални услуги в страната не са малко. Парите за издръжка в един такъв център при един разумен мениджмънт би трябвало да стигат освен за подръжката на сградния фонд, и за заплати на екипа, и за обучение, и за извънкласни дейности, и за ред други неща. Държавата се е погрижила да обезпечи едни добри стандарти. Специално в община Габрово не мисля, че проблемът е недостиг на средства.

И не могат ли да намерят по-квалифицирани служители, отколкото тези изнервени лелки?

Това в интерес на истината, в момента е предизивикателство за цялата страна. Като цяло в социалния сектор нивото на заплащане не е много атрактивно, а отговорностите са за живи хора и това тежи. Висшите учебни заведения произвеждат с 20% повече висшисти за тези секторни нужди, отколкото пазарът има нужда. А в същото време се вижда, че постоянно има незаети места и постоянен глад за експерти. Не случайно положих толкова много усилия за активна работа с висшите учебни заведения; в много от тях актуализирахме програмите за обучение, за да са адекватни на нуждите на сектора и да не се стига в бъдеще отново до положението “изнервени лелки”. Съотношението между заплащане и отговорност не е атрактивно. Затова трябва да се оказва подкрепа на професионалистите. И много активно да се работи в партньорска мрежа, за да се разпределя тежестта между всички отговорни и финансирани не само от държавата участници. За мен публично-частното партньорство в социалната сфера е възможност, която не трябва да се подценява.

Колко са децата в системата за закрила?

В Центровете за настаняване от семеен тип са около 3500. В домове за деца, лишени от родителска грижа имаме под 390 деца. В домове за деца от 0 до 3 г. (за медико-социални грижи) имаме около 40 деца. При приемни родители са няколкостотин. Бройката се променя леко, но като цяло става въпрос за около 5000 деца, които имат нужда от 24-часова грижа, поверена на държавата. Но системата за закрила в България има ангажименти към всички деца на територията на страната, които са около милион и двеста хиляди. 

Какви инвестиции са налети? ЦНСТ-тата са около 230 и повечето от тях са или нови или основно ремонтирани в последните години.

ЦНСТ-та започнаха да се изграждат още 2005-2006 г., но да речем, че основната инвестиция стартира през 2009 г. и най-голямата бройка бяха новоизградени и основно ремонтирани къщи с голяма финансова инжекция от бюджета, плюс еврофондовете. Можем да кажем, че са инвестирани милиарди левове, още през първия период на дениституционализацията.

Милиарди за 5000 деца, без да е ясно дали услугата, която получават е по-добра, отколкото преди инвестицията на тези милиарди?

За ефекта на тези публични разходи бъдещето ще говори. Системата за грижа не се финансира само чрез бюджета на ЦНСТ-тата. Има и издръжка, насочена към администрацията, към партньорската мрежа на местно и регионално ниво. Държавният бюджет сериозно обезпечава подкрепата за деца. И така трябва да бъде. Въпросът е за ефекта върху децата от разходването на тези суми.

А Вие като председател на държавната агенция за детето повдигали ли сте тези въпроси за ефективността на разходите?

Повдигала съм ги много пъти. И преди мен мои предшественици са ги повдигали. И, разбира се, съм срещала много сериозно опониране. На вътрешни консултативни съвети, разбира се, а не пред медиите, защото ние като представители на държавата трябва да се разберем помежду си, а не през медиите. Ако разчитаме тези средства не като инвестиция, а като държавен разход, отчитаме само, че те са реализирани, както се случва в момента. Отчитаме, че държавата си е свършила работата, защото е покрила едни разходи. Срещу 1 милиард би трябвало да има някаква добавена стойност. Когато даваме тези пари за резидентна грижа, каква би трябвало да е целта?

Каква?

Децата да не са затворници на системата. Когато влязат в ЦНСТ, трябва да имаме хипотеза кога ще излязат. Какво трябва да направим, за да излезе това дете от системата за грижа като адекватен възрастен. Как доставчикът на социалната услуга с подкрепата на системата за закрила се е погрижил детето да има професия, да има свой личен доход, образователен кръг.

И като това дете стане на 18 г. какво правим?

В момента продължаваме да го издържаме с услуги за възрастни. Ние си абонираме този човек да е с държавни разходи завинаги. Няма как едно дете, което е затворено 24 часа в ЦНСТ и не ходи на училище, защото там не го искат, да прогресира.

И Вие повдигнахте тези проблеми и станахте неудобна?

Не мисля, че съм станала неудобна. По-скоро авторитетът на ДАЗД е атрактивен в момента. Тези въпроси не са много удобни, но не мисля, че това е предизвикало някаква ненавист към мен. Смея да твърдя, че съм работила със сравнително прилична подкрепа. Просто не съм срещала достатъчно икономически грамотни съмишленици. На много от  хората им е достатъчно, че са направили едно добро дело, че са прибрали детето на топло и то е нахранено. За мен това не е достатъчно. Искам след като България финансира грижа към едно дете, това дете от тази грижа да може да просперира. Просперитет на децата в ЦНСТ-тата е по-скоро изключение сега. Масово има проблем с посещаемостта на децата в училище, масово те не са с висок успех, масово това им препятства възможността да продължат във висши учебни заведения, масово те не са професионално ориентирани, което им препятства възможността да се реализират на свободния пазар на труда. За всичко това ние можем да се погрижим със същия този финансов ресурс, който в момента се дава. Само че критериите, по които се дават тези пари, е според морални разбирания от типа да бъде нахранен, да е на топло. А не морални разбирания от типа да е двигател на прогреса. Там е голямата разлика - масово хората търсят постигането на добро дело, неизмеримо по икономически критерии.

Ще си позволя и един коментар: Много бих искала, именно защото децата са безспорен авторитет в България, да видя съвсем скоро вицепремиер по децата в нашето правителство и едно активно взаимодействие с реалния бизнес в подкрепа на активното детство.